Суне Роуз Вагнер от The Raveonettes

Те са Суне Роуз Вагнер и Шарин Фу и след като издадоха седмия си студиен албум Pe'ahi, най-после някой (Termnial 1) се сети да ги покани в България, където всъщност имат доста фенове. Малко преди концерта им в София на 28 януари се обадихме на Суне, намирайки го в дома му в Калифорния, откъдето той сподели това и онова с топъл приятелски глас и скандинавска сдържаност.

Здравей Суне, къде те хващаме в момента?
У дома съм си, в Лос Анджелис.
Какво се вижда от прозореца ти?
Ами, общо взето Саут Сентръл, Комптън Бийч и централен Ел Ей, виждат се доста райони. Времето е слънчево.
При нас пък температурите са минусови.
О, това е яко.
Нямам нищо против да си сменим местата.
Защо не?

Не вдигнахте кой знае колко много шум около издаването на последния ви албум. Предполагам, че това е било съвсем умишлено.
Ами, да. По простата причина, че е много по-интересно да си говорим за албума, след като вече е излязъл, а не преди това.

Имахте ли някакви конкретни очаквания за това как искахте той да бъде възприет от публиката?
Не, нека го възприемат както си решат. Това е красотата на музиката - всеки може да извлича от нея различни неща. Нямам нищо против да споделя как направихме албума и как го възприемам аз, но според мен е по-готино хората да си изградят свой собствен вълшебен свят, докато го слушат.

Мнозина нарекоха Pe'ahi албум, повлиян от сърф културата и характерното звучене, свързано с нея, но във вашата музика още от самото начало винаги е имало подобни влияния.
Сърф музиката винаги ни е въздействала, но за последния албум имаше значение и историята на тази култура.

Тъкмо вчера гледах отново онзи документален филм за сърф културата Riding Giants.
Той е фантастичен.

Парчетата в албума съчетават доста контрастиращи настроения - обикновено започват отнесено и романтично, след което преминават в някаква шумна лунапаркова истерия.
Много добре казано.

В този албум често се споменава смъртта. Дори е нещо като главен герой в повечето песни. Ти си имал доста непосредствен контакт с нея през последните години.
Може да се каже, че след като едва не се удавих като по-млад, вече не се страхувам много от смъртта. Мога да разговарям за нея съвсем естествено. Смятам, че ако живееш живота си, както искаш и правиш нещата, които искаш, си много по-подготвен да посрещнеш смъртта. Така че мен не ме е страх от нея.

Новите песни привидно носят някаква меланхолия, но аз например се почувствах по-скоро обнадежден и зареден с позитивна енергия, слушайки ги.
Да, съгласен съм. Може да се каже, че албумът е донякъде тържествен. В известен смисъл от него лъха оптимизъм и силно вдъхновение. Усеща се, че не е правен от някаква потисната душа, а от човек, който е прегърнал живота с две ръце. Според мен сме успели да пресъздадем това чувство много добре.

Идвате в България за първи път. Какви асоциации събужда у теб името на нашата страна?
Добър въпрос, нека помисля. Общо взето източна Европа винаги ми е била любопитна. Дракулът е бил българин, нали?

Не, той е от Румъния.
Аз имам доста приятели от източна Европа, от Румъния и България, но никога не съм бил във вашата страна, така че в главата ми не изскачат конкретни образи.

Така или иначе тези земи са родили доста митове и легенди за вампири.
Ами да, всички онези истории за върколаци и вещици често са свързани с България и Румъния.

Музиката на The Raveonettes понякога звучи филмово. Като стана въпрос за кино, ти си голям почитател на Хичкок. Би ли споделил кой е любимият ти негов филм?
За мен най-силният му филм е Прозорец към двора. Разбира се, Шемет и Психо са недостижими, но Прозорец към двора си остава личният ми фаворит.

В кои страни би казал, че имате най-много фенове? Ясно е, че в Англия доста ви обичат.
Конкретно в Лондон винаги са ни харесвали. Иначе ни е много приятно да свирим в Южна Америка. Аз обичам да виждам хора, които реагират емоционално на музиката ни. В Бразилия, Аржентина, Чили и всички онези страни хората ни приемат с голям ентусиазъм и емоция. Много по-различно е, откъдето и да било другаде по света. За мен като изпълнител това е най-хубавото нещо и ми се ще да се случва навсякъде.

Предполагам че си чул кавър версията, която Baby Woodrose направиха на вашето парче "Beat City". Допадна ли ти?
Адски ми харесва. Винаги съм бил голям фен на тази група.

Текст Насо Русков