Слънцето ми e сродна душа

Всеки има сродна душа. Или поне повечето хора вярват в това. Други казват, че не сме половинки, за да си търсим другата, защото сме цялостни личности със собствена индивидуалност. На мен ми се иска да вярвам, че някъде там, под формата на приятел, един път и втори - на любим, те чакат хора, с които мислите еднакво и зареждате душите си. И доколкото успявам да не се разколебавам, вярвам, че е така.

Все пак имам още една светла (ама буквално грее) теория. Какво пък, ако си такъв характер, че чувстваш и слънцето за сродна душа?! „Ами това не се нарича характер, нарича се лудост.”- ще се намери някой да подхвърли. Може и така да се нарича, ако на теб са ти сродни души облаците.

Истината е, че нямам предвид да гледате нон-стоп нагоре и да гледате с обожание в слънцето. Не е като и това да е лошо… но друга е идеята. Търсете слънцето в нещата, които ви заобикалят, търсете обстановката, която стопля душата ви и не носeте вода от девет кладенеца, за да се почувствате щастливи.

Търсете слънцето у хората. Като започнете да си говорите, да виждате блясък в очите на отсрещния. Да има пламък и да НЯМА злобни сенки, да няма дори намек за тях. Веднъж научите ли се да разпознавате тези хора, няма да сте съгласни изобщо на компромиси.

Търсете слънцето в мечтите си. Ако искате много дадено нещо, но то само ви натъжава, съсредоточавате се върху трудността до постигането му, завиждате на тези, които вече го притежават... Ще ви изненадам, но в изброеното няма светлинка. Напротив - мислете си колко яко ще се чувствате, когато сбъднете мечтата си, мислете как да извървите пътя до нея, наслаждавайки му се, намерете забавната пътека до осъществяването на желанията си. По нея има слънчогледи, защото точно по нея има какво да гледат.

Търсете слънцето и в миналото си. Сега, знаем как всички ни съветват да го зарежем вече това минало, стига сме се тръшкали, стига сме го величали. Хубаво да не ревем по него, обаче няма как да си направим пълноценно слънчева картина, без да използваме тонове от неговата гама. Много е важно да го виждаме светличко. Каквото ще да сме объркали там, както сме могли - така сме действали. Някой много ни е разочаровал и всякакви подобни не се приемат в тази ни нагласа със слънцето. Нека щом се обърнем, да видим какво хубаво сме направили, къде и с кого сме посмели от сърце - може този човек отдавна да си тръгнал, обаче ние така и така го помним. Защо да не е с добрата част от присъствието му? В крайна сметка, колкото и полезно да е да се учиш от грешките си, толкова има какво да научиш и в хубавите моменти, защото щом са били такива, си направил нещо правилно. Е, май е малко по-позитивно да видим какво да направим, а не какво да не правим?

И след всичките обяснения къде да го търсите това слънце, че да ви стане сродна душа, идва най-важната част. Като тръгнете да го преследвате, вярвайте, че съществува! Не се отказвайте и не го забравяйте. Със сигурност го има.

И докато тършувате за слънце из скрина на живота, да знаете, че трябва и у вас самите да е изгряло, сами да сте слънце и да го откривате от този миг навсякъде.

Благодаря на хората, които ме научиха да вярвам в слънцето и да го нося в сърцето си.

Автор: Гергана Робертинова