Сибила Серафим

Поне от година знаем за съществуването на Les Animaux Sauvages, дори успяхме да ги гледаме няколко пъти в любимия ни читателски клуб на улица Раковски. Ясно е, че от триото най-добре познати са Насо и Чарли, но бързо си спомнихме къде сме виждали и слушали Сибила - заедно с авангардиста Емил Вълев, за последно на големия трибют концерт в памет на Димитър Воев преди 3 години. Въпреки това, тя оставаше загадка за нас. И не само за нас. Защото преди тази публикация нямаше къде да бъде открито истинско интервю с нея, което до голяма степен е отражение на нейния характер - креативна, изискана и едновременно с това доволно срамежлива, с минимум желание да се натрапва на когото и да било. А това направи срещата ни поне два пъти по-специална.

Коя е Сибила Серафим - актриса, музикант, певица, артист?
Актриса, това е моята професия. (замисля се) Не, не, взимам си думите назад - сега съм по-скоро музикант.

Какво наложи раздялата ти с театралната сцена?
Вероятно мнозина си казват, че плача тайно през нощта, като истинска неосъществена актриса. Няма нищо такова. 10 години се занимавах с театър и имах възможността да играя в хубави представления, както и да срещна великолепни режисьори като Вили Цанков, Галин Стоев, Стоян Камбарев, Бойко Богданов. Покрай театъра срещнах и моя много скъп приятел Тома Марков. Но аз съм възпитаник на Възкресия Вихърова, затова поставям летвата високо. Колкото и компромиси да направих през годините, отдавайки се изцяло на театъра, не намерих своето място. Обичам постмодерен театър, а такъв тук се прави малко. Влекат ме по-идиотски неща - повечето хора мразят звука на флекс, а аз мога да заспя на него. Може би е същото с театъра - харесвам неща, които никой друг тук не харесва.

Защо след театъра се насочи именно към музиката?
Защото всичко, което искам да кажа, мога да кажа чрез музиката. Театърът не ми е достатъчен - той говори чрез автор и режисьор. Там нямам такава свобода или ако си я присвоя, страда цялото.

Наясно сме, че си пианист и вокал. Вероятно обаче владееш поне още двеста инструмента.
Чак пък двеста! Мога да свиря прилично на барабани. В последно време се запалих страшно и по хармониума - имам два. Този инструмент има много тъмно звучене.

В Les Animaux Sauvage те виждаме най-вече пред микрофона. Това ли предпочиташ да правиш пред свиренето?
Зависи. Обичам импровизациите - правим много такива в студиото заедно с Чарли. Тогава свиря на аналогов синт, който прави много нойз - истински див, труден за овладяване инструмент.

Вече спомена, че предпочиташ тъмното звучене на музиката. Дай ни няколко примера.
Трудна работа - защото слушам стара и съвсем нова музика непрекъснато. Снощи, преди да заспя, слушах новия албум на colder. - Many Colours. Силно съм повлияна от Диаманда Галас, особено албума й с Джон Пол Джоунс - The Sporting Life. Харесвам много и Мередит Монк - тя сякаш никога няма да остарее; също Nico (със и без Velvet Undergound) и Chris and Cose. И Ник Кейв, разбира се.

Как започнаха дейността си Дивите животни?
Отдавна познавам Насо Русков и Боби Струкански от Babyface Clan. През 2012 Чарли беше чул изпълнението ми заедно с Емо Вълев по време на трибют вечерта за Димитър Воев. Покани ме да пробваме как ще станат нещата на една репетиция - просто ми пусна музика и ме накара да импровизирам. И тъй като не знаех с какво да започна, изпях едно стихотворение на Гьоте на немски. И нещата станаха - от раз. Продължихме така и с други парчета, за които ползвах Песните на Малдорор на граф дьо Лотреамон, както и произведения на Александър Дюма-син. Не пиша сама текстовете си, ползвам такива, каквито ми харесват и провокират емоции. Винаги са или класика, или сюрреализъм.

Май обичаш импровизацията повече от всичко?
О, да, така беше и при работата ми с Емо. Не ми е интересно просто да заучавам дословно някакви неща - горе-долу ми беше ясно какво трябва да правя, но всеки път се получаваше различно. В Les Animaux Sauvages обаче ми се налага да спазвам ритъм, да влизам правилно в парчетата. Макар че на последния концерт изпуснах един-два момента, но никой не ги забеляза. Сърцето ми брои, то винаги се включва точно.

Колко израснаха Les Animaux Sauvages за една година?
С цели два албума! Първият ще бъде издаден съвсем скоро - в момента изпипваме артуърка и се надяваме в началото на 2016 да бъде достъпен. Но всъщност вече сме готови и с втория. Въпреки че са правени в близки периоди от време, са доста различни.

Силно начало!
Нещо повече - ще има албум, който ще бъде почти изцяло на Насо, но отново под шапката на Les Animaux Sauvages - в него аз ще имам минимум участие, може би само някои аранжименти. Тоест, вече работим по трети албум.

Какво предстои до края на годината?
Имаме идея за лайв навръх Нова година. Вероятно ще бъде в новия клуб под Ялта.

Гьоте, Песните на Малдорор, постомодернизъм, класика и сюрреализъм. Като добавим към това добрия ти моден вкус, можем спокойно да те опишем като подчертано европейски човек.
О, да, обожавам хубавия европейски дух и Декеданса. Това е нещо, което винаги го е имало в мен, може би по рождение. Затова и така силно харесвам старите и красиви сгради в квартала, в който живея. И рядко излизам от него. На практика съществувам в собствена София, в собствена България, в мой собствен свят.

Повече за Les Animaux Sauvages
можеш да намериш във Facebook и в soundcloud профила им.

Текст Никола Шахпазов/ Фотография Славея Йорданова