Симеон Сокеров

Уважаеми зрители, имаме си работа с тотален, брутален и опасен киноман. Допуснахме грешката да го питаме с кои филми е израснал и се оказахме под картечния обстрел на десетки заглавия. От момчешките на братя Мормареви и класическите български комедии през Приказка без край, Уилоу и до - закъде без тях - Междузвездни войни, Бразилия и Приключенията на Барон Мюнхаузен. Не ни се разминаха също Бартън Финк на братя Коен, нито пък Чарли Чаплин, Дейвид Лийн, Дейвид Линч и Робърт Олтмън.

Може би ти прави впечатление силният фантастичен елемент в селекцията и това не е случайно - фантастиката е и пътят, и истината, и животът на нашия герой. Няма начин да не си засякъл този факт още с 5 пъти (на снимката долу), но ако не си го гледал, ето за какво става въпрос - едно момиченце с куче отива да си купи сладолед и този наглед невинен сюжет се разиграва в пет сюрреалистични епизода, тотално различни един от друг като стилистика. Именно заради тях Симо Сокеров тази седмица е българският член в журито на третия международен фест за анимация Златен кукер.

Фонът, на който се върти личният му филмов сюжет, се оказва огромна живописна фамилия. „Освен майка ми и баща ми, сигурно имам към 30 художници в рода, и то не само в моя, ами и в тези на жена ми, и на жената на брат ми, на приятелите ми и така нататък", смее се Симо - „Това ми е основата." С годините върху нея се изливат и завидни количества 3D моделиране и анимация за реклами, музикални клипове и компютърни игри в студио Сокеров. Симо е автор и на един плъгин, който улеснява раздвижването на всякакви 3D същества и дори го е пуснал за свободно сваляне. Но с каквото и да се е занимавал Симеон Сокеров в последните три десетилетия, то е за да си проправи път към голямото игрално кино.

Събуждам се с мисълта как са близките и детето ми. След тях идват спешните ангажименти в студиото или в НАТФИЗ. После мисля за проектите, които са в течение, но не са належащи. И така, докато стигнa до съвсем отврените - какво ще правя след една-две години, да речем. Опитвам се да си нахвърлям идеи, да порисувам, да изгледам някой филм. Нататък оставям нещата да дишат и сами да се оплитат.
Имам списък с упражнения за писане, наложих си го чисто като тренировка на мисълта. Например: кратък драматургичен текст, без значение какъв. Даже колкото по-малко смисъл влагаш, толкова по-хубаво - просто си развиваш невронната мрежа.

Стихията ми е да създавам филми. Не ме интересува дали ще рисувам, ще правя 3D или ще снимам. Кефи ме подходът, в който идеята води - когато дойде, тогава решавам какво да я правя.
Не виждам смисъл в реалистичното кино, което е копи/пейст на живота. Не ми се правят и ленти за комунизма, за малцинствата, за мутри, за бабите в Родопите, които са съхранили ценностите си, и прочие локални теми. Не съм против тях, просто не ме вълнуват. Моята вселена е друга.

Търся по-необикновения поглед върху дадена ситуация, или паралелна реалност, която не може просто така да ти се случи в живота. Това отваря възможност за по-богати изразни средства, които слагат грунда на историята, така че хората да я възприемат по-силно.
Имам нужда да видя как влиза светлина от друг прозорец. Всичко, което съм правил до момента, ми помага в кинорежисурата - и живописта, и компютърните игри, и рекламите. Режисьорите, които са тръгнали от анимация, са малко, но всички се помнят - да вземем Тери Гилиъм и Тим Бъртън например. Като си минал през визуалната част и по-магичния поглед, правиш по-друг вид игрално кино.

Рисунка за късометражката 5 пъти

Събрал съм доста опасни за моя опит към момента истории. Не са някакви тотални, батални, епични филми, ама има доста фантазия и необикновени, даже свръхестествени работи. Но още не се чувствам готов за тях. 
Не мърдам от вкъщи без телефона и iPad-а си, за които не вярвах, че ще ми вършат толкова невероятна работа да си организирам мисълта. Музиката също трябва да ми е в джоба, както и нещо за писане. Иначе често мърдам без реална идея къде точно отивам.

Веднъж потеглих по варненския път и реших, че ще ходя до Ловеч. Малко преди Ябланица обаче видях отбивка, която най-редовно подминавам. Тогава се запитах „Защо?". Тръгнах по нея в неясна посока, минах край едно красиво езеро и се озовах на скалите над Ябланица, където не мислех, че се стига с кола. Невероятна гледка! Завел съм сума ти хора там.
Тогава си казах, гледай как от „сега ще свия наляво, сега ще свия надясно", открих тази красота. Защо да спра дотук? Забелязах пътека към гората и викам „Що пък не?". Тя се оказа път към забравено военно поделение с такива поляни, каквито не бях виждал през живота си. И там си изкарах няколко часа, ей така. Абе, човек трябва да се научи да слуша и да чува разни сигнали.

Когато гледах Междузвездни войни, вече знаех, че ще се занимавам с филми. Трябва да съм бил 5- 6-годишен. Никога не са ме юркали да ходя по уроци и нищо не са ми казвали, всичко сам съм започвал.
Винаги съм бил добър в рисуването, там предизвикателство нямаше. Искам да нарисувам нещо - сядам, и то става. Нямаше го лабораторният подход, да търсиш, да се бориш. Може би затова не поех по пътя на родителите ми. Пък и си падам по-отборен играч.

Майка ми често ми казваше да подхождам с добро към хората. А с тези, които не го оценяват, да се отнасям подобаващо. (умълчава се) Тя всъщност ми казваше много, без да казва нищо.
Възпитан съм изключително готино - само с личен пример. Никога не съм бил ограничаван.

Бих умрял от срам, ако предам проект, без да съм го направил както трябва. Досега не се е случвало, но съм усещал тоя срам как се надига, когато срокът наближава, а работата не върви. Той всъщност ми е помагал да се мобилизирам и да вкарам всичко в релси.
Обикновено съм по средата на нещо (смее се).
Все си повтарям, че мога много повече.

Никога не танцувам, но обичам да гледам другите. Тук може би режисьорското се показва - да съм в ситуацията, в която светът се случва пред мен, хората са потънали в него, а аз искам само да наблюдавам и да си мисля.
Но бих танцувал танго, само това.

Падам си по красивите неща - жени, картини, филми. Също и по предмети, които си вършат работата добре и са ти дясната ръка. Камера, писалка, молив, тефтер, който е с правилния размер и с правилната хартия. По морето си падам безумно, не мога да изляза от него.
Ходя по скали и диви места, където се гмуркам и гледам живота в дълбините. Там, където хората избягват да се навъртат, защото могат да се наранят. Аз не се наранявам - бивш плувец съм и водата ми е невероятен приятел.

Не казвам на никого, че (мисли дълго, пали поредната цигара, след което изстрелва) искам да съм като Дарт Вейдър и да контролирам Галактиката! (бурен смях) Защото смятам диктатурата за най-правилното управление.
Понякога ми се ще да набия Джордж Лукас - заради новите серии на Междузвездни войни. Тоя човек се подигра с нас (смее се).

Всяка вечер може да е идеална, дори ако посред нощ работиш и се блъскаш или пък само седиш и нищо не правиш.
Обичам да заспивам на сериали - по-филмови като Breaking Bet, или докато чета списания. На iPad-а ми има едно приложение Flipboard, в което си слагам статии и то ги подрежда в подобна форма. Така разлиствам National Geographic, научни публикации за физика, за Космоса, интервюта с актьори.

Най-странното, което ми се е случвало беше, когато написах част от музиката за 5 пъти. Не можах да обясня какво точно искам и бях принуден да си го свърша сам. Ходих малко на уроци, използвах слуха си и се поразрових за аналогови синтезатори, на които съм страшен фен. Абе, изпаднах почти в транс. Често заспивах, унасях се зверски - много особено състояние, което не мога да повторя. Освен ако не ми се наложи пак. Като Хълк малко.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Прометей 3D. Евала на сър Ридли Скот - за размаха, за дълбочината и за света, който създава и който осмисля иначе безсмислената серия за Пришълец-а. Доста е философски, изключително направен, с невероятен кастинг - Майкъл Фасбендер отново е тотално на върха. За ефекти не говоря, защото Ридли е толкова напред, че ги използва просто като средство, а не като самоцел. Гледаш и въобще не се замисляш за 3D, за актьорската игра дори. Такива трябва да са филмите. Страшен, мамка му!
Най-големият български актьор е Руси Чанев. С него не се усещаш, че има филм, постановка, хора, които го снимат. Седиш и слушаш, каквото ти казва. 
От световните бих споменал отново Фасбендер. Гледах Срам, който не е мой тип, но този човек по невероятен начин прави всичко, което се иска от един актьор - да забравиш въобще, че си пред някакъв екран.
Кефя се и на Пачино, Де Ниро - особено в Бясното куче и Глория. Ооо, и Даниъл Дей-Луис! Ако го видиш колко е мил на живо, няма да повярваш, че е това е същият от Ще се лее кръв. 
Харесвам режисьори като Костурица, Фелини, Робърт Олтман, Тери Гилиъм. Братя Коен, естествено - лудница! И Стивън Спилбърг, но със старите Индиана Джоунс.
Няма по-тъп от Трансформърс. Ще пропусна Човекът стоножка и всякакви такива със зомби дечица - въобще не искам да ги обсъждам. Но на филми, които претендират да са номер едно, а са изключително глупави, не мога да простя - те са разход на вселенска енергия. 
Много се смях на Монти Пайтън. Въобще - фен съм на британския хумор по принцип. 
Планирам да видя (подчертава) всичко на Хичкок, без изключение, и каквото не съм гледал на Робърт Олтмън. Луис Бунюел - също. Дейвид Лийн го минах, но имам два филма на Фелини, които още не съм, както и Апокалипсис сега и Гражданинът Кейн.
Старая се да следя съвременните американски сериали, от тях научавам доста. Те имат изключително добра площ и достатъчно време за изграждане на персонаж, който да остане вътре в зрителя.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Вангелис, Питър Гейбриъл. Също и филмова музика - примерно Майкъл Кеймън, който е писал саундтрака наБразилия, или композициите на Нино Роти за Фелини. 
Никога няма да ми омръзнат хора, които са истински автори, а не произвеждат просто бийтове.
Любимите ми музиканти са Вангелис, Питър Гейбриъл, Флойд, ФСБ, Йес. 
Най-добрият концерт, на който съм бил, беше на Депеш Моуд на стадион Локомотив. Питър Гейбриъл на Академик и Symphony на ФСБсъщо бяха изключителни. 
Не слушам много нови групи. Имам проблем с тях, защото се събират на продуцентски начала. Малко като кураторите в изящното изкуство - някой смята, че трябва да организира едни творци да правят нещо, защото те самите нямат ясна представа какво точно да бъде.

КНИГИTE
Книгата на книгите е Градът на Клифърд Саймък, ако ме питате за художествена. Ако не - Лао Дзъ.
В момента препрочитам Пътят на твореца на Джулия Камерън.
Със сигурност ще прочета по-дълбоко Юнг, страшно ми допада. Драматургията доста често се застъпва с психологията и философията - в НАТФИЗ това ми бяха едни от най-хубавите часове. Станислав Семерджиев, който за съжаление вече не е ректор, водеше невероятни лекции.

Най-добре пише Робърт Шекли. Даже сега снимах една късометражка по негов фантастичен разказ с Иван Панев, Вальо Ганев, Касиел Ноа Ашер и двама млади актьори - Станислава Николова и Валери Вълчев.    

Златен кукер продължава до 17 юни (неделя).
Виж пълната му програма тук.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев