Стогодишна симфония на ужаса!

„Той е най-хубавото нещо, дошло тук от Германия!“ възкликва Чарли Чаплин когато Фридрих Мурнау, един от най-изтъкнатите филмови режисьори на 20-ти век, емигрира в Холивуд.

В Америка немският експресионист създава своя голям шедьовър „Изгрев“, считан за един от най-великите филми в историята на киното.

Животът обаче, е странно нещо.

Измъкнал се жив от ада на Първата световна война, в която участва като боен пилот и останал непрекършен от престоя си във военнпленнически лагер, едва 42-годишен Мурнау загива при нелепа автомобилна катастрофа на една калифорнийска магистрала през 1931-ва година.

Зад себе си оставя двайсет и един филма, осем от които са безвъзвратно загубени.

За щастие „Носферату“ (1922) не е от тях. Всъщност той се разминава на косъм от подобна участ, тъй като след появата му по кината, вдовицата на Брам Стоукър съди неговите създатели за нарушаване на авторски права, в резултат на което всички копия от филма са унищожени със съдебна заповед. Едно-единствено оцелява и оттогава-насам, като същински вампир, редовно се връща към живот в най-различни форми и версии. 

Тази година този бляскав диамант на нямото кино, хорър жанра и германския експресионизъм навърши един век и продължава да бъде все така въздействащ, хипнотичен и неземен.

За разлика от вампирите на Бела Лугоши, Кристофър Лий и Гари Олдман, у които намираме нещо привлекатено и дори елегантно, Макс Шрек с изпилените си нокти, нащърбени зъби и заострени уши, прилича на уродлив хибрид между мъртвец и жив гризач.

Неговият граф Орлок представлява доста смущаваща гледка, същество което сякаш се носи отвъд реалността. Той не се свива в сенките, а ги командва и в една от най-прочутите сцени от филма (пресъздадена и в „Дракула“ на Копола ) тези ужасни пръсти сякаш се простират отвъд сенките и пълзят по стените.

„Носферату“ не е първата филмова адаптация на „Дракула“ – тази чест се пада на един унгарски ням филм, за жалост изгубен. Не може да се каже, че творението на Мурнау е и най-известното в жанра – най-популярен и емблематичен си остава „Дракула“ с Бела Лугоши (1931).

Със сигурност обаче, „Носферату“ е най-необикновената, странна и призрачно-омагьосваща версия на историята за най-прочутия вампир. Сто години по-късно произведението на Мурнау продължава да бъде много впечатляващо художествено постижение.

Автор: Насо Русков