Стефан Парисов

Стефан Парисов е от тихите и кротки хора, които не обичат да говорят за себе си. Трудно ще го чуеш да държи дълги речи, особено докато работи. Мебелите, които твори, обаче, са истински произведения на изкуството и биха добавили щипка магия в ежедневието на всеки дом. А сигурно не знаеш, но е авторът на идеята за двете великолепни сцени в село Долен, където се проведе Transfiguration Festival. Но ние добре го познаваме и решихме да го изведем за няколко слънчеви часа от ателието му, за да ни разкаже повече за занаята на дърводелеца, за снимането, вдъхновението от японските майстори и работата на открито.

Кога реши, че ще работиш като дърводелец?
Не съм решавал, то така се случи. От дете се занимавам с дърво, но не съм си казвал от един момент натам, че това ще ми е заниманието. С времето това остана. Каквото и друго да съм правил през годините, винаги съм се занимавал и с дърво. Преди десетина години за известно време се завъртях в телевизии и списания, но определено не бяха моето нещо.

От колко време си в този занаят?
Откакто се помня. Помагах в работилницата на баща ми още когато бях на десет. Това са си 28 години (смее се).

Имаш ли любим материал?
Различните видове дърво искат различен подход при работата с тях. Един приятел, архитект, ме попита наскоро кое е любимото ми дърво за работа и доста се замислих. Баща ми например работи основно с бял бор. Вероятно затова и до ден днешен, като усетя аромата на бял бор и все едно съм влязъл в машина на времето.

Тези неща учат ли се някъде или този занаят се научава с практиката?
Зависи за какво става въпрос. Днес е адски готино и удобно да потърсиш клипчета с демонстрации в Youtube. Например напоследък доста сме се зарибили да гледаме видеа с японски сглобки. Тези хора са чисто луди. Те принципно са си така, но в тази посока са абсолютно смахнати сигурно от хиляда години. Толкова са добри, така изпипват детайла, че имат невъобразими инструменти за всякакви пинизчийски решения. Нещата, които правят, изглеждат нереално. А това например не става само с гледане и опити - нужни са години работа и отдаване.

А ти къде си се учил?
Основно при баща ми. Макар че при него не е точно показване на занаят. Той ти дава някакви елементи и ти казва “Направи това!”. Ти седиш и гледаш тъпо, чудиш се как става, а той само кимва “ами, пробвай”, показва ти някакви основни неща и те оставя да си блъскаш главата. Но основно от него ми е всичко. Занаятчийските неща се учат само с опит - трябва да направиш нещо много пъти, за да започне да се получава наистина добре.

Интересно е, че правиш например някоя готина сглобка минават две години, ти я виждаш и си казваш “Леле, каква е тая глупост!” Хващаш се, правиш я наново и вече наистина ти харесва. Минава още известно време, виждаш го и пак се чудиш как си правил толкова грозни неща. В занаятчийството не става с няколко седмици курс, а с цял живот работа и усъвършенстване. Курсът може само да ти даде посока и идеи. Оттам е работа.

В сайта ти parisovi.com има много красиви неща. Откъде ти идват идеите за тези форми?
Знаеш ли какво се хванах наскоро? В сайта има една елипсовидна маса. Тя например как се появи - бяха ми останали разни парчета, които са с такава форма и все едно сами се наместиха. Често така става с материалите, които са ми останали от различни мебели - експериментирам с тях и често се получават интересни форми. А тази маса много си я харесах. Не бях виждал подобна и се изкефих много. И преди няколко дни гледах Завръщане в бъдещето и в една от сериите - бам!, появи се същата маса. Там не е дървена, а е някакъв керамичен ужас, но формата е абсолютно същата. Този филм съм го гледал поне десет пъти, когато съм бил малък и явно тази форма ми е останала някъде отзад в подсъзнанието (смее се). И се замислих, че всъщност не създаваме нищо ново.

Работиш ли по поръчки на клиента или си правиш различни мебели, пускаш ги и чакаш някой да си ги хареса и купи?
А, малко са нещата, които си правя просто ей така, както беше с тази маса. Всъщност, не са много и хората, които имат конкретна идея какво искат. Идват и казват “Абе, трябват ми някакви готини неща” и оттам се хващате, говорите, обсъждате и решавате какво може да им се направи. Това е чудесно, защото ти дава свобода на действието. Има, разбира се, и случаи в които се преправят неща, за да са оптимално функционални. Например на един приятел правихме детски шкаф с вградена стълба, по която се катериш, стигаш до едното му полуниво и оттам има друга стълба. Всичко бяхме изпипали и прецизирали и в момента, в който децата започнаха да се катерят по него, веднага му намериха кусурите - все пак те са си по-дребни човечета, но и много добър и честен критик. И го преправихме, за да им е удобно и приятно на тях. А сега не можеш да ги свалиш от шкафа (смее се).

Всъщност, за същите деца направихме и къщата на дървото. Първоначално те щъкаха постоянно из двора, едва ги събираха на едно място. Сега Киро се смее, че не могат да ги накарат да слязат от къщичката и са им качили горе спални чували и шалтета.

Ти си от хората, които лятно време често дръпват от града и целия сезон работят по планините и селата, реставрират и поддържат стари къщи и сгради. Как реши да го правиш това, какво ти дава?
Мога да ти кажа какво ми спестява - над 30 градуса жега в ателието (смее се). Лятно време тук не се живее. То така или иначе нещата, с които се занимаваме навън, се строят само когато е топло. Това са дървени конструкции, навеси, покриви. Спонтанно се получи лятото да бачкам навън.

Предполагаме, че не работиш сам по тези проекти?
О, не, стигали сме до 10-15 човека на обект. Необходимо е да има 2-3 души, които знаят какво правят и останалите са хора, които не ги е страх да използват ръцете си.

Имаш голяма и много интересна къща от естествени материали, която строиш от години на язовир Батак. Колко хора я правихте?
Това е безкраен проект (смее се). Оттам са минали почти всичките ми приятели. Имало е случаи, в които съм там по 4 месеца и за това време при мен се завърта кой ли не. Даже мислех, че няма да е лошо да направя един колаж с всички хора, които са минавали през тази къща да забият по един пирон. Но съм решил вече, че до края на лятото на 2018 трябва всичко да е готово.

А колко време ти отнема завършването на един обикновен проект?
Зависи от поръчката. От 2-3 дни до месец и нещо. Зависи дали е един прост стол или цялостно обзавеждане на жилище.

Каква е най-любопитната поръчка, която си получавал?
Току що ми поръчаха да направя секция за книги, към която обаче да има и стойка за мечове. Хората се занимават със средновековна фехтовка и имат няколко истински ковани меча.

А любимият ти проект?
Със сигурност е къщичката на дървото. Може би защото винаги ме е кефела идеята, а като малък не съм имал такава. Но и беше много нестандартен прокет. Тя е конструкция, която тук бихме направили за три дни. А там отне доста време. За поставянето на всеки елемент първо осигуряваш него, после себе си - тя е на четири метра над земята, а имаше греди, които са по шест метра.

Завършил си операторство и фотография, а снимаш ли още?
Не често, но да. Например сега правихме един късометражен филм във Видин и ми се приснима рязко. Парадоксалното е, че там не бях като оператор или фотограф, нито като дърводелец, а като актьор (смее се). Никога не бях заставал от другата страна на обектива.

Би ли искал да работиш и двете неща - дърводелство и фотография?
Снимането бих си го оставил само за удоволствие. Защото ако искаш да си наистина добър в нещо, трябва да му отдадеш много повече време и да не е просто странично занимание. Или правиш шкафове и покриви, или снимаш. Аз съм си дърводелец.

Можеш да разгледаш работата на Стефан на parisovi.com

Текст Ивайло Александров/ Фотография София Зашева