Стефан Крумов-StefaK

StefaK. Име, което все по-често срещаш сред диджеите на по-интересните партита в столицата, а и извън нея. Някъде през средата на 90-те за първи път се сблъсква с електронната музика и оттогава няма спирка. През 2004, заедно с група приятели, правят на шега музикалния форум Tech-House.Info и започват да се занимават активно с партита. Година по-късно стартират и подкаст поредицата Menta Sessions, която с течение на времето прераства в специализиран сайт за електронна музика. Днес StefaK-a е водещo зъбно колело в машинариума зад поредицата Swine Riddim партита.

StefaK, разкaжи с няколко думи за теб:
Събуждам се някъде към обяд, след второто кафе в офиса.
Не мърдам от вкъщи без да изключа радиоуредбата.
Никога не закъснявам за обяд.
Умирам от срам, когато някой произведе ефекта Къци Вапцаров.

Все си повтарям, че може и по-весело.
Идеалната вечер приключва сутринта.
Обикновено съм в настроение.
Никога не танцувам на светнати лампи.

Музиката за мен е крива права.
Падам си по свинщината (във всичките й форми).
Беше велико, когато я имаше старата Влайкова.
Влизам в огъня заради загарящо агнешко печено.

Дойде ми до гуша от скучни хора.
Под леглото ми има предимно прах.
Страшно се изложих, когато се бях натряскал така, че не си спомнях най-важното.
Майка ми често ми казва Стефчо.
Искам да остарея като себе си.

Правя се на луд, когато дойде някой с желание за музикален поздрав с песен от поредицата Putumayo.
Скачам на бой, когато някой застане отляво на ескалатора.
Убивам за ледено студен Augustiner.
Разсмива ме почти всичко, което кара хората да гледат объркано.
Темпото в живота ми (в Beats per minute) варира според настроенията.
Заспивам, когато е скучно.

МУЗИКАТА
Когато миксирам се опитвам да не тропам.
Обикновено слушам каквото има в Soundcloud feed-а.
Никога няма да ми омръзне да вдигам шум.
Любими композитори и музиканти са ми Дико Илиев и Симо Лазаров.
Най-добрият лайв, на който бях, е този на Васко-Кръпката на закриването на Тукан на Раковска (годината е някъде 2005). Сега там има хранителен магазин.
В София искам да дойдат няколко специални немски гости за поредицата Swine Riddim, с които да завършим купона в СкараБар.

ФЕСТИВАЛИТЕ
Фестивалът на фестивалите тази година е Dekmantel.
Другият ми любим е Dimensions.
Най-готиният, на който съм пускал досега е първото издание на Mellow Music Festival.
Защото беше един път!
Най-готиният, на който съм бил е Dimensions. Има една сцена която с приятели наричаме крокодилникът. Там се чувствам като у дома си. Пожелавам на всеки да я посети.
Ще ми се да отида на Беглика festival.
Зад или пред пулта - важното е да се чува като хората.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Animal Fuckers на Vice.
Най-големият актьор за мен е Бъд Спенсър, буквално.
Харесвам режисьори като Кубрик и Дейвид Линч.
Няма по-глупав филм от типичния български.
Много се смях на Robot chicken.
Планирам да видя продължението на Twin Peaks, ако изобщо се случи. Амин.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е 100 години самота.
Сега чета колоната на Berghain.
Много ми говорят за предстоящата книга на Стефан Голдман Presets - digital shortcuts to sound.
Най-добре пише Ивайло Спасов.

ИЗЛОЖБИТЕ
Интересна ми е гледната точка на хората в Instagram.
Последната изложба, на която бях, е на Искра Благоева и Владислав Георгиев.
Любимитe ми художници са Joan Cornella и Иван Паскалев.

ТЕАТЪРЪТ
Не ходя на театър, защото не ми е интересно. Не ме кефи.

Добре, дай сега по същество.
Как се запали да правиш електронна музика?
Не продуцирам електронна музика, само пускам такава. Опитвал съм се преди години, но си трябват постоянство и сериозно отношение, за да направиш нещо смислено. В общи линии си е full time job, на която, за съжаление, много малко хора могат да се отдадат изцяло. Това донякъде е и проблемът на повечето ентусиасти тук, които се опитват да правят музика.

В какво се изразява твоето занимание?
Основно пускам музика. С продуцирането приключих преди години. Бях се запалил покрай KiNK. Дори успяхме да издадем обща плоча, която излезе преди около десет години.
Как се казва?
Проекта се казваше "Bimbo & Lemar" и доста диджеи го въртяха на Miami Winter Conference. Почти никой не знаеше, че сме ние и че KiNK е замесен. Две-три години по-късно един приятел от UK го издаде на плоча за неговия лейбъл. Тогава бяхме на фънки/джакин хаус вълна и звучеше доста различно от това, което пускам в момента. Друга наша съвместна рожба е ремиксът на "Камъните падат", който обърка много хора. Беше доста забавно да наблюдаваш реакциите на публиката. Спомням си веднъж хвърлиха бирена бутилка по един приятел, който го пускаше на някакъв графити ивент.

Какво пуска StefaK-a днес?
С времето се научих да събирам всякакви неща (от диско до джънгъл). По този начин лесно можеш да набавяш необходимото разнообразие в сетовете си, а и никой не знае какво точно да очаква следващият път, когато те слуша. Ако трябва да се поставя в рамки, в момента пускам предимно хаус и техно, като гледам всеки път да е различно. Последните години се опитвам да не се асоциирам с нещо конкретно стилово и да съм далече от моментния hype. Повечето хора залитат точно по това, което твърде често им изиграва лоша шега, понеже модерното се оказва с доста кратък срок на годност. При мен е точно обратно. Дори все повече ми харесват предимно стари неща. Важното е да има добър баланс между старото и новото.
Това ли е успешната формула нещо да остане по-дълго във времето?
От това, което съм видял до момента, да. Успешната формула е да отсееш музиката, която след години пак да звучи адекватно и да радва хората. Естествено, това се получава трудно - с постояно ровене и слушане.

Разменяте ли си тракове с други диджеи?
Хората около мен винаги са оказвали влияние по един или друг начин. Това е и интересното донякъде. Покрай цялото това разнообразие съм имал възможност за колаборации с доста различни хора. С едни от тях съм пускал хаус, с други UK неща, с трети техно.

Как преценяваш каква музика да пускаш на хората?
От основно значение е дали ще свиря warm up сет, в началото на вечерта или ще пускам в 6:00 сутринта.
Ти как предпочиташ?
Всеки time slot има своите предизвикателства и подходът ми е тотално различен. Ако ще правя warm up сет, ще пускам едни неща, в prime time ще свиря други, а сутринта - съвсем различни. Важно е музиката да пасва на обстановката и настроеноето на хората. За съжаление това не винаги се получава по нашите ширини.
Защо е така?
Обикновено повечето диджеи отиват на парти с предварителна нагласа какво точно ще правят. Проблемът е, че не винаги това, което си подготвил, се оказва подходящо за конкретната ситуация. Често се случва да си бил в едно настроение, когато си правил селекцията, но щом отидеш на място - първо, ти самият вече си в друго настроение и второ, плануваното не винаги пасва на обстановката. Например, човекът преди теб е закарал нещата в друга посока или пък следващият не успява да се включи адекватно. Хубаво е да има някаква цялостна логическа линия и всички, които участват, да се напаснат един с друг, доколкото е възможно. Често се случва да присъстваме на партита с прекалено много диджеи в line-up-a, които пускат тотално различна музика. Това напълно обърква публиката и убива груува на цялото парти. Някак си липсва отборното мислене, което пряко рефлектира върху настроението на хората, отишли да се забавляват.

Какво послание би отправил към диджеите?
Много бих се радвал, ако повече хора, започнат да замислят над тези неща. Най-лесният вариант е да копираш модел, който вече си видял, че работи успешно. Ще е доста полезно за всеки, който има интерес, просто да посети някой добър фестивал и да види реално как се случват нещата. При мен това промени цялостната ми нагласа как да пускам музика. Няма смисъл сам да преоткриваш топлата вода ежедневно.

Звучи резонно. Кажи за финал - имаш ли скоро някакво участие?
Отдавна не е имало Swine Riddim, но за момента няма конкретна дата. Май е време! (смее се)

Текст и фотография Ради Георгиев