София Крачанова

София има опит като журналист покрай рубриката си в TimeArt и предаването Hipster Business Weekly по студентското радио Реакция. Сега обаче за първи път застава от другата страна на диктофона, за да ни разкаже повече за себе си. Завършила е Фотография (приели са я трета по успех!) и можеш да се убедиш от страхотните й портрети на някои от последните ни случайни минувачи, макар да иска да се занимава с репортажна фотография.

Събуждам се с голяма чаша кафе, Facebook и някой готин playlist от Spotify.
Не мърдам от вкъщи без телефон, слушалки и зарядно за телефон. Мога всичко друго да си забравя, но имам ли телефон с музика на него, всичко е наред.

Никога не закъснявам за никъде. Наистина. Винаги съм точна или дори малко подранявам. За мен закъснението е една от най-сериозните форми на неуважение. Естествено, когато има някаква сериозна причина, го приемам по-леко, но обикновено няма такава.

Умирам от срам, когато не съм си свършила работата както трябва.
Все си повтарям, че не трябва да подхождам скептично към нови хора.

Идеалната вечер е вкъщи. Не съм от хората, които обичат постоянно да са навън и в шумни компании. Предпочитам да гледам някой хубав филм със семейството си или вечеря с най-близки приятели.
Обикновено съм в дилема. Няма значение каква е тя, но винаги има някаква. Може да е за най-обикновеното нещо, но му отделям прекалено много време в мислите си.

Никога не танцувам на музика, която не харесвам. И никога няма да танцувам на чалга!
Падам си по интелигентни хора, хубава музика, хубава храна и пътувания.
Беше велико, когато целият ни град оживяваше вечер по време на протестите. Това беше и едно от най-хубавите ми лета - знаех, че всеки ден от 18:30 съм на протест с още много нормални, мислещи хора.

Влизам в огъня заради семейството и приятелите ми.
Дойде ми до гуша от мрънкане и извинения. Никога не съм харесвала чертата на българите да мрънкат за всяко едно нещо, което не им е наред. Може би, ако отделяха малко повече време за действия, нямаше да има за какво толкова да се мрънка.

Не казвам на никого това, което няма да кажа и на вас.
Под леглото ми има още едно легло.

Майка ми често ми казва: "Същата си като мен!"
Искам да остарея като Мерил Стрийп. Тази жена е невероятна! Има блестяща кариера, страхотен личен живот и бръчки от смях.

Правя се на луда, когато не разбирам нещо. Рядко ми се случва, но ако случайно някой ме хване неподготвена в разговор, ще се правя на луда докрай.
Не си позволявам да не спазвам уговорки. Независимо дали ми харесват или не - казала ли съм нещо, ще го направя.
Заспивам на тишина или градски звуци - стаята ми е откъм улица и обикновено се чува всичко.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Теорията на всичко - невероятен филм, невероятна актьорска игра! Не помня кой беше казал, че историите от живота са най-хубави за сценарии, но е абсолютно прав.
Едни от най-големите актьори за мен са Джак Никълсън, Робърт Де Ниро, Матю Макконъхи... много са.
Харесвам режисьори като Уди Алън и Тери Гилиъм.
Няма по-глупав филм от От глупав по-глупав... ужасяващ е. И все още не мога да повярвам, че направиха втора част.
Планирам да видя всички филми, номинирани за Оскар. Това е любимият ми и задължителен филмов маратон.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам всичко, което ми хареса. Предимно рок, но в същото време мога да си пусна и някое поп парче.
Никога няма да ми омръзнат Anathema. Името им звучи доста мрачно, но музиката не е такава. Да, понякога има периоди от цяла година, в които не си ги пускам, но винаги се връщам на тях в някакъв момент.
Едни от любимите ми изпълнители са Jack White, Kasabian, Lorde, Coldplay, Lykke Li, Die Antwoord, Jamie N Commons... ужасно много са. А композиторите са само двама - Hans Zimmer и Howard Shore.
Най-добрият концерт, на който бях, е този на Jack White в Букурещ миналия ноември. Това е музикант, когото отиваш да слушаш, а не да гледаш. Това са най-добрите концерти - когато не е нужно да си с отворени очи, за да усетиш енергията на човека на сцената.
В София искам да дойдат всякакви съвременни банди. Списъкът е много дълъг и разнообразен.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майсторът и Маргарита на Михаил Булгаков. Много рядко след тази книга ми се е случвало да прочета нещо, което да ме разтърси и впечатли до такава степен.
Сега чета лекции по екранни изкуства.
Много ми говорят за Вината в нашите звезди на Джон Грийн, но още не съм стигнала до нея.
Най-добре пише авторката, с която съм израснала и ме е оформила като личност, а именно Дж. К. Роулинг.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересно ми е абсолютно всяко едно направление в изкуството. Фотография главно, но и живопис, графика, скулптура, няма значение, стига да провокира визуално и концептуално.
Любимият ми художник е Егон Шиле.

Текст Ивайло Александров / Фотография Славея Йорданова