Снежина Петрова: Аз съм спасителка на плажа

Къде ти е плажът?
В края на южна България - едно заливче, в което се смесва сладка и солена вода. До миналата година беше пълно с рибарски лодки и оси, но вече е цивилизовано, с прекрасен бар и, слава Богу - все още с малко хора.
От каква порода?
От тихата.

Какво криеш под банския?
Женствеността си.
А душата?
Тя е за споделяне, не я крия.

Кога надуваш свирката?
Аз съм спокоен спасител и като такъв смятам, че е хубаво човек да опита опасността. Бих се намесила само ако видя, че някой не може да се спаси сам.
Кога вдигаш черното знаме?
Когато съм неадекватна и уморена.
Добра ли си в дишането уста в уста?
Досега не ми се е налагало. Но съм сигурна, че ако се стигне дотам, ще се окаже, че техниката ми е вродена.

Кой ти маже гърба?
Аз, защото са ми дълги ръцете.
Как се оправяш с гларусите?
Влизам им в тона.

Кога ти се запотява бинокълът?
Когато фокусирам по-дълго в реалността. Битът страшно ми тежи, както и българският манталитет, особено на плажа. Това да уважаваш хавлийката на съседа, скоро няма да се случи тук.
Какво правиш, след като свалиш банския?
Разхождам се гола.

Къпеш ли се на лунна светлина?
Това беше преди, сега не ми остават сили да се насладя на нощта.
Правиш ли упражнения сутрин?
Да - от легнало положение стигам до изправено по най-приятния начин.

Кой е най-красивият удавник на света?
Артистът. Всеки път се хвърля в бурни води, без да знае как ще оцелее в тях. Най-прекрасно е накрая да те изтласкат като удавник на брега.
Теб изхвърляли ли са те?
О, да. Аз съм щастлива плувкиня, която почти никога не излиза от морето без инциденти.  

Удряла ли си дъното?
Интересното е, че винаги се озовавам там - дори и след успешен проект, в който съм дала всичко от себе си. Не продължавам нагоре, а винаги се връщам на дъното.
Как се оттласкваш?
С все повече мускули и с вяра, че повърхността не е толкова далеч и че ще ми стигне въздухът.

Къде морето ти е до колене?
Винаги мисля, че ми е до колене (смее се). Ама иначе си загубен и никога няма да се престрашиш.
Кога палиш джапанките?
Ооо, това е голям лукс и не съм го правила, откакто се появиха децата (Иван, който скоро става на 6, и тригодишният Никола - б.а.).

А къде ходиш на почивка?
Някъде по върховете, където няма друго над мен освен небе.
В какви отношения сте със Спасителя?
Напоследък си говорим на „ти" и съм му много благодарна - не съм очаквала такива жестове от негова страна.

От какво искаш да те спасят?
Моят кошмар са медузите. (потръпва) Едни такива - все са до теб и не можеш да разбереш галят ли те, или те парят.
За кой пояс се хващаш?
За вътрешния ми глас.

Строиш ли пясъчни кули?
Не ми се получават. Или не избирам добре мястото и падат бързо, или не са особено красиви.
Къде искаш да те отнесе течението?
Ейй, ето на това искам да се науча - да му се оставя! Скоро бях на уъркшоп и там ми показаха техника за справяне с новото време на хиперактивност и непрекъсната състезателност. Можеш да го овладееш не като ставаш все по-бърз и по-реактивен, а като натрупаш умението ти самият да си по-бавен и да сведеш света до твоя ритъм.

Къде да те търсим?
На някой пуст бряг, поне за известно време.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев