Светослав Николов

Светослав Николов ни убеди, че водещите на сутрешни блокове са хора с мисия. И страшна отговорност, която не е за всеки. Не че сме се съмнявали - нали сме близки свидетели на всекидневната отдаденост на Насо Русков. Защото все пак те са онези специални хора, които поставят началото на деня и до голяма степен зададат тон на настроението ти. А, знаеш, много често каквото е то сутринта, такова е и вечерта под завивките. Ето защо е важно човекът отвъд микрофона в студиото да си има начин да накара да се усмихнеш. Какво като е понеделник, какво като си в задръстването на Черни връх.

Е, Светльо е точно от усмихнатите хора, които стават и нямат търпение денят да започне. Без значение какво точно ще съдържа. Защото в неговите очи и хубавото, и лошото са част от смисъла на това да сме тук.

До джаза се докосва още като тийнейджър, което напълно отхвърля твърдението, че този тип музика е за хора, унищожили определен брой торти. „Джазът е музика на усещанията; на това, което лично си преживял, направил си част от себе си и след това си изразил. Така че, който е готов за този процес, е готов и за джаза. Няма рано и късно."

Ето защо няма да сбъркаш, ако утре сутрин в седем превключиш на 104 MHz за един Джаз ден. Ако пък следобедът е твоето време за доза радиовълни, завърти на 101,1 MHz след 13:30 за предаването За София.

Събуждам се към шест с мисъл, че предстои още един хубав ден.
Сутринта започва щедро, с много радост.
Процесът на събуждане е двустранен между водещия и слушателя - заедно започваме с мисълта, че това е следващият ден, в който да направим много и да бъдем щастливи.

Радиото е игра на фантазията и въображението.
Най-важното за един радиоводещ е споделянето, откритостта и честността.
Енергията, която споделяме със слушателите, лекува всичко.

В предаванията ми най-много ме вълнува въпросът как живеем заедно. Според мен ако намериш щастието в средата, в чието формиране участваш, може да направиш много - и за себе си, и за тази страна. Ако не го намериш, се лишаваш от възможност да общуваш, да виждаш света през различни погледи, за да стане и твоят още по-наситен. Въпрос на отношение. Лично аз смятам, че живеем щастливо.

Щастлив съм на работното си място - това е второто ми у дома. Щастлив съм и когато съм убеден в смисъла на това, което правя, и знам, че то е за добро - както за мен, така и за хората около мен, независимо дали ги познавам, или не. Когато мога да се погрижа - включително като вдигна боклука от улицата, усмихна се на някого или си играя с кучетата в приюта на Animal Rescue - това осмисля престоя ми съм тук.

Никога не излизам от вкъщи без доброто си настроение.
Умирам от срам, когато... никога. Дори когато допусна грешка, знам, че ще бъда разбран.

Все си повтарям: „Радвам се."
Радва ме всичко. Това, което не е хубаво, също, защото то ни дава възможност за действие, дава ни възможност да се преоткрием. И хубавото, и лошото са част от нашия жизнен опит, от нашето израстване и от смисъла на присъствието ни тук.

Идеалната вечер за мен е всяка. И такава я прави силата на преживяното - каквото и да бъде то.
Смущава ме липсата на осмисляне на случващото се, как ти си част от него, колко голяма сила имаш, колко невероятно голямо щастие заслужаваш.

Танцувам на всяка музика, която прави връзка с емоциите ми в конкретния момент. Танцувам, и още как. Най-вече сам в студиото.
Слушателят не вижда, че до радиоводещия през цялото предаване има кафе. Една чашка. Любимата ми чашка. Правя си я в седем сутринта и ритуално си я пия до края на предаванията. Тя е до мен четири часа и ми е хубава компания.

Влизам в огъня за това, в което вярвам.
Вярвам в нас, хората, в смисъла от това да сме тук.
Бих скочил на бой, образно казано, в ситуация, в която почувствам силна несправедливост и искам да я поправя.
Убивам за това ясно да разберем за колко много щастие сме предназначени.

Почивам си с разходка, музика, книга, второто кафе за деня, разговор с приятел.

Под леглото ми има въздух и земя.
Майка ми често ми казва: „Обичам те."

Не си позволявам да се изолирам - включително от самия себе си.
Заспивам с усещането колко хубав е бил денят и колко радостен ще бъде следващия.

КИНО
Последно гледах Син жасмин.
Най-добрият режисьор е сякаш Стивън Спилбърг. 
Най-добрата актриса е Бет Мидлър - обожавам я.
Последно се смях на един сериал - Компютърджии.
Планирам да гледам новия филм с Мадона.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам Jazz FM.
Никога няма да ми омръзнат всички изпълнители, лично преживели това, което ни представят като своя музика. От Били Холидей и Камелия Тодорова до Грегъри Портър и Мирослава Кацарова.
Последното ми откритие са Сесил Маклорин Салвант и Белонога.
Най-добрите концерти, на които бях, са тези на Ал Жеро и Даян Шур.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Майстора и Маргарита.
Сега чета Бялата гвардия. Пак съм на вълна Булгаков. Имам нужда от подобна книга във времената, в които живеем.
Любими са ми произведенията на Аркадий и Борис Стругацки.
Тези дни силно преживях и още една книга, връщайки се към първия път, когато се срещнах с нея - Ако на Ръдиард Киплинг.
Много ми говорят за Шантарам на Грегъри Дейвид Робъртс.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е живо и силно изкуство.
Последно гледах Скачай на Здрава Каменова в Театър София.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е постановката на Владимир Петков в Театър София Нощта преди горите от Бернар-Мари Колтес.
Следя работата на режисьори като Владимир Петков.
Любимите ми актьори са тези с емоция на сцената.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам артисти като Арслан Ахмедов, Златин Орлов, Кокимото - прекрасни таланти, които излъчи конкурсът MOST на Галерията за модерно изкуство.
Последната изложба, на която бях, е 130 години от рождението на Сирак Скитник в Софийската градска художествена галерия. Моля, не пропускайте!
Любимият ми художник е този, в чиито картини видя чувствата си, себе си.

Текст Нели А. Калчева / Фотография Васил Танев