София Зашева

Амбициозна, целеустремена, категорична в работата си. Познаваме я отдавна и знаем отлично, че е от хората, които знаят какво могат, а това, което не знаят, методично научават и усъвършенстват. Израснала в семейство на двама архитекти, в тинейджърска възраст се запознава с поп-сюрреализма, който силно я вдъхновява. В началото на професионалния си път започва като създава обложки на албуми, а по-късно се запознава отблизо с ретуша. С развитата от точните науки дисциплина (учила е сериозно математика, информатика и физика и е завършила Електроника в Техническия Университет) е постигнала немалко успехи в сферата си. Работила е с клиенти като Ferrari, Playboy (американското издание), Elle, Harper's Bazaar, а сред големите имена, върху чиито портрети личи почеркът й, са Neil deGrasse Tyson, Gary Oldman и David Fincher. Експозицията й Macrocosmos видяхме и в бар Kanaal, и на Transfiguration Festival, а тя в момента се е концентрирала върху следващото предизвикателство. София Зашева.

Мислех си да стана астрофизик или морски биолог.
И станах ретушор, правяч на картинки и подобни, социално безполезни неща.

Заобиколена съм от хора, които... да, заобиколена съм от хора, за жалост.
Добрият екип е важен, защото човек сам планини не повдига; защото не може да измисли сам всичко на света; защото споделената, успешна работа, е най-сладка.

Вкъщи ме смятат за затворена, несигурна вероятно.
Сред приятели минавам за същото, плюс известна доза неразбираем хумор.
По душа съм идеалист, но е несъвместимо с реалността.

Никога не работя с хора, с които очевидно не се движим в една посока визуално; с естетически неиздържани условия на задачата; с неподготвени и закъсняващи хора; с такива, които не уважават личното пространство. Никога не работя без готова, крайна идея в главата.
Отказвам проекти, когато изискванията са нереалистични (за моите способности, независимо от какъв характер) или когато физически не мога да взема още. Почти никога не ми се е налагало да отказвам проект, просто защото е грозен.

Проблемът ми е, че съм ръб, работохолик. Вероятно не разбирам и близките човешки отношения.
Идеите идват на спокойна глава, често преди да заспя, или когато нямам никакво време да започна да работя по тях. Сигурно звучи познато?
Блокирам, когато срещна пълна незаинтересованост или нежелание за разбиране от другата страна. Също и при чистото невежество - непонятно ми е.

Грешките са полезни, задължителни, неизбежни.
Компромисите не са препоръчители, не си заслужават в дългосрочен план.

Ретушът днес е... дигитален? Най-малкото е достъпен, с възможност за огромен контрол над процеса. И затова често липсват елементарни естетически критерии при ползването му, за съжаление.
А преди години е бил, ами, аналогов. (смее се) С известни практически усложнения, по-трудно контролируем, но също толкова съществуващ (въпреки неистовата нужда на модерния човек да го отрече).

Работата е като живот или топла бира - зависи дали си я харесваш.
От моята научих, че животът често ти сервира топла бира и трябва да си изработиш хладилник - било то за себе си или за клиентите.

Моят макрокосмос се гледа с личната призма.
И след него идва мозъчна дисперсия, даже и синьото да не ви е любимия цвят - пак го има.

Звукът и визията вървят като еднакви явления в различна материална среда - спомагат за по-пълно възприятие.
Скачам в дълбокото, когато е наложително и сметнато предварително.
Успехът е масова заблуда. Успехът не е и крайна дестинация.

Най-обичам да ям палачинки с шоколад в неделя сутринта.
Никога не знам дали взимам правилното решение, дали тия цветове са както трябва, дали не трябваше да го проверя още веднъж накрая... дали не трябваше да си направя още едно кафе?

Ще ми се аз да съм измислила нещо значително, полезно за планетата.
Или поне да бях казала: То с казване ако ставаше...

Повече от работата на София можеш да разгледаш в нейния сайт

Текст Ивайло Александров/ Фотография Славея Йорданова