София Копола

През последните 15 години София Копола се превърна в един от малкото американски режисьори, които усъвършенстват кинематографичното изкуство да улавя натрапчивата, емоционална пасивност. В първите си четири игрални филма тя създава емоционално наситени светове на замечтан копнеж като болкоуспокояващо срещу напомпаните блокбъстъри.

Въпреки че е от легендарна кинофамилия, включваща Франсис Форд Копола, Талия Шайър, Никълъс Кейдж и Джейсън Шварцман, София Копола няма съдбата на други млади вдъхновяващи режисьори, макар да има запазено място в холивудския елит. Изкушаващо е да погледнеш нещата от този ъгъл сега, когато София е вече известна - само че нейният път не е толкова лесен, колкото си мислиш.

Обречени да умрат

Независимо дали й харесва или не, тя започва режисьорската си кариера (а и всички останали неща, които е пробвала) като „малкото момиче на татко". Широката публика не я приема особено радушно - винаги има сравнения, скептицизъм...

На всичко отгоре, София е засенчвана и от известния си първи съпруг - режисьора на видеоклипове Спайк Джоунз. Така тя е по-скоро дъщеря и съпруга, отколкото личност.

Днес, вече успяла да излезе от сянката на баща си, е успяла да си изгради солидна репутация и само след четири филма тя има вече свой стил - детайлно съзерцателно изучаване на характери в истории, в които уж не се случва нищо особено. Дни след това обаче не можеш да спреш да мислиш за нейните филми. Филми, в които днес всички искат да участват.

Изгубени в превода

Първият й - Обречени да умрат, е от 1999-а (по книгата на Непорочните самоубийства от Джефри Юдженидис) и разказва как хората в предградие в Мичиган реагират на серия от неразбираеми самоубийства на млади момичета. „Когато четеш дадена книга, винаги си я представяш. Но тази специално силно ми повлия и често се сещах за нея месеци наред. Върнах се към нея след две години и тогава чух, че имат намерение да направят много мрачен, жесток и сексуален филм, и просто си казах мнението - не, според мен подходът трябва да е различен."

През 2003-та излиза най-успешният й филм, поне що се отнася до награди. Изгубени в превода събира Скарлет Йохансон и Бил Мъри и ги изпраща на странно емоционално пътешествие в Токио. Резултатът: три номинации за Оскар - за филм, за режисура и за оригинален сценарий, от които печели само в последната категория. Мария Антоанета (2006) с Кирстен Дънст в главната роля също разказва за млада жена, чиято съдба се решава от сили, по-могъщи от нея. В Някъде (2010) виждаме как главният герой минава през остатъците от провалената си кариера и опитите му да съживи връзката си с 11-годишната си дъщеря.

Някъде

Сега, на 42, София Копола е направила забавно и диво поп-културно приключение в Лос Анжелис и долината на Сан Фернандо. Блясък разказва за група богаташки и доста непослушни щерки. Забавлението на петте тийнейджърки обаче ги превръща в малки престъпнички, които крадат милиони в дрехи, обувки, оръжия и пари. Вдъхновението си Копола черпи от една статия в списанието Vanity Fair от 2010-а - Заподозрените носеха Луботен на Нанси Джой Сейлс. „Бях чувала за грабежите по новините, но не бях обърнала особено внимание. Но статията ме грабна. Обичам истории, в които разни тийнейджъри се забъркват в проблеми. А тук всичко изглеждаше толкова абсурдно. Помислих си - някой трябва да направи филм от това - толкова е поп."

Блясък

С филма си обаче София Копола - с нейните характерни скорост и монтаж плюс изкривеното й черно чувство за хумор (Ема Уотсън може да забрави за асоциациите между нея и Хари Потър след образа на неформалната лидерка на групата) - превръща историите на героите в предупреждение за една фалшива култура и за сервилното й следване. Да посочваме кой е виновен е напълно излишно.

Текст Тодор Пеев