Симеон Янчев

Симеон ни посрещна навръх рождения си ден, който, поне в работно време, за него изглеждаше като всяка друга сряда. Клиенти влизаха и излизаха, а телефонът не спираше да звъни с въпроси за доставка, определяне с точност на необходимата платка или пък със следващото хубаво пожелание за празника. А Симеон не спираше да се усмихва - подозираме, че причината съвсем явно се е настанила във факта, че той е от онези щастливи хора, чието хоби се е превърнало в професия. Е, вярно, напоследък въобще не му остава време за всички джаджи, които си е наумил да разглоби, сглоби и разкости отвсякъде с опознавателна цел. Но причината за това не можеше да е по-хубава - твърде много външни проекти, които чакат Роботев да ги изпълни.

За Симеон всичко започва с решението, че му трябва хоби. По онова време е част от агенция за медийни анализи и усеща, че нещата могат да вървят и по-добре от гледна точка на приложението, с което работят той и екипът му. И тъй като не намира съвсем общ език с програмистите, решава да си разшири кръгозора и хваща няколко самоучителя.

Бързо усеща, че да пише кодове, с които да мести иконки по екрана, не е за него. Той предпочита да вижда резултатите във физическия свят и му е по-интересно да измисля код как някое роботче да стигне от точка А до точка Б. И после да види дали то наистина ще го послуша.

Така Симеон разбира, че е роден за роботика. Намира си комплекти с компоненти за начинаещи от чужбина и предвидливо взима още няколко броя - в случай че се появи още някой ентусиаст като него.

Това е началото на Роботев, когато складът на онлайн магазина се побирал в кутия за обувки. Бързо се оказва обаче, че себеподобните на Симеон са повече отколкото той е очаквал и, ето, че на 7 юли Роботев прави цели пет години. А с клиенти от 11- до 70-годишна възраст, от обикновени хобисти до цели училища, университети, рекламни агенции, че даже и БАН, сам се сещаш защо на Симеон не му остава време да се захване със своите си играчки.

Едно от последните творения на Роботев идва по идея на организаторите на Sprite Graffiti Fest и представлява инсталация за дигитално графити. Симеон подробно ни обясни как работи чудото, ние кимахме разбиращо, но, честно казано, запомнихме само есенцията - комбинация от инфрачервени светлодиоди, камера, два компютъра, бяло платно, координатна система, платки и чудесии водят до рисуване със светлина, което звучи вълшебно и със сигурност е една от причините тази събота да се отнесем към Борисовата.

Роботиката е всяко нещо, което се автоматизира и е направено така, че да усеща околната среда, за да ти помогне в изпълнението на задача - да ти вдига и сваля щорите, да ти светва лампата, да отчита температурата у вас и да ти я праща по интернет, да е роботче за забавление, което се движи по даден маршрут, или по- технологично сложни проекти - като очила, с които се постига виртуална реалност.... Общо взето, всичко, в което има микроконтролер, който приема информация от сензори и активира някакви устройства, за мен е част от роботиката.

Първият ми кит съдържаше микроконтролерна платка с няколко прости сензора, светлодиодчета, потенциометри и въобще най-базовите неща, с които да разбереш как функционира една интерактивна или вградена система. Такъв ти трябва, ако си решил да се занимаваш с роботика.

Мечтата ми е след време всички български ученици да могат да работят с микроконтролери, сензори и да имат умението да разработват такива системи - то е много ценно и ще става все по-търсено.
Големите компании те превръщат в консуматор. Купуваш си нещо готово, то се чупи, ти го хвърляш и си взимаш ново. По-хубаво е сам да си го сглобиш, ако се развали, да си го поправиш и да си го надграждаш нататък.

В офиса ме смятат за луд.
По душа съм малко инженер, малко бизнесмен. Не е едно. Явно наистина съм луд.

Скачам в дълбокото, когато ще ми е интересно да видя какво има там. Риск винаги съществува. Но не обичам да се поставям в положение, в което няма никакъв изход.
Сред приятелите минавам за човек, на когото може да се разчита.

От роботиката научих да не се страхувам да греша.
Идеите идват, когато мислиш и търсиш решение, или сутрин, точно като се пробуждаш.
Блокирам, когато ми се струпат прекалено много задачи. Като компютрите съм.

Компромисите са наложителни и ги правя често. Не съм човек, който иска да налага своето.
Никога не работя с хора, които не намирам за искрени.

Проблемът ми е, че нямам достатъчно време. Седмицата има само 168 часа.
Никога не знам кога ще свършат задачките.

Успехът е удоволствието от добре свършената работа.
Съревновавам се със статуквото.

Най-обичам да съм със сина си. Когато се роди, всички казваха да направя системи, които, като се разплаче например, да започват да му пеят, да му клатят легълцето... Но си казах, че няма машина да ми гледа детето (смее се).

Искам да измисля комплект, който да е евтин, достъпен и да помага на хората да влязат в света на роботиката.
Все още не съм стигнал там, закъдето съм тръгнал. Пътят продължава.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев