Симеон Цончев

От Симеон научихме, че България е втората най-богата на птици държава в Европа след Испания. И не спряхме да го разпитваме и разнищваме. Поводът е тръгналият по кината негов документален филм Те отлитат, който е точно толкова красив, колкото звучи, и ни изстрелва във въздушното пространство, където се реят куп интересни образи.

За създаването на лентата отиват почти две години сериозна подготовка, работа и проучване. Симеон се озовава случайно в проекта и първоначално изобщо не е знаел с какво се захваща, но бързо се запалва, припознава го като свой и обиква света на птиците. В тайните на изкуството как да се приближиш до дивото незабелязан го посвещават разбирачи от Българското дружество за защита на птиците. Той пък се възползва максимално и с помощта на опитните си водачи и на дългофокусните обективи кани всеки на 40-минутна разходка из небесното царство и господарство.

Исках да стана художник. Дядо ми, Методи, беше такъв и прекарвах летните ваканции в ателието му в Банкя. То беше в приказна къща - с високи тавани, мозайки и тераса, към която се спускаха борови клони с препускащи катерици. Беше райско.

Искам да работя, а не да се оплаквам как нищо не се получава, как държавата не ни помага и такива глупости. Те отлитат не е с държавно финансиране и се получи. Както и всичките ни късометражни и документални филми в Моно Колектив до момента. Така че всички, които искат, просто да снимат.
Когато няма пари, трябва да имаш добри приятели и много време.

Осъзнах, че птиците са суперсимпатични същества и приличат по доста неща на нас. Много от тях, независимо че мигрират на хиляди километри, пролетно време се връщат в същите гнезда със същите партньори. Това ме впечатли.
Имам си няколко синигера, но те не са точно мои. Кацат на дърво зад офиса ми, пеят ми, а аз съм им направил хранилка със семки.

Лешоядите са ми симпатични. На пръв поглед може да изглеждат малко гнусни, но те са природни чистачи и са важни за цялата екосистема. През средновековието са предотвратили доста епидемии.
За да снимаме Те отлитат ставахме преди изгрев слънце - тоест преди птиците да са се събудили, ние сме вече на мястото, от което да ги видим. Прикривахме се, заставахме тихи, спокойни, без да шумим и чакането започваше.

Изтръпнахме, когато в Родопите ми падна капачката на обектива и се търкулна - лешоядите в този момент закусваха, чуха и се обърнаха към нас. Казах си: „Сега ще полетят и край." Слава богу, явно не видяха откъде идва шумът и продължиха да си хапват.
Бургазлии са късметлии. Лятото стават чудеса над града. Поглеждайки нагоре от балконите си, могат да видят как огромни ята пеликани прелитат на пет метра. Пък те са симпатяги - едни такива тромави.

Стремя се във филмите ми да има оригинална музика - тя по някакъв начин ги обогатява. Разчитам на това, че работя с близки хора, които имат сходно на моето усещане, защото да обясниш какво искаш да чуеш, според мен е невъзможно. И тук е така. Всяка мелодия в Те отлитат е специално създадена за филма. Композитори са Филип Филипов от Войвода и Мая Попова (чуй тук саундтрака на Те отлитат, бел. авт.).

Вредим, като не осъзнаваме, че всяко същество е важно и не е случайно в природата. Трябва да се отнасяме с уважение.
Оптимист съм, защото виждам как нещата се променят към добро. Чувам за все повече ловци, които не вдигат пушката, а фотоапарата. А и има програми за помощ за проследяване и завръщане на птици, защита на гнезда, изучаване на заплахите и т.н. Готиното е, че сами осъзнаваме колко е важно това.

Добрият екип е важен, защото може да разчиташ на него и така ти се дава възможност да се концентрираш в идеята си. В противен случай се чудиш как да гасиш разни пожарчета и не си съсредоточен.
На терен съм по-мек, отколкото трябва. В изключително редки случаи ставам лош.
По душа съм романтик.

Никога не работя без план и що-годе ясна идея какво искам да се получи.
Никога не работя с негативна нагласа. Ако нещо не ме грабва, просто не се захващам. Влагам доста от себе си и искам крайният резултат да удовлетворява и мен. Рядко правя компромиси с тази концепция.

Компромисите са необходимост. Човек не може да е безкрайно твърдоглав. Но и те трябва да са умерени. Аз се старая да не съм краен. Така че правя и компромиси.
Идеите идват в тоалетната, по залез слънце и на свежа полянка с роса.

Блокирам, когато телефонът ми звъни и е лудница.
Не блокирам на снимачна площадка. Гърмян заек съм. Е, и там винаги може нещо да те изненада, но трябва да си комбинативен и с резервен план.

Проблемът ми е, че срещам твърде малко усмихнати хора по улиците.
Щастлив съм, когато виждам усмивките на любимите ми хора.

Забелязал съм, че напоследък оправят тротоарите в София, но като че ли го правят без ясна визия и според мен догодина ще трябва да ги оправят пак. Това ме дразни и е тъпо, защото най-малкото е неуважение към труда на хората, към тези, които си плащат данъците и онези, които ходят по тротоарите.

Работата е като водата - не мога без нея, хлъзгава е и утолява жаждата.
От моята научих да не обобщавам - който обобщава, бърка. И да уважавам другия и неговите идеи.

Най-обичам да съм на морето с биричка, музичка и приятели.
Никога не знам накъде ще ме отвее вятъра. Хвърлям се във всякакви проекти.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев