София

Познаваш я - онази, която расте, но не старее, кокетната госпожица на запад, която е вечно готова да поеме поредна порция нови обитатели. София е екзотична и все още привлекателна красавица - смесица между Изтока и Запада, с австрийска архитектура в центъра, обрамчена от сиви соц квартали по краищата, с храмове, празнуващи най-различни религии и нощен живот, който никога не спира.

Ако ти се струва, че София спи, значи не се вглеждаш достатъчно внимателно в тънките й тъмни улици, под мостовете и в кварталите, където свети поне една лампа, докато от прозореца й дъни музика. Обаче… обичаш топлите й булеварди, огрени от уличните лампи нощем. И как тази тиха любов бързо преминава в дива ярост сутрин, когато пътните й артерии са на път да прелеят от обема на движението. И са по-често в ремонт, отколкото приятни.

Но това е тя - и днес има празник, който посреща с чувство за хумор, лъсната до блясък, с китка в косата и с каляската на цар Фердинанд:

Здравей, на колко стана?
На около 1 260 000 души.

И как е?
Е... качих два-три размера.

И к'во са?
Ами, ще работя по въпроса. Още нямам стратегия, но ако не променя нещо, скоро ще съм на три морета. (смее се)

С какво се гордееш?
С опита си. С метрото. И с хората - те толкова ме обичат, дори и когато на глас ме мразят.

А какво ти липсва?
Толерантност. И тоалетни.

Знаем, че все пак успяваш да запазиш добро настроение - кое те радва?
Детските площадки. И конкуренцията.

Къде те сърби?
На Женския пазар. Но се свиква, не се оплаквам.

Кой ти пили нервите напоследък?
Александър Малинов.

Какъв е стилът ти?
Обичам да се кича.

На каква се правиш?
На културна столица.

А всъщност си?
Струва ми се, че съм душата на компанията.

Какво искаш да ти се случи?
Малко по-съгласувана архитектура, повече разбирателство... с една дума - чудо.

В какво вярваш?
В миналото. Но съм сигурна и в бъдещето. И приемам добре настоящето. Вярвам в надеждата. (усмихва се)

Какво не знаем за теб?
Кой ми дърпа конците.

Работата е едно, но без забавление не може - кога му отпускаш края?
Всяка събота, понякога и в петък. Но и през останалото време изобщо не скучая.

Тя обаче бърза, навлича дъждобрана и се изстрелва през вратата, затова не успяваме да й зададем повече въпроси. И все пак - честит празник, София.

Текст Диана Георгиева