Софийски разходки: доц. Георги Лозанов

Роден в София, в семейство на архитекти, журналист, редактор, доцент и университетски преподавател, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и на Националния съвет за радио и телевизия, автор на стотици научни студии и статии, писател и още, и още... Как да не ни е безкрайно интересно какво би отговорил интелектуално богатият доц. Лозанов на нашите въпроси за София - особено на днешният празник.

Кое е мястото в София, на което се чувствате като у дома си?

Старият градски център, където са сградите от Третото българско царство. Те предлагаха мълчалива защита от агресията на комунистите преди Десети ноември и от тази на мутрите след това. Порядъчният софиянец, застанал под някой атлант, намираше в архитектурата им първо политическо, а после културно убежище и гледаше с омерзение как рушат образците ѝ и тогава, и досега. Тогава – за да се заличи паметта, сега – за да се удовлетвори алчността, в генеалогична връзка между сталинския барок и мутробарока.

На кой човек, ако зависи от Вас, трябва да се издигне паметник или да се кръсти улица?

Не обичам паметници, защото ми напомнят бездушната, по моему, традиция на „смъртните маски“, тръгнала от каменната ера. За сметка на това ми се случва да минавам по улици и площади, кръстени на хора, с които съм ял и пил и сме се смели. Така че като видя имената им на табелите, чувам смеха им. По тази причина, ако зависеше от мен, щях да кръщавам улици, поне някои от по-малките, на хора с топъл заразителен смях, вместо примерно на изпълнявали смъртни присъди, та ако ще да е в името на народа.

Кой е идеалният саундтрак/музикален химн за столицата?

Има песен, естествено възприета за химн на София – „Булевардът“ по музика и в изпълнение на Михаил Белчев и с текст на Миряна Башева. Може би най-силната страна на Башева е точно способността ѝ да открива поетични залежи в градското всекидневие, да извлича от него колективни преживявания и да ги сгъстява до колективна идентичност. Като слушаш песента, се чувстваш софиянец даже и без да си, ставаш част от една, днес бихме казали лайфстайлска, общност. Песента вероятно звучи твърде популярно и малко соц за претенциозния вкус, но в случая трябва да е точно такава – в музиката да се чува звън на трамвай, а в текста да се появи отнякъде „Шанз Елизе“.

Сграда в града, която бихте искали да притежавате?

Сградата на бившето вече Народно събрание, която депутатите и без това доброволно напуснаха, за да отидат в бившия Партиен дом, където вероятно се чувстват повече у дома си. Искам да я притежавам, за да поканя в нея 240 мои приятели, за чиято компетентност и порядъчност да гарантирам лично. Ще ги помоля да заседават паралелно по темите на народните избраници, но не, защото подценявам народния вот, а напротив, за да помогна на критериите му.

Кой е човекът в квартала, при когото обичате да спрете и да си поговорите?

С всеки продавач в кварталните магазини, готов да изслуша предпочитанията ми и да ми разказва свои и чужди човешки истории. По едно време се бях уплашил, че веригите, моловете и онлайн търговията ще ги унищожи, но оцеляха по простата причина, че анонимността само вдига цените на стоките и потиска настроението на клиентите.

Как обичайно представяте София на някой чужденец?

Георги съм и най-напред отиваме в ротондата „Свети Георги“, тъй като – не знам защо, като се каже чужденец, все си представям американец, който владее настоящето, но страда от дефицит на минало, а ротондата е най-старата сграда в града – строена е IV век, някъде по времето на Константин Велики. И след това го водя, защото щом е чужденец, всичко трябва да е „най“, в един от най-добрите ресторанти в непосредствена близост, на „Съборна“ – най-изисканата улица, да похапнем най-добрата рибена чорба от прясна беломорска риба. Така той ще е вкусил по нещо и от историческите ни, и от географските ни блянове.

Любим софийски израз или жаргон?

Казано с модния напоследък лаф – жаргонът „не е моето“ – но се боя, че София и поначало няма такъв, достатъчно специфичен, както Пловдив, да речем. По-скоро едно общо мачистко покровителствено говорене с шопски ударения, тип „Бойко Борисов“.

Софийски разходки: Иво Милев

Какво бихте променили в града?

Много неща, но на първо място името на улица „Граф Игнатиев“, заради спорната му роля в нашата история с пръст май и в обесването на Васил Левски. И бих го променил на, както софиянци и без това му викат, просто „Графа“, пък който иска да си прибавя мислено „Игнатиев“, а за останалите да звучи аристократично с лек белогвардейски оттенък, защото не бялата, а червената армия фактически окупира страната ни след 1944 година.

А какво – в никакъв случай?

Не трябва да се връща старото положение на бул. „Патриарх Евтимий“, въпреки желанието на живеещите по него, някои от тях скъпи приятели. Разбирам, че промяната им създава известен дискомфорт, но е попътна на една важна политика за съвременното развитие на София: ограничаването на автомобилния трафик в центъра за сметка на електрическия градски транспорт и велосипедистите. Търсеният екологичен ефект първи ще го усетят именно обитателите на „София 1000“. Това е един дълго отлаган, заради популистки страхове, проект, който ни приближава към престижните европейски столици.

В кой месец от годината София Ви изглежда най-красива и най себе си?

Най-софийският сезон за мен е есента. Може би защото години наред живеех на 10-ия етаж над гората, както разговорно наричаме големия парк на югоизток, и щом листата пожълтееха, пред очите ми се разкриваше абстрактна картина, рисувана от неизвестен майстор. А тя пък ми връщаше вкуса на печени тикви, останал от детството, когато ги продаваха на големи дървени сергии на колела. През есента най-после и театрите отново отварят, за да превърнат „Раковска“ в софийския „Бродуей“. И дворът на Ректората се изпълва със студенти – първокурсниците с интерес се вглеждат в бъдещите си преподаватели, които на свой ред им отговарят със същото – поредният випуск ще прилича ли на предходните или са се появили „новите млади“. Есента е сезонът на взаимното любопитство.