Стоян Зиков-Стъки

Сигурно и за края на света да си говорехме, пак щеше да се усмихва широко. Стъки е адски позитивен и е един от малкото, според които столицата ни се движи напред. Дърпа конците в контролната зала на предстоящия фест София диша, но се е хванал с още сто неща като първия Кварт фестивал през септември (за него ще те държим в течение) и още неидентифицираното пространство Communication Room на „Бенковски" 40. За последното ни обясни: „Не мога да кажа точно какво е, най-точното му определение е самото име" и ни разказа как едновременно им е офис, терен за изложби, презентации, театрални постановки и други от сорта.

Иначе Стъки е само на 27, но вече се е отчел като арт директор в почти всички големи продуцентски къщи. Покрай една от имидж рекламите в CV-то си се оказва и рамо до рамо с прочутия режисьор Алехандро Толедо и с Хавиер Агиресаробе, операторът на Вики Кристина Барселона. След срещата с тях се убеждава, че „най-сериозните личности са супер готини, истински". Навъртял е и приличен стаж в киното - бил е сценограф в Забранена любов, Мисия Лондон и къде ли не още, а норвежкият Kon-Tiki е „най-якият", в който е работил.

Седмото изкуство му е слабост, но вече е затворена страница за него. Продължава тихомълком да рисува и да прави скулптури - това, за което е учил (включително и сценография) първо в Художествената гимназия, после в Академията и накрая в Нов български, където е на финалната права и му остава само едната дипломна работа. Едва ли ще затвори скоро и тази страница обаче, защото не смогва от „купищата работа", а с какво толкова е зает - чети надолу.

Как ти хрумна да направиш София диша? Истината е, че идеята дойде от бившия заместник-кмет по културата Христо Ангеличин, който успя да убеди общината, че трябва да се проведе нещо улично.
Не ти ли е идвало да се откажеш? (категорично) След края на всяко събитие.
Имал ли си гафове? Да, но съм се справял някак си (смее се).

Най-добрият фест, на който си бил? Миналата година с моята приятелка и партньорка Суни отидохме на гости при родителите й в Кьолн. Дотогава не бях ходил в Германия, като изключим висенето по летищата там, и мнението ми за немците не беше добро - мислех ги за прекалено подредени и скучни. Но се оказа, че съм бил в голяма грешка - разбрах го, след като попаднахме на местния карнавал. Той се открива всяка година през 11-ия месец, на 11-о число, от 11:00 часа, след което обикаля други градове и през март-април се връща в Кьолн за същинската част. Всички - от деца до пенсионери, излизат на улицата маскирани и се веселят почти денонощие. Беше невероятно. Мечтата ни е един ден и тук да направим същото.

Стискаме палци. Нашата столица обаче къде издиша? Аз съм супер позитивен, но все пак (замисля се) бих махнал Женския пазар, който е в най-старата и хубава част на София. На негово място бих направил пешеходна зона и - между другото - в момента се говори за нещо такова. Районът е атрактивен за чужденците по същия начин, както и стърчаща пръчка от зейнала шахта - мои гости от Англия веднъж снимаха една такава в продължение на час.
Все пак има движение напред - оправят улиците и не съм виждал града ни по-чист. И е почти невъзможно да организираш събитие, без то да се застъпи с някое друго.

Тоест, задава се друго от щаба ви, така ли? Да, Кварт Фест през септември, който ще е като София диша, но с по-спортна програма, и ще обиколи само най-крайните квартали - Люлин, Надежда, Дружба и Младост.
Браво на вас. Дай сега пример за перфектния град. Флоренция е уникално място и много ме впечатли, сигурно заради художественото ми образование. Иначе обичам мегаполисите, в които има от всичко по много, включително и мизерия.

Завършил си скулптура - не те ли сърбят ръцете от време на време? (усмихва се дяволито) Аз продължавам да се занимавам, но само за кеф, а не за да продавам.
С какво друго се забавляваш? Рисувам, чета и гледам филми.
Сега на коя книга си? Леко суха, бизнес литература. Иначе си падам по автобиографии като тази на бившия германски премиер Конрад Аденауер, който стои в основата на Европейския съюз.

Кой е филмът на филмите? О, много са и са различни (смее се).
Кажи пет. Добра година е прекрасен, Кръстникът е на другата крайност, но също е красив и дълго ще се гледа, защото е труден за достигане и като кинематография, и като музика. Харесвам Тарантино - любимият ми негов е Глутница кучета, както и Уди Алън - предпоследният (май така се пада) Каквото дойде, е направо гениален. Следя и сериала Щети.

Кога си казваш „дишай дълбоко"? Постоянно, защото дните ми са пълни с решаване на проблеми. Но не се оплаквам.
Къде можем да те засечем? Често съм в Южния парк, където разхождам кучето си. Иначе съм в баровете Contrast и Baskerville.
Кои места избягваш? Позьорските.

Ако не беше София диша, сега къде щеше да си? На морето, много ясно (смее се).
И по-точно? Ако имахме повече време за подготовка, сигурно щяхме да отидем на някое ново място, иначе - на палатка в къмпинг Корал, където ходим от години. Любител съм на цялата история да си направиш кемп, както и бар от подръчни материали. В общи линии, пак се отдавам на труд, но е забавно.

Май не те свърта на едно място? И това го има.
Оттук накъде?  Към следващата среща.

Фестът София диша е всяка неделя през август

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев