Станислав Трифонов-Nasimo

Преди три години Настера се чупи от полезрението. Показваше се за малко и пак изчезваше. Къде е сега, ще прочетеш надолу и ще видиш в галерия 1908. Там от снощи (14 септември) е подредена изложбата The Source, за която той събира още петима бойни другари - Esteo, N.A.-Gary, Shione, Fars и Crunked. „Казах им само, че темата е „Източникът на всичко" и понеже знам, че имат отношение към нея, им дадох абсолютна свобода. Никакви филми не съм им набивал в главата. Просто те всички са претърпяли вътрешна промяна, открили са този Източник за себе си и ще го покажат, както те го усещат. Идея нямам какво ще донесат - и аз като вас очаквам да видя експозицията".  

Обикновено съм в превъзбудено настроение. Нон-стоп. Двайсет и четири часа.
Вдигам си адреналина с Маха-мантра Харе Кришна. С нея се събуждам, медитирам си и след това денят ми върви както трябва. Тя те извисява до някакво неописуемо състояние, в което чувстваш и адреналин, и удовлетворение, и абсолютно всичко - само от една мантра.

Източникът е един, просто всеки го нарича с различни имена. Христос, Буда, няма значение - стига човек да търси същността.
Истината е, че важните неща се случват вътре в нас.  

Обърнах се към себе си, защото нямаше към кого другиго да се обърна. Когато отидох в Канада през 2009-а, наредих една изложба, обаче нищо не се купи. Останах без пари, английския не го знаех много-много, наближаваше времето да се махам от мястото, където живеех, пък нямах къде да отида. А обратният ми билет беше чак след месец и половина. И нали се сещате в какъв филм изпада човек. Понамачка ми се егото.

Вече бях прочел някои духовни книжки - на Петър Дънов, и реших да приложа прочетеното. Отвътре го усещах. А и нямах какво да загубя. То аз нямах какво да ям (смее се). И започнах да рисувам по най-безкористния начин - заради самото рисуване, за да изразя себе си. Да изкарам това, което е вътре.

Забравих да мисля и за пари, и за известност - отивах, намирах си стеничка и молех собствениците да ми дадат материали, а аз да им я нарисувам. Пък те взеха да ми носят и ядене, доста добре се хранех даже (смее се). Направих така няколко работи и видях, че тия книжки не са празни приказки. Те са реалност. Аз не вярвам сляпо.

Изведнъж стана така, че хората вече сами идваха при мен и един ден се появи Джон Дъ Дъчман - най-известният татуист в цяла Канада! Искаше да му нарисувам студиото и толкова се изкефи, че се раззвъня на всичките си приятели, които са някакви богаташчета, нали. И оттам като се почна, два пъти си сменях билета. Не можех да си тръгна.  

Постоянно съм на път. Имам си ателиенце в едно село до Несебър, ама там ходя само да рисувам и пак цепя нанякъде. Тази година, пък и миналата, много ме викат в чужбина по фестивали и за поръчки и повечето време не съм в България. Ама и тук като съм, не се спирам - обикалям при родителите ми в Несебър, при приятели във Влас, в Бургас...

Моето „вкъщи" не е на Земята, аз го усещам. (пауза) Сега някои хора ще си кажат „тоя е изперкал съвсем". (пауза) Ама не ми пука. Ако тръгна да се съобразявам с всеки, означава да загубя себе си и да бъда лицемер. А не искам. Това съм аз, това (показва струпаните картини) са нещата, които съм разбрал и ги споделям, защото така стават ценни. Иначе си остава малко егоистично. Пък който не иска да ги види, да не влиза.

Търся истинската цел на живота - защото освен да си добър човек, има и друго. И в свещените писания откривам истина, която до такава степен ме жегва, че и сега направо ми се разлупа сърцето. Тази форма на живот (човешката - б.а.) е дадена, за да разбереш кой е Източникът и че той е вътре в теб, да осъзнаеш откъде идваш и че си тук за супер кратко.

Крайната цел е да спреш да се въртиш в самсарите, както йогите казват - да излезеш от кръговрата „раждане-смърт" и да се върнеш там, откъдето си дошъл. Там е Абсолютът.
Хората си мислят, че това е някакво обвързване, което ти слага окови. А всъщност то маха оковите. Обаче върви му го обясни на някой предубеден.
Не мога да се задържа на едно място повече от година. Не мога, човек - то отвътре ме пришпорва... Когато се върнем в изначалното място, там ще се спрем и ще престанем да идваме на различни планети, да приемаме различни тела. 

Вярвам, че човек не умира - просто напуска едно тяло и отива в друго. Вчера например ми се развали колата на пътя и дойдоха и ме докараха до София с друга - смених тялото и пак пристигнах, нали така? Същото е и с душата. Щом си поел към целта, всичко, което научиш, остава, каквото и тяло да имаш в следващия си живот.
Знам, че съм бил в тяло на котка. Наистина съм го усещал.

Майка ми все ми казва: „Ох, Станиславе, внимавай какво правиш, да не направиш някоя беля."
Приятелите ми се притесняват, че много съм се отклонил от обикновения живот. Страх ги е да не би да съм изкрейзил (смее се). Те за себе си не се тревожат толкова, колкото за мене.

Пък аз съм си аз - както виждате драскам стени, ходя по фестивали, не съм се обвил в пелерина, не съм се отрекъл от света. Просто съзнанието ми се променя и по-възвишени мисли влизат в главата ми (усмихва се).
Смятам, че нещата се развиват добре при мен. Всеки си има път и си го върви. Аз съм поел по моя, не се бъркам на никой. Само на този, който иска да знае.

Когато търсиш, всички пътища започват да ти се отварят и навсякъде можеш да намериш. Обаче, ако търсиш искрено. Като чета, ми изникват въпроси, и ходя, намирам тези, които са по-напред, и ги питам. И се оказа, че точно до къщата на майка ми и баща ми са едни от най-напредналите въобще в България. По „случайност" ни дели една поляна.

Не казвам на никого, че е лош човек. Винаги търся позитивното у хората, защото всеки има и двете страни. Да не мислите, че съм големият светец. Имам супер много замърсявания, както всички останали.
Идеалната вечер е сред хубави хора. Такива, които са си отворили съзнанията за истината. Събираме се на купончета, пеем си, говорим си, готвим - ама уникално яки работи. Аз мога да ви забъркам една салата с авокадо, дето ще си оближете краката - с домати и краставици от мойта градина, много ясно - всичко вадя от там.

Беше велико, когато направих първия си влак (ухилва се до козирката).
Последният беше преди три-четири години. Не, чакайте - миналата година издраскахме един във Ванкувър! Беше мнооого опасно, защото пичът, който беше с нас, си загуби ключовете за беемвето. А на сутринта ни беше самолета - ако ни бяха хванали, просто забрави да си тръгнем. (ухилва се до козирката на квадрат) Яко адреналин.

Умирам от срам пред себе си, когато свърша някоя глупост. Примерно да ми мине грозна мисъл през главата. 
Скачам на бой, когато някой оскърби мой приятел. Само тогава. Ако се отнася за мен, не бих посегнал.

Заспивам на тишина.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Махабхарат. Това е ведически епос - за Пандавите, за Кришна, когато е слязъл на Земята, за неговите забавления тука.
Харесвам режсьори като Гай Ричи. Е, този е мегаизцепката! Мен продължават да си ме кефят някакви такива уайлд стайл неща. Последните не съм му ги гледал, наистина, обаче Рокенрола беше супер.
Няма по-глупав филм от Идиокрация. Ама в същото време е и много интересен - защото показва реалността, деградацията на обществото. Само дето е направен по мегатъп начин.
Любимият ми герой е Бъгс Бъни!

МУЗИКАТА
Обикновено слушам песни, които са преплетени с мантри и такива работи. Като момчетата, дето дойдоха да свирят на откриването - Враджа Кришна. Ама как да ви опиша стила... то е етно-рок-джаз с мантра елементи.
Любимата ми група беше Гънс‘н‘Роузис, после - Лууп Трууп. Сега нямам любима.
Не успях да гледам Гънс на Sofia Rocks, имах много ангажименти тогава. И толкова ме е яд, че направо не трябваше да ми напомняте.
Най-добрият концерт, на който съм бил, беше на ЕйСи/ДиСи - тотали! Това беше мегаразбивката, човек! Разбиха сцената с един влак, беше супер изшито просто.
В София искам да дойдат пак Гънс‘н‘Роузис! И този път да отида! 

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Бхагавад гита, в която Кришна е оставил знанието за това какво е животът, какво са съзнанието, материалната природа... Абсолютно всичко е описано там.
Сега чета Бхагавад гита и Шримад Бхагаватам - също ведически епос, много древен, историята на цар Парикшит в 12 тома. Допреди 5000 години се е предавала само от уста на уста.
Най-добре пише Шрила Прабхупада - защото той дава най-точни и най-ясни обяснения на ведите, които същевременно са и забавни. Щом Джон Ленън и Джордж Харисън са били негови ученици и са се променили след срещата с него - и те самите, и музиката им - смятайте колко силна личност е това.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев