Светослав Тодоров

Със Светльо се знаем отдавна (най-малкото покрай интериора на клубовете Mascara и предпоследното преобразяване на Червило), но за първи път се срещаме на негова територия, в главната му квартира Mode Studio. И точно тук си казваме „Опа!", защото го виждаме в съвсем нова светлина - айфонът му не спира да звъни, а тонът му е категоричен и сдържан, на какъвто не вярвахме, че е способен. И може би точно така трябва да се държи един носител на престижната награда за най-добър бар 2011-2012 в независимата британска класация Restaurant and Bar Design Awards. Жалко, че въпросният титуляр се намира в центъра на Варна, а не на София, но фактът, че все пак е български си е повод за гордост. Заведението е на партера в новата сграда Graffiti, където на втория етаж е Градската галерия за модерно изкуство, а над нея се шири бутиков хотел.

Бар Graffiti

Причината да се пробва за приза наред със световни имена като Tom Dixon Research Studio и SHH е, че иска да премери сили и навън, защото тук „потребителската култура е на изключително ниско ниво във всеки един аспект от бизнеса. Навън никой не може да ти каже, че си си платил, за да спечелиш конкурса, или че имаш приятел в журито. Повечето в Лондон даже не знаеха къде се намира България и си мислеха, че сме от Беларус". А в журито, разбира се, са от разбирачи нагоре - като шефа на Candy & Candy Design Лий Холман, отговорния редактор в секциите Дизайн и Поп култура на издателство Taschen Джулиъс Вийдеман, арт директора на Channel 4 (един от каналите на BBC) Джей Хънт и още от техния ранг.

Ставам рано - обичам да се движа по улиците, докато е по-спокойно. Всяка сутрин закусвам кроасани, а кафето и вкъщи, и в офиса е бутиковото Nespresso. От швейцарската компания имат много категорична диагноза - България просто не е за този продукт и тук се пие апокрифно, подобен е случаят и с нашето студио (смее се).

Не излизам без часовник, ключове за вкъщи, колата и офиса, затова и джобовете ми вечно са пълни.
Гледам да съм максимално точен и да плащам навреме възнагражденията в офиса. Затова винаги се дразня, когато от другата страна се бавят (за каквото и да било), особено ако причината е неоснователна. Това е въпрос на възпитание.

Умирам от срам, когато направим пропуск в документите, който нито инвеститорът, нито изпълнителят ще забележат, но аз го виждам и това ме побърква. Голям перфекционист съм и много самокритичен.
Непрекъснато си повтарям, че искам да работя навън.

Идеалната вечер е след като вече съм предал проект и съм доволен от себе си, да си тръгна навреме от офиса, да се прибера за един душ и после да изляза с приятели. Минавам през любимия ми бар, продължавам в някой клуб, а на сутринта, към 6:00-7:00 часа, хапвам някъде и блажено се прибирам, за да поспя.

Местата са най-различни и за съжаление тук стават все по-голям кът. Обикновено в By the Way, Park, Toba&Co или Beach Bar (който обаче зимата затваря), а оттам ходя в Mascara или Black Label. Често хапвам в Pastorant, Checkpoint Charley и стария Leo's на „Искър" (предпочитам го пред този в Малееви, защото правят пиците на пещ, иначе атмосферата в новия е по-готина).

Никога не танцувам блус, за чалгата е ясно.
Падам си по футбола и най-вече по Левски, както и по дизайна естествено, но не само интериорния. В модата например отблизо следя Крис ван Аш, Нийл Барет, Tom Ford, Dior и още няколко, а последно с приятели коментирахме Ducati Diavel.

Беше велико, когато спечелихме голямата награда в Лондон.
Влизам в огъня заради убежденията ми.

Дойде ми до гуша от мързел, незаинтересованост, глупост и простотия.
Не се бия, но ако следвах инстинктите си, всеки път щях да налитам. Мисля, че съм доста въздържан, макар да ми казват, че съм твърде избухлив и конфликтен. Може и така да е, опитвам да се променя.

Вдигнал съм мерника на футболистите от Левски. Явно трябва да бъдат пребити, за да усетят, че има хора, които не са просто запалени. А хора, които чакат събота и неделя, за да отидат на стадиона, и като отидат, търсят отношение, реципрочно на тяхната отдаденост. Очевидно нивото е толкова ниско, че не е задължително да притежават и качества - единственото, което се иска от тях, е да имат сърце. След като не ги мотивираме с присъствието си, какъв избор ни остава?

Никога не лъжа и понякога го отчитам като грешка, но за момента така се оправям.
Не се правя на луд, но може би съм (повдига вежди).

Под леглото ми има ски обувки, зимни завивки и всякакви сезонни вещи.
Заспивам бързо и най-вече пред телевизора. Задрямвам на някой филм и после се местя в леглото. С нетърпение очаквам третия сезон на Под прикритие; може да прозвучи малко патриотично, но подкрепям българските инициативи.

ФИЛИМТЕ 
Сред любимите ми са Обичайните заподозрени, Светците от Бумбок, Рокенрола, Родени убийци, Когато порасна, ще стана Кенгуру иМълния например.
Последно гледах един сръбски филм на морето, беше много смешен и му се изкефих истински. Но не си спомням как се казваше - главният герой печели апартамент от лотарията, но изпада в кома и се буди, след като стават промените в Югославия...
Много се смях и на Мисия Лондон, Гепи и Две димящи дула, а филмите, които винаги са ме разсмивали, са сръбските.
Харесвам режисьори като Оливър Стоун и Гай Ричи, който е пионер.
Силно ме впечатли Робърт Дауни-джуниър в първия Шерлок Холмс, както и самият филм впрочем.
Не си падам по касовото американско кино.
Очаквам продължението на Рокенрола, защото завърши така, все едно ще има втора част. 

МУЗИКАТА 
Слушам какво ли не и предимно според настроението - от Дъ Хийвс през Франц Фердинанд до Мюс, както и Мерилин Менсън, Рамщайн, Ред Хот. Преди често си пусках британското онлайн радио Q, но вече върви само на Острова и сега въртя холандското Pinguin. 
Никога няма да ми омръзнат Металика и Депеш Моуд. 
Най-добрите концерти, на които съм бил, и то тук, са тези на Металика, ЕйСи/ДиСи и Депеш Моуд. Бях и на Ю Ту в Полша, където събраха 80 000.
Тук искам да дойдат отново някои от тях, както и самите Ю Ту.

ДИЗАЙНЪТ
Не трябва да бъде самоцел, и нямам предвид само интериорния.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев