Стефан Щерев

Кого би убил, присмехулнико? Хората без талант, които само си дават вид, че имат такъв.
Чий скелет криеш в гардероба? На вечно възраждащото се патриотично чувство.
Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци? Страха от провал, липсата на увереност, съмненията, че няма да се справя.

Как би умрял във Венеция? Възхитително красиво. (става тържествен и вдига показалец) Погребението всъщност е много специален момент за всеки човек. На моето не искам хората да страдат, да им е тежко, да има онова (махва тъжно с ръка) „Той си отиде, няма го вече". Напротив - я да вземат и да направят едно хубаво, весело парти. Като мине тялото ми, макар и в черно, макар и в траур - да ръкопляскат. Така бих си отишъл - с ръкопляскания.

Къде събираш цялото кралско войнство? One More Bar е едно от местата, където се разбиваме в крепостните стени на нашата увереност. И в още няколко потайни софийски кръчми, които нямат име и са от време оно. Едното е на „Графа", а другото - в „Лозенец", но нищо повече не казвам (смее се). 
Твоят лек против спокойствие? Спокойствие и само спокойствие, казва Карлсон, който живее на покрива. Или с други думи - клин се с клином избиа.

От кого се криеш в червената трева? От проницателните очи на вестник Уикенд (смях). Мани ги тия, не искам да ги споменавам даже. (става сериозен и навежда глава) Крия се от собствената си самоувереност.
Къде прокарваш острието на бръснача? Където знам, че най боли.

Какво слагаш в пилешката супа за душата? Хубави книги и любима музика. Майстора и Маргарита, Пикник край пътя, Името ми е Червен. Ревю, Дъ Кюър, Баухаус, Систърс ъф Мърси, Депеш Моуд - тези неща до ден-днешен държа в колата си, имам цяла флашка с парчета от началото и средата на 90-те, когато още ходех на училище. Първо бях от нюуейвовете, после станах от даркуейвовете. Събирахме се на Кравай, бяхме приятели с пънковете и метълите, а с дискарите не бяхме. Имах значка, която си бях направил собственоръчно, и на нея пишеше „Анти сръбско лига". Имаше и едно момиче, което много харесвах, направо бях влюбен в нея. Ама това беше една такава невъзможна любов, по-скоро исках да страдам, отколкото да обичам, бях тогавашно ЕМО - страдаше ми се и страдах жестоко. Всичко това става в този ми нюуейвски период, когато се ходеше със значки на Ленин, обръснат високо врат, кларкове и т.н. И аз взех, че отрязах ей толкова от косата й (показва около 2 см от пръста си), отворих една стара съветска значка, щото само те се отваряха, сложих кичура вътре, отгоре написах „На еди-коя-си hair" и си я носех ето тука (посочва към сърцето си, след което всички падаме от смях). Между другото, съвсем случайно я видях наскоро и ми се стори точно толкова лъчезарна и красива, колкото и преди - само ми се усмихна и аз е-хейййййййй, хей, хей, хей.

Как се справяш с пяната на дните? С искрата на някакъв творчески акт, пък било то и чужд. Скоро бях в Лисабон и докато се разхождах през деня, дочух триъгълник и пеене отнякъде. Заврях се по уличките и видях една сляпа жена, която после се оказа страшно популярна певица - Доня Роса. Спрях и повече от половин час я слушах, защото тоя глас, тоя (подчертава) нечовешки глас, не можеш да го подминеш, просто оставаш там. И това ме държа толкова дълго време. В един момент почнах да я снимам, а после си викам - кво снимаш, бе (прави знак за лудост с ръка), то това като го видиш веднъж, каквото и да покажеш после, Стефане, няма да е същото.

Какво пише в записките на психопата? Пишеее, пишеее, пишеее... Пише, че тъмната страна е винаги наблизо и само една крачка ни дели от нея.
Кой е героят на нашето време? Силиконът.

С какво закусват шампионите? (прави съчувствена физиономия) С много, много работа.
Какво напипва лявата ръка на мрака? Нежното лице на самотата.

Къде изчезна повелителят на мухите? Под лъскавите перли на щракащите с пръсти девойки.
Какво чете Кафка на плажа? Себе си, като тъжно си мисли: „Защо аз не написах Война и мир...".

Какво пият на улица „Консервна"? Онази вълшебна лимонада с джоджен и мед.
Какви пораснаха синовете на великата мечка? Големи и стройни наследници на фамилния бизнес.

Какво вижда конникът без глава? Триста километра магистрали и трансгранични коридори.
Какво си купи от панаира на суетата? Винтидж дрехи с буфан ръкавки.

Дяволът носи Прада, а ти? Fred Perry. Сега ще ви кажа каква е цялата история. Стефанус значи венец. Един ден, не, една ранна, ранна утрин в един сръбски град ме срещна един човек. Да кажем, че беше махмурлия. Хвана ме за ръката, погледна ме в очите и каза (започва да говори провлачено): „Ззздравей. Искам да те питам нещо", ама това в 7:00 сутринта. И аз - слушам. „Как се казваш?", вика. Стефан, казвам. „Не, ти си Стефан Първовенчан". И започна да ми говори за моето име, за това как означава венец, какъв е този венец, че това, което ми е дадено, не е само физическо, а духовно действие, и аз, естествено, адски се впечатлих. И, не щеш ли, малко след това, минути след това, попадам на магазин, в който продават неща с ей това венче тука (сочи гърдите си), и си мисля - трябва да вляза. И оттогава - така. Добре, че не съм кръстен на някой дзвер, че иначе до Puma трябваше да ходя.

Къде беше през 1984-та? Номер 32 в IV клас на 17-о основно. И харесвах близначките (смръщва се болезнено), близначките... близначките... абе две близначки. А, тази, по която си падах, се казваше Стефания. И поради тази причина - IV клас, 17-о основно - до ден-днешен искам да имам близнаци.

Някой, с който се шляеш? Винаги с някакви момичета.
С кого е най-нежна нощта? С нея - с главно И.

Какво ще правиш в остатъка от деня? Чака ме едно много антистатично настроение, защото само след малко стартира фестивала за съвременен пърформанс Антистатик, който съорганизирам.

Текст Ирена Георгиева / Фотография Васил Танев