Силвия Анастасова

Първо те срещнахме с прелестната Глория Петкова-Гилти, а сега ти водим на крака Силвия Анастасова. (Силвия, Силвия, ти си в моя сън, утрото ли днес ми каза, че ме... ама това е друго, извинявай, но не се сдържахме.) За пръв път я мернахме при представянето на Absolut Modе, където разхождаше тъмносинята рокля на пирамидки с подписа на големия Ники Пачев и под носа си измънкахме едно „оп-па" - заради острите й скули и изсечен профил. Оттогава я следим какви ги върши, но за интервю я сгащихме най-случайно - запознахме се, както си пазарувахме в Магазин №10, където се оказа, че работи. Разказа ни, че по едно време била на косъм да зареже модата, защото нямала кой знае колко ангажименти, което чак й образувало комплекси. „Ти наистина ли?!", опулихме се не особено елегантно ние. „Ми имах съмнения, че не изглеждам добре, да." Всичко се обръща миналото лято, когато храбро си остригва косата, случайно се натъква на колегите си от Ивет фешън и те я канят да се върне при тях. А тя, нали е послушно момиче, прави точно това.

Във фотосесиите Силвия обикновено е в ролята на студенокръвна и недостъпна красавица, но по време на разговора ни от нея нямаше и помен - в One More Bar изпихме по няколко коли с едно енергично, ранимо и ужасно искрено същество. Даже в края на интервюто ни попита: „Мислехте, че съм по-интересна, нали?", с което ни стана още по-симпатична.

Събуждам се с музика и чаша кафе.
Никога не излизам без телефон и очила.

По пътя към работа виждам прекалено много намръщени хора.
Опитвам се да им се усмихна, но май ме мислят за луда.

Последно пробвах миналата седмица - едно момиче плачеше в автобуса и исках да я разсея, а тя ме изгледа доста странно.
Усмивката е най-зареждащото нещо. Трябва да го правим по-често, за да свикнем отново.

Никога не закъснявам и много мразя, когато някой ми закъснее. Има момичета, които си казват: (започва да маниерничи) „Чакай да закъснея аз сега, за да се почувствам по-важна", което е доста тъпо. Е, живеем в динамичен град и 15-20 минути са простими, но не повече.

Родителите ми често ми казват да съм по-спокойна, по-позитивна и по-уверена в себе си. Да се усмихвам повече и да развивам способностите си.
Когато в списание излязат мои снимки, се обаждам на тате - той винаги се радва и се хвали на приятели, а аз внимавам фотосесиите да не са твърде провокативни. Майка ми пък, която е в Испания, ги вижда във Фейсбук.

Страх ме е (става много сериозна) светът да не се напълни с хейтъри.
Когато ме наранят, лесно прощавам, защото всеки прави грешки.

За да живеем по-спокойно, трябва да прощаваме, да сме по-искрени с близките си, но най-вече със себе си.
Сама се научих на куп неща. Например денят ми винаги да е различен и да не се оплаквам много-много.

Най-важният урок за мен е да обмислям добре всичко, а не да действам импулсивно. Иначе стават грешки.
Добрият приятел е насреща, когато имаш нужда от него. Можеш да му се обадиш по всяко време, да споделяш с него, но и да се забавлявате заедно.

Нямам проблем да се влюбя в човек, който ме подкрепя във всичко - дори и да вижда, че си чупя главата, пак да е с мен.
Идеалната вечер е с приятна компания - да пийнем, да хапнем и да си говорим интересни неща, а не да дигаме грандиозни купони. Става и по женски с приятелки - на другия ден винаги се будя с усмивка.

Танцувам на всякаква музика, даже на Бионсе - така се разтоварвам. Пускам я силно и започвам да се мятам по леглото - яко денсене (избухва в смях).
Вечер съм в Sugar, което ми е любимо, иначе в Mixtape 5, в Yalta, а след работа и в One More Bar. През лятото - по паркове и градинки.

Скачала съм на бой, когато бях хлапе - на едно момиче (кикоти се), което ми взе най-добрата приятелка и аз ревнувах. Но не беше нещо сериозно, поскубахме се малко.
Почивам си, като се разхождам - пускам си музика и отивам в Борисова или в Южния парк.
Заспивам с компютъра - в леглото и на включен телевизор.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Дилъри на време и страшно ми хареса, въпреки че обикновено филмите с Джъстин Тимбърлейк са сладникави.
Планирам да видя Аве, още повече, че скоро се запознах с момичето (Анжела Недялкова - б.а.) в главната роля. Радвам се, че българското кино се развива.
Най-добрият актьор е Дензъл Уошингтън.
Обичам да гледам комедии.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Риана, Джей-Зи, Дрейк.
Най-доброто парти, на което бях, е на Карл Кокс в Зимния, ужасно се забавлявах.
Няма да пропусна Elevation, пада се точно на рождения ми ден.
Винаги ще слушам Уитни Хюстън, защото е много свързана с детството ми - това беше първият диск, който си купих.

КНИГИТЕ
В момента чета Яж, моли се и обичай.
Но най-любима ми е Алиса в страната на чудесата.
Харесвам как пише Фредерик Бегбеде.

Текст Виолета Керемидчиева / Фотография Васил Танев