Свилен Димитров

Заради „смелостта да смесва различни стилове и сам да опитва иновативни технологии, за това, че филмите му вълнуват и хващат за гърлото и най-строгия зрител" Свилен Димитров е третият носител на една от най-стойностните български награди за изкуство. Връчиха му я за Rew Day, но ако го питаш, той е по-доволен от своята прекрасна жаба, която мечтае да полети.  

В досието му фигурират още шапките на предавания като Нощен магазин, Горещо и Отечествен фронт, както и безобразно количество реклами, с които си вади хляба в Miramar Film. На стендбай от доста време е проектът им с Георги Димитров Лелка Брелка - 3D пълнометражна анимация за едни вълшебни сладкиши, от които на децата им порастват уши за летене. Стискай силно палци да го довършат, но със или без него, истинският филм на живота му са шестгодишната Алиса и Александър, който е на година и половина.

Събуждам се от бебешки рев и скачам като войник! Алиса беше спокойна, обаче Александър ляга след нас, става преди нас и се буди нощем.
Не мърдам от вкъщи без раницата. В момента е натъпкана с лекарства, защото постоянно съм с главоболие. В тия времена, нали знаете, все се притесняваш за нещо. Друго какво - бели листи нося задължително, ако ми потрябват.

Никога не закъснявам за кино и предпочитам на детски филми да ходя. Според мен те изключително трудно се правят - някак трябва да налучкаш есенцията, заради която малките се вживяват.
Опитвам се да си спомня аз какво съм харесвал като дете. Най-любими ми бяха тези, дето ме хващаше такъв страх, че изключвах телевизора за момент и после (хлъцва уплашено) - „Ау, какво стана, какво стана?", включвам пак, „А, спасили са се, добре!"

Ключът е в приключението, което те води, и в заплахата ще оцелее ли главният герой. Също и в средата, която трябва да е вълшебна. Туве Янсон има една глава - „Омагьосаната плажна беседка" - много ми харесва, колко мистично звучи само.
Голямата ми провокация бяха кърпичките, които трябваше да носим в детската градина. Някои бяха с хубави картинки - исках да са мои, а нямаше как. И си ги прерисувах. Другарките, мисля, доста се впечатляваха. Във II клас се прехвърлих на стената в стаята ми и до III-IV я бях напълнил с герои на Дисни.

Майка ми често ми казва да се изправям, но вече е късно (смее се).
Аз искам да й кажа колко съм й благодарен за детството си. Тя ме запозна с анимацията - Мики Маус в детското кино, когато бях на 4, съвсем ясно си го спомням. Супер интересно ми беше как се движат тези картинки.

Беше велико, когато се раждаха децата ми. Моментът, в който ги видя за първи път и разбера, че всичко е наред.
Влизам в огъня заради тях, човек вече с това равнява нещата. Даже напоследък се притесняваме да ходим на дълги пътувания по въздух. Ще летим до Китай - супер, супер! - и след малко (все едно чете новина) „Самолет падна еди къде си, няма оцелели" (смее се).

Приличам си с Джак Скелингтън от Кошмари преди Коледа, той е доста експресивен. Опитва се да живее в свят, който харесва, но не разбира.
Бих се нарисувал като жаба, гущер, влечуго някакво. Даже следващият ми филм ще е за охлюв - пак лигаво, пълзящо, низко същество. Харесвам тези животинки - те са безобидни, меки и не са космати. За разлика от мишките и мишоподобните, от които имам фобия.

Кадри от Rew Day

Rew Day е толкова различен от предишните, че приятели ме питат: „Абе, ти ли си го правил?" Гледам на него като на монтажен експеримент с 2D анимация - през повечето време действието се развива отзад напред, което е странно за този жанр и не знам как ще въздейства на хората. Някои много го харесват, други не го разбират, но познавам поне един фен със сигурност! Нямам представа защо, но бебето (Александър - б.а.) по друг толкова не се е заглеждало.

След неуспех си казвам: „Край, повече няма да правя филми! Не мога, отказвам се." Обаче само като гледам нещо, което ме вдъхновява, и мозъкът ми започва пак да щъка.
Голямата ми цел е, от малък още, да създавам характери, типажи. Но не съм я постигнал и не наблягам на това в работите си.

Нашият занаят се учи само с гледане.
Все си повтарям, че най-доброто тепърва предстои.

Дойде ми до гуша от коли. Мразя ги, нямам автомобил и не искам книжка. (пауза) Не ме питайте семейно как пътуваме с автобуси, влакове, метро.
Малко тъжа за сладките неща от комунизма - една спокойна улица, две коли на нея, пресичаш, без да се оглеждаш. Бих искал да се върна в тези времена.  

Кипва ми, когато джип не дава предимство на пешеходна пътека, особено пък ако съм с деца и количка. Тогава псувам с пълна сила, но като цяло не съм конфликтна личност.
А и напоследък всичко забравям в това забързано време - и доброто, и лошото минават през една цедка.

Едва ме навиха за Super Size Me (смее се). Ама от Зографик студио (които получават поръчката през приятел българин от снимачния екип - б.а.) казаха: „Айде, айде, филмът може би ще участва на Сънданс." Не, честно, не ми хареса стилистиката, която бяха измислили американците, и нещата, които се случват. Пет-шест човека се нареждат в McDonald's и си купуват сандвичи - сума ти подробности, иди ги рисувай, а няма движение, няма живот. Доста зле направих анимацията, но пък се вписа добре - за документален трябва да е по-схематично. Хубава стана само частта, в която една машина транжира пиле - беше ми интересно.

Искам да рисувам със спрейове по стените, обаче нямам спрейове (смее се). А и вечер не излизам. Общо взето по друг начин изразявам себе си, но бих пробвал някой влак или тунел.
Нищо не разбирам от футбол, макар че в офиса не спират да говорят за мачове. Напишете, че мразя футбола.

Идеалната вечер е тиха, спокойна и с много храна. Нека има и деца, но да спят.
Убивам за морски деликатеси и вкусни неща с пармезан, каквито и да са те.
Мога да готвя пица, пържени картофи, картофена яхния. До по-засукани манджи не съм стигал.

Заспивам с детски сериали, които гледам на iPod-а, ей така (държи го пред очите си), легнал. Стигнал съм до Синдбад Мореплавателя, 33 епизод, преди това бяха Смехораните и Бискитите. Намерих почти всички от едно време и сега ги карам подред на малкия екран.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Лоракс с дъщеря ми и ни хареса. Само това 3D кино ме дразни тия дни, защото ме разсейва от нещата, които искам да видя - средата, героите, техническото изпълнение.
Най-големият актьор за мен е Мерил Стрийп, без да се замислям.
Любимите ми режисьори са Тим Бъртън и Дейвид Линч. Бъртън - заради стила, който вкарва в римейките си, и защото обичам стоп моушън анимацията. Последните му филми обаче не са ми любими, много са комерсиални. Особено Алиса в страната на чудесата - не знам тоя сценарий откъде го извади. Линч - заради цялостното настроение. Наскоро гледах Туин Пийкс за трети път и усетих, че атмосферата ми действа адски успокояващо - целият град, дървенията, всичко е кафяво, хората вършат някакви свои си неща, музиката на Бадаламенти.
Харесвам също Милош Форман заради начина, по който разказва историята. Обаче не ме кефи в последните си филми, биографичните, как изгражда публиката - твърде е активна. И Тери Гилиъм обичам - заради театралността, която вкарва в реалния живот, широкоъгълните камери, костюмите, декорите, колко е пищно всичко.
Няма по-глупав филм от Като рицарите.
Винаги се смея на Семейство Симпсън.
Довечера ще си пусна последния на Мерил Стрийп, с който взе Оскар - Желязната лейди.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика от филми.
Никога няма да ми омръзне Дани Елфман. Той пише на Тим Бъртън всичките саундтраци, без Ед Ууд.
Концертът, на който ми се ще да бях отишъл, е на Елтън Джон или Вая кон Диос. Не че са ми любимци и ги слушам, но бих ги чул на живо.

КНИГИТЕ
Винаги ще препрочитам Сирените от Титан - първия роман на Кърт Вонегът, и Майсторът и Маргарита.
Сега чета Тайнството на юни от Туве Янсон, за Муминтрол. Започнахме я с Алиса, но тя се разсейва, не й харесва и затова сам си довършвам цялата поредица.
С нея четем приказки за принцеси и мащехи.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев