Станислава Запрянова-Кинг

Нека ти припомним рисунката победител от инициативата Какво е София за теб? през август миналата година по време на фестивала София диша. Е, днес ти представяме човека зад нея - Станислава Запрянова-Кинг. Разбира от образование, човешки права и други подобни теми. Дълги години е мениджър обучение и развитие на хората в небезизвестен телеком в България. Следва работа по проекти в ЕК и ЕП в Белгия чрез собствената й компания Shake Consulting. Днес ще я откриеш на английска земя, където е консултант по изграждане на способности на глобални екипи. А за да обърнем посоката - пяла е по световно известни хорове, играла е пантомима, обучавала е деца на изкуството и философията на Марсел Марсо. Участвала е активно в софийските протести от близкото минало. Мечтае хората да показват, че ги е грижа за другите - в това число природата и животните. Учи децата си да не нараняват емоциите на другите и да бъдат автентични. С дейността си като коуч помага на хората да се почувстват по-щастливи, а на екипите - по-вдъхновени.

Кого виждаш сутрин в огледалото?
Не се гледам сутрин в огледалото. Това го оставям за по-нататък, когато съм свикнала с мисълта, че вече не съм на 13 години.

Какво поприще си избрала?
Чудя се дали аз ли съм го избрала или то мен. Най-добрата метафора за това, може би е онзи кратък брилянтен анимационен филм на Pixar - Човекът-оркестър (One Band Man).

Защо там, а не тук?
За мен тук винаги си е тук. А там е навсякъде, където не е тук. Но аз не обичам да стоя на едно място, така че за мен тук и там са много относителни понятия. Ще отговоря със стихчето на Киплинг:
Всички добри хора като нас са "ние",
а висчки други са "те",
но ако прекосиш морето,
вместо просто да пресечеш улицата,
можеш да започнеш, помисли само,
да гледаш на "нас", като на някакъв вид "те".
Заменете ние и нас, те и тях с тук и там и готово.

В какви отношения сте с адаптацията?
Ако говорим за адаптацията към определена култура и начин на живот - от това си изкарвам хляба, но знам, че е трудно да се постигне. Едно е да помагаш на хората с коучинг и да фасилитираш собственото им развитие, друго е, когато ти самият изживяваш процеса на адаптиране и виждаш как промяната се отразява на децата ти. Понякога ти е тежко, плаче ти се, объркан си, и си гневен. Хубаво е обаче да знаеш през какви етапи минава процесът на адаптация и да ги отчиташ.

Кога срещна междукултурната комуникация?
Това, което правя сега, го научих от хората, които го бяха започнали през 60-те години на миналия век. Първите по-целенасочени обучения по адаптация за нова култура и между-културно съзнание са създадени в лабораториите на САЩ, покрай прекрасната идея на Джон Кенеди за Корпуса на мира.

Какво сънуваш?
Цветни сънища. И винаги завършени истории. Понякога много смешни. Най-дълбоките ме настройват така силно, че цял ден живея под тяхно влияние.

А за какво мечтаеш?
За баланс и душевен мир у себе си и у другите. Трудно постижимо е, но точно затова го мечтая. Искам също развитият свят да не е толкова комерсиален, а да вземе поука от красотата на простичките неща и да инвестира богатството си в осигуряване на семпло човешко щастие за хората от не толкова развитите светове. Може би за това подсъзнателно свързах обичта си към София, моят роден град и дом, с лицето и очите на Извънземното, за да я нарисувам за вашия конкурс. От една страна София е моят дом и винаги ще си остане такъв. Аз съм извънземното. Тъгувам за дома, но намирам начини да помагам на всеки и всичко. Защото ми пука. Защото осъзнавам как всички сме свързани с невидими нишки на човещина. Просто трябва да си отворим очите и да ги видим.

От какво пазиш твоя свят?
Пазя това мое място под слънцето от крайни преценки, от черно-бели констатации, от завладяващи страхове. От цинизъм. От безхаберие. Иначе моя свят го споделям лесно и с много хора - от това се зареждам.
А останалия?
Останалия свят го пазя като моя.

Как виждаш бъдещето си?
Не искам да планирам бъдещето си в детайли, както са свикнали да правят американците. Искам да бъда здрава, за да се наслаждавам на живота. Искам да бъда сега и тук, както потопени в момента са животните. Те нямат представа за бъдеще.
От професионална гледна точка бъдещето ми остава там, където е сърцето ми: София. Никога не съм прекъсвала връзката си с България, с колегите си. Правя проекти в София непрекъснато. Все си намирам как да се връщам към страхотните и жадни за знания хора тук. Скоро идвам отново, за да направим с Калина от Кариър Спийдър едно много ново нещо: специалисти по развитие на хората в компании, поканени на работилница, но само ако дойдат с колега-мениджър от компанията. И работилницата се казва How to Train your Dragon. Ще си говорим за "драконите" в нашата тренерска работа и дали да ги избиваме или да ги опитомим. (А, и ще хапнем кексчета с дракони в почивката.)

Кое човешко право ти липсва?
С живота, който водим напоследък, това е правото на личен избор. Институциите, медиите, компаниите започват да те определят. Малко по малко виждаш как децата ти стават част от системата и нейни консуматори. Дори две от най-същностните цивилизационни системи: образователните и тези за здравеопазване, сякаш работят на поточна линия. Всичко като че ли се случва не за добруването на отделната личност, а поради факта, че има милиони други като нея, които чакат да бъдат обслужени. Но съм убедена, че това ще се превъзмогне. Вече виждам добри практики и тенденции в света, когато хора с власт осъзнават, че подходът трябва да е много личен.

На какво учиш децата си?
На спонтанност. Да могат да говорят разпалено, да спорят, да се смеят, да плачат, да са саркастични, да се борят, да възстават срещу определените правила, да бъдат себе си.  Децата имат вродено чувство за справедливост. То не трябва да бъде затъпявано.