Силвия Русчева

Силвия Русчева не притежава типичния профил на новоизлюпен дипломант, най-малкото защото е набор ‘76, голямата й дъщеря вече е на десет, а през дългите й пръсти са минали шестнайсет години трудов стаж и неизмерими метри прежда, прежда и още прежда. Към днешна дата разполагаме със заразно слънчев и цветен човек, работяга и смелчага, майка на две деца и капитан на кораб („ама малък - 20 бруто регистър тона, което всъщност е лодка"). Но дай да караме поред.

Не е изключено в някой предишен живот Силвия да се е подвизавала в Ренесанса, обаче в 90-те на ХХ век би я намерил като дива тийнейджърка пънкарка („в допустими норми!") с осем дупки на ушите, обръсната глава или зелени кичури. Малко по-късно би я срещнал в коридорите на Софийския като студентка по социална педагогика („бяха едни времена, когато исках да се занимавам с психология, да съм в помощ на нуждаещи се"), но там някъде Вселената я побутва към настоящия й съпруг, семейната фирма за плетен трикотаж и, колкото неочаквано, толкова и закономерно - към второ висше в специалност Мода на НБУ. (Виж, в магистърската програма си влиза сама, поради две причини - Сандра Клинчева и Веско Йорданов.) Имаме и няколко драматични обрата в историята, когато на Силвия жестоко й идва до гуша от плетки, но за щастие дебютът й като minty се оформя ето така:

Cocoon (фотография Минко Минев, грим и коса Христина Трайкова, модел Алекса - Ivet Fashion)

Ние я срещнахме в навечерието на Ghosts of Melancholia - последната концептуална колекция на предвожданата от Нели Митева платформа за съвременен моден дизайн Иван Асен 22. За първи път положението там е международно и заедно с любимите ни обичайни заподозрени (Гергинов, Илийовски, Дворецка, Атанасова и компания) се включват и студентите на проф. Митева от Мюнхенската академия. Резултатите от експерименталната им дейност с дантела, апокалиптично обработени повърхности и предчувствие за ново начало от пепелищата ще бъдат разкрити довечера (20 юни).

Сега трябва да ти признаем нещо. Около час след като се скатахме със Силвия на оранжада в малките пресечки на центъра, установихме, че по-неподходящ човек за обсъждане на призраците на меланхолията трудно бихме намерили... Ето защо:

Събуждам се с усмивка. Нощна птица съм и лягам доста късно, но ставам рано.
Обличам се бързо и без да го мисля особено. Обичам цветовете и, както виждате, държа те да присъстват и върху мен (смее се). Иначе днес може да съм с десет неща по себе си, утре - само с едно.

Никога не бих сложила корсет. Поправям се - леопардов корсет и каквото и да било леопардово. Изглежда ми ужасно вулгарно и пошло. Свръхвисоките токове са другото в тази категория. Въобще не е полезно за опорно-двигателния апарат, често не е и красиво и категорично не е за разходки по улиците.

Задължително минавам през приятна кафетерия. Обичам местата, на които се пие вкусно кафе, като Ma Baker или One More Bar.
Обикновено съм в позитивната посока на нещата.

Сериозно работя върху себе си. Напоследък обръщам все по-голямо внимание на процесите, които се случват вътре в мен, без да забравям, че съм една прашинка от цялата вселена и съм във връзка с нея.

Вълнувам се от източни култури, йога, медитация, чужди знания. Аура, чакри... всички тези неща са ми свръхинтересни и си трупам вътре една банка, с бавни стъпчици. Не е информация, която искам да изгълтам на всяка цена, тя сама ме намира. Вселената просто ме среща с правилните хора и с правилните ситуации, в които да достигна тази търсена от мен... истина, бих я нарекла.

Влизам в огъня заради всяко нещо, което смятам, че си струва. Огнена натура съм и се хвърлям - заради истината най-вече, може би. Според мен генерално имаме проблем с прикриването й, чисто човешки.

Никой не подозира, че в мен има една екстремна личност, която иска да скача с парашут, да лети с балон и да се научи да управлява самолет.
Беше велико, когато започнах да се гмуркам миналото лято и след многото натрупан страх от водата установих, че не само мога да го преодолея, а и буквално да медитирам там.

Под леглото ми няма нищо. Там трябва да е празно, за да може енергията да циркулира свободно. Наскоро изкарах курс по фън шуй и успях да си обясня всичките тези неща, които интуитивно съм усещала, и да разбера, че те са тотално неслучайни.
Често си напомням, че всяко нещо се случва, защото има определена цел, или трябва да науча даден урок. И че животът е прекрасен и си струва да се живее.

Не си позволявам да наранявам хората около мен.
Време е да изхвърля някои дълго задържани емоции.

Искам да остарея като щастлив свободен човек.
Заспивам на релаксираща музика или на чуруликане на птички, ама истински.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Животът на Пи. Много красив, много истински. И направен с невероятно кинематографично майсторство.
Любимите ми режисьори са Оливър Стоун, Вим Вендерс, Тарантино.
Най-големият актьор за мен е Джони Деп.
Сега ми се гледа Великият Гетсби. Интересен би ми бил съвременният прочит на романа.

МУЗИКАТА
Обожавам алтернативна музика, обожавам ню уейв, обожавам чилаут от сорта на Café del Mar и Hôtel Costes - това е музиката, без която не мога да живея, между другото.
Но любимата ми група на всички времена е U2.
Последното ми откритие са Youngblood Hawke - свежа алтернативна банда.
Концертите, които няма да забравя, са два. Единият е на Depeche Mode отпреди месец, но може би най-най-най е U2 на Уембли 2009-a.
В София искам да дойдат The Cure!

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е всичко на Хорхе Букай напоследък. Толкова истина има там, толкова прозрения, на толкова въпроси може да си отговориш сам в тях.
Сега чета един куп специфична литература за енергии, за аура. Но и Японски сказания: Жената на самурая на Лафкадио Хърн.
Много ми говориха за Любов на Елиф Шафак. Аз обаче не обичам да ми говорят за книги, обичам сама да си ги намирам. Може би някой ден ще я прочета.
Най-добре пише Джон Стайнбек.

ИЗЛОЖБИТЕ
От изобразителното изкуство обожавам Хуан Миро и модернизма.
Напоследък ме вълнува фотографията. Страшно се впечатлих от Пътят до коприната на Димо Калайджиев и от едно момче, Снупъра му се вика на него - Владимир Донков. Беше направил уникални фотографии от северните части на света.
Интригуваща ми е също пресечната точка между различните изкуства. В този ред на мисли, миналата година ме развълнува тази луда японка, която работи с многото точки - Яйои Кусама. Тя направи фантастична колаборация с една от световните марки, която, между другото, хич не харесвам - Louis Vuitton. И покрай нея се завъртяха нещата...
Следя работата на бижутера Димитър Делчев. Търся всяко нещо, което е направил - да го видя, да го пипна...

Засега minty е само тук, чакай я обаче наесен по неслучайно избрани магазини

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев