Стефан Хаджиев

Ако искаш в Деня на будителите да възвисиш духа, да събудиш сетивата, да ти стане леко на душата и съзнанието, посети новия сезон на концерти “Мотив”. Музикалната програма е посветена на вечните ценности и съпоставката им с преходността на мига. А ние броени дни преди това, ви срещаме със Стефан Хаджиев, чиято кариера включва най-разнообразни солистични, камерни и експериментални проекти. Докато бърза от една за друга репетиция, той успя да ни сподели важни неща от живота и ежедневието си. Иначе на 1 ноември 2016г. от 19:30ч. в Камерна зала “България” добре познатият на софийската публика тандем Венета Нейнска (пиано) и Стефан Хаджиев (виолончело) ще представят произведения от Арво Пярт, Роберт Шуман, Бела Барток и Лудвиг ван Бетовен. Заслушай се!

Фотография Владимир Коцев

Събуждам се със английска закуска, кафе и цигара.
Не мърдам от вкъщи без ключове, пари и музика в ушите си.
Никога не закъснявам за репетиции, концерти и всичко свързано с професионалния живот.

Умирам от срам, когато ми разказват какво съм правил предишната вечер.
Все си повтарям, че има време за всичко, но да не прекалявам със спокойствието.
Идеалната вечер е когато знаеш, че няма нужда да ставаш рано сутринта.

Обикновено съм в добро настроение.
Никога не танцувам на латино.
Падам си по хубавите вечери с приятели.

Беше велико, когато се срещнах с Ростропович.
Влизам в огъня заради определени хора.
Дойде ми до гуша от това, което става в политиката и обществения живот. Не само в България, а и по света.

Ако има нещо, което не казвам на никого, няма да го кажа тук.
Не съм бил под леглото от 7-8 годишна възраст. Тогава там беше тайна пещера-база на моята непобедима армия.
Страшно се изложих, когато ме изтипосаха, въпреки моята сериозна и агресивна съпротива, да превеждам на една сватба, но пък бешезабавно. Проявих малкокреативност.

Майка ми често ми казваше да не пуша.
Искам да остарея като Мик Джагър.
Правя се на луд, когато не ми се занимава.

Скачам на бой, когато няма друг изход.
Убивам за як бургер.
Не си позволявам да изпадам в депресии или драми за повече от няколко часа.
Заспивам на подходяща музика или на няколко водки.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Our Kind of Traitor. Аз не съм кинаджия, така че не искам да му правя анализ. Иначе ми хареса.
Най-големият актьор за мен е Джак Никълсън, Де Ниро.
Харесвам режисьори като Кубрик, Уди Алън, Дейвид Линч.
Няма по-глупав филм от Бягай Лола.
Много се смях на "Под прикритие".

МУЗИКАТА
Обикновено слушам много различни стилове музика.
Никога няма да ми омръзнат Tribe called quest,Digable Planets, Velvet Underground,Miles Davis, The Stranglers, Iggy Pop, Rostropovich, Glenn Gould, Pablo Casals, Jasha Heifez, The Cure, Einstürzende Neubauten, Charlie Parker, Brad Mehldau, The Rolling Stones, Underworld, David Bowie,LTJ Bukem, Frank Zappa, и още много, много други.
Любимата ми група / изпълнител / композитор са Казалс, Пятигорски, Хайфец, Рубинщайн, Гулд от класическите изпълнители. Тези от първата половина на 20 век. Колкото и да е напреднало изпълнителското изкуство от тогава до сега, рядко може да се видят такива личности и музиканти в наши дни. В другите стилове последно бих отличил Run the Jewels, The Dresden Dolls, Sleaford Mods, Colder, Medeski, Martin and Wood, Soweto Kinch… Има и още ама ще закъснея за репетиция. От българските групи определено Babyface Clan ми e любимата. Винаги, когато съм в София, не пропускам техен гиг, когато имат.
Най-добрияти концерти, на които бях, в последно време са на Beck, Alexander Hacke, Underworld. Иначе след няколко седмици ще слушам Digable Planets в пълен състав в Лондон и мисля, че ще е велико.
В София искам да дойдат Nick Cave and The Bad Seeds.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е няма такава или поне се сменят на някакво време.
Сега чета The Peacemakers: The Paris Peace Conference and its Attempt to End the War от Маргарет Макмилан. Една доста дебела книга, която разказва подробно за всичките интриги, пазарлъци, обрати и ключови решения, които определят тогавашното бъдеще на света. Интересно четиво за всеки, който го интересуват такива неща.
Много ми говорят за много книги и автори, ама аз все ги забравям.
Най-добре пише ами всеки голям автор пише добре, аз нямам някого конкретно предвид, когото искам да отлича.

ИЗЛОЖБИТЕ
Обичам да вися с часове в големи изложбени музеи като Националната галерия в Лондон или музея за съвременно изкуство Тейт, в дни когато няма чак толкова много хора. Не мисля че съм нещо експерт, има много неща, които харесвам там, но най-вече намирам по някой път нужното спокойствие и тишина.
Любимите ми художниците са тези от Ренесанса, както и холандците, също и периода на Импресионизма, както и съвременно и експериментално изкуство.

Текст Белослава Димитрова / Фотография Андрей Грилич