Stefán Orschel-Read

Стефáн Оршел-Рийд е роден в Индия, израснал в Шотландия и изучил се в Лондон, в прочутия Central St. Martin's College of Art s and Design, както и в Royal College of Art. Завършил е и право, но през 2008 решава да се съсредоточи изцяло върху това, което обича най-силно и основава свой собствен лейбъл, който нокаутира модния свят с решителен новаторски плесник. Стилът му съчетава елегантното с модерното, той постоянно експериментира, но го прави стъпил здраво върху основите на класическото британско шивашко изкуство. Със Стефáн се познаваме от бурния лондонски нощен живот, който и двамата водехме в едни и същи колоритни среди допреди няколко години. Последния път, когато го видях, пристигна на наш концерт в някакъв рок клуб, заобиколен от свита ослепителни травестити. Настаниха се най-отпред и пред смаяните погледи на мъжкарите в публиката започнаха да танцуват, викайки възторжено „woohoo"! Наскоро се чухме по телефона, за да си поговорим и да ни разкаже какво прави напоследък един от топ дизайнерите в света.

Здрасти Стеф, къде те хваща това интервю и какво виждаш през прозореца в момента?
Здравей, г-н Насо. Днес съм на работа на остров Хонг Конг и за моe голямо щастие гледката през прозореца се простира от връх Виктория до полуостров Колуун.

Израснал си в Шотландия. Като малък минавало ли ти е през ум, че искаш да се занимаваш с мода, или просто си мечтаеше да станеш пожарникар?
В никакъв случай. Исках да стана Джеймс Бонд.

Едно от клишетата за живота горе на Север е, че е много по-суров и труден.
Не чак толкова. Вярно е обаче, че постоянно вали и лятото е дълго около две седмици.

Завършил си право. Смяташ ли, че от теб щеше да излезе добър адвокат?
Харесваше ми практикуването на право, теорията и идеята за справедливост. Но не ми допадаше да работя като адвокат. Адвокатите изкарват пари от нещастието на хората, от разводи, от неспазени договори, от жертви на престъпления. Да изкарвам кинти и то МНОГО кинти от подобни неща би ми докарало много лоша карма.

Как се захвана с мода и какви бяха първите ти опити в тази насока?
Докато следвах право, разпусках като скицирах и рисувах мъжки дрехи. Първата дреха, която направих беше шито по мярка сако, съставено от 148 парчета и скроено посредством една нова техника, която дори смятахме да патентоваме.

Как би описал своя начин на работа?
Работата ми се вписва донякъде в рамките на шивачеството, но зад нея винаги има солидна концептуална основа. Тя се проявява чрез нестандартно използване на даден цвят, силует, експериментални техники или оформяне на кройки. Моите творби винаги целят да изследват нови територии, без обаче да изоставят традиционния шивачески занаят.

Коя е любимата ти колекция до този момент?
Естествено тази, над която работя в момента, а именно създаването на изчистени и линейни неща, съдържащи елементи, които са „теоретично невъзможни за създаване".

Кой е любимият ти сезон?
Любимият ми сезон е пролетта. Тогава цветовете се завръщат в природата и в градовете, а дрехите игриво съчетават зимни елементи с летен шик.

Някои доста известни хора, като например Lady Gaga, носят твои дрехи. Кой те развълнува най-много?
Най-готино беше когато Пол Уелър излезе на сцена с мои дрехи. Ако някой ми беше казал кaто малък, че един ден това ще се случи, никога нямаше да му повярвам.

Кои хора от твоята професия те вдъхновяват - преди и сега?
В момента адски харесвам работата на Астрид Андерсен. Естетиката и музата й са супер свежи. Иначе винаги съм обичал майстора шивач Харди Еймис.

Кое е най-интересното в модата през 2014?
Ако говорим за големите имена, смятам че Kenzo винаги поддържат новаторска и оригинална линия, Givenchy продължават да са майстори на Swag, докато Moncler Gamme Bleu винаги са куул с начина, по който съчетават авангардното с après ski функционарното.

Съществува ли все още хипстърска мода?
Съществуваше навремето. Сега, за съжаление, е по-скоро начин на живот, лайфстайл, отколкото мода.

Трябва ли да си зареден с кинти, за да можеш дори да си помислиш да започнеш свой лейбъл?
За да си направиш собствен лейбъл ти трябват две от следните три неща:
- пари
- способност да работиш по двайсет часа на ден, от понеделник до неделя
- талант (това е от най-малко значение)

Освен всичко, ти преподаваш мода в Хонг Конг. Имайки предвид, че преподавателската професия е една от най-трудните на света, какво ти харесва в нея?
Винаги съм искал да изнасям лекции на тема мода в университет, още откакто срещнах най-първия си преподавател, който оказа огромно влияния върху оформянето ми като дизайнер. Имам привилегията да съм свидетел на това как учениците ми израстват пред очите ми, не само като дизайнери, но и като личности. Също така по този начин поддържам и освежавам собствения си мозък, възприятие и идеи. Освен че показвам различни техники на студентите, понякога разискваме есета на тема идентичност на пола, идеите на постмодернизма или пък облеклото в древна Месопотамия.

Помня, че с моята лондонска група Imbeciles & the Poison Umbrella и твоята Tempting Lilu правихме някои концерти заедно, особено един с легендарната Lene Lovich в The Underworld в Кемдън Таун. Тогава ти свиреше на кийборд. Продължават ли музикалните ти приключения?
За съжаление модата ме погълна изцяло и музикалната ми кариера остана като спомен от друг живот.

Ти беше доста популярна фигура в нощния живот на Лондон, особено в Сохо. Винаги заобиколен от пъстри хора и така наречените фрийкове. Намираш ли все още уникални индивиди или всичко вече е униформено и заучено?
Вече живея в Хонг Конг. Но дори преди това не ми допадаше чак толкова лондонския нощен живот. Що се отнася до стил намирам, че там, както и във всички останали големи градове в "развитите" страни, цари застой. Далеч по-интересно е в държави, които досега са били по-консервативни, като Хонг Конг, Китай, Южна Корея и Индия. От тях извират новаторски и вдъхновяващи идеи.

Как избираш моделите си?
Тъй като нещата ми винаги правят реверанс към английското наследство, подбирам момчета, чиято външност и черти съчетават английски пакостник с по-ефирно излъчване.

Кое е най-хапливото и bitchy нещо, което си чул някой да казва за теб и работата ти?
Не чета рецензии за работата ми. Не се интересувам от клюкарската и bitchy култура в света на модата.

Кое е първото нещо, което ти идва на ум щом чуеш думата България?
Традиционното църковно пеене, особено полифоничното хорово пеене.

Текст Насо Русков