Тео Чепилов

Срещаме се на Аптека за по бира съвсем скоро след премиерата, която предвидимо е прераснала в поредната култова история. Ето каква. "Премиерата беше супер", започва да разказва Тео  и ние вече сме в трепетно очакване на поредната "ситуация". "Може би защото професионалистите се заеха с четенето - всички артисти и актьори разцепиха, но май Ицо Хазарта и Килата се очертаха като големите любимци на публиката. Класически момент за мен беше и как Стефан Вълдобрев на шега ми се скара от сцената за думичките, които съм използвал. По-тежко от премиерата беше афтъра на афтъра на афтъра - черната серия от празненства, която продължи без почивка до неделя сутринта".

Целите сме в слух...
Ами, след като затворихме Перото (което все пак е литературен клуб и не беше особено трудно), отидохме в Caché на официален афтър - суши и шотове, културно. След това се преместихме в Долу, затворихме го и по традиция се събрахме вкъщи. Дотук нищо нетипично. Проблемът дойде, когато в събота на обяд на един кръг от хора нито им се тръгваше, нито им се спеше, нито им се спираше да пият. Затова всеки изсипа съдържанието на джобовете си и основахме секта с модерно, разпознаваемо и европейски звучащото име - #деграде. Така създадения фонд на масата инвестирахме в алкохол и наркотици, а следобед някакви хора почнаха да се излюпват и ние ги канехме да минат за по едно. Някои направиха грешката да се джойнат и откриха изшити до малоумност, неспали от едно денонощие хора, които миксираха клипчета от YouTube с руснаци, танцуващи казачок в униформи, и сет на Knife Party, като цвилеха в хор от крайния резултат. Все пак няколко души останаха и ги приехме в сектата. Ритуалът за влизане в #деграде включваше нещо, което не мога да разкажа в интервю, карта-подарък с надпис "Добре дошли в отбора" и фрийстайл танц под звуците на песента "Do You Love Me" на Bengali Family.
Звучи като доста типична "Тео-ситуация". Вече нямаме търпение за новите?
Оказа се, че точно този петък много от приятелите ми имат по-важни неща за правене, така че за всички тях правя второ, ъндърграунд издание на премиерата на 7 юни в клуб Грамофон. На следващия ден пък гостуваме с четене в Пловдив, така че ситуации да търсиш.

Напоследък доста хора издават книги - твоята с какво се отличава?
Повечето заглавия, които излизат напоследък са книги за самоусъвършенстване - Ситуация след ситуация е книга за самоунищожение. Не се препоръчва от никоя организация, може би само Българският зъболекарски съюз би застанал зад нея.
Колко време писа разказите в нея?
Цял живот - първият е написан в 10 клас, час по история, а последният в един самолет към Барселона този януари. Това всъщност е сборник с разказите, които съм си писал през годините и никога не съм вярвал, че ще издам - особено през сериозно издателство като Colibri.

А как изобщо започна да пишеш?
Ами аз съм единственият писател, който се рекламира със своята неграмотност - бяха ме изхвърлили от едното училище, бях на ръба в следващото, трябваше да влизам в час и да се правя, че пиша...такива ми ти работи. Иначе професионално прописах на 17 - нашите тъкмо бяха фалирали и нямах пари да се напия на Великден. Докато всичките ми приятели партеха навън, аз като терапия си пишех разказче вкъщи. Взе, че се получи, и го пуснах на "Нов РИТЪМ", по това време музикална библия и едно от най-четените списания. Те го отпечатаха и ме питаха за още текстове, така почнах да пращам всеки месец. Понеже бях хлапе, а в редакцията мислеха, че съм поне на 30, не отидох да си взема хонорарите години наред.
Като спомена "Нов РИТЪМ", 90-те като че ли осезателно бележат живота ти, което много личи в книгата.
За мен лично 90-е са периодът от историята, в който съм правил всичко за първи път, затова и са останали като нещо специално в главата ми. Тогава имаше един дух на повсеместна свобода и пънкария, който никога няма да се върне - просто историческият контекст вече е различен. През 90-е се създаваха и основите на всичко, което съществува в момента, без значение от сферата. Нямаше правила, някак си нещата се случваха от само себе си - всичко се раждаше от хаоса и анархията. Сега да не решите, че ме тресе някаква носталгия - в момента животът ми е в пъти по-як, така че не ми липсват изобщо. Освен това винаги мога да отида в някоя квартална дискотека, където 90-е са по-живи от всякога.

Бегбеде или Буковски?
И двамата имат своите качества, аз съм по-скоро фен на Ървин Уелш. Някак си миналото му на тотално зле лепилар ме докосва. Освен това в неговите истории действието се развива в Шотландия, доста по-лесно ми е да се асоциирам с начина на живот там,  отколкото в Щатите и Франция.

90-е винаги са съчетавали изкуството и наркотиците по фантастичен начин. В тази връзка, би ли щрихирал фрагменти от своята лична наркобиография, като в един от разказите в книгата?
Всеки има наркобиография, просто моята се простира на няколко страници, затова съм я включил в книгата. Да кажем, че съм пробвал това-онова, докато си намеря нещата, които харесвам. Сега съм като онези стари пияници, които влизат в бара и всички в заведението знаят какво пият.

Спомена периода в Щатите?
В парти план бях на такива места, че мога да напиша цяла книга само за тях. От VIP ивенти с припадащи манекенки и танцуващи брейк японци в костюми, до ъндърграунда на ъндърграунда - някакви тайни събирания в склад, за който ти пращат локация по смс в Бруклин, с един диджей, един проектор и 2 000 души, които се разцепват до късния следобед. Общо взето прекарвах остатъка от времето си с деградетата по пънк баровете, така че нямаше голяма промяна от София. Иначе в професионален план, в Нюйоркската Филмова Академия научих много неща за правенето на филми, които още не ми е паднал случай да използвам.

Много ни изкефи антропологичния анализ на десетте вида софиянци, който също си решил да включиш в книгата. Ти към кой тип спадаш?
Мисля че съм някакъв странен микс, защото съм живял къде ли не без да пусна сериозен корен. При истинските типични представители на кварталите, каквито съм ги описал в разказа, това е ключовият момент. Тези хора дотолкова са се слели със своето местообитание - те не могат да си представят, че има друг свят извън границите на хабитата им. Аз съм живял на над 50 места - научил съм се бързо да се установявам, имам си даже разработена система от ключови стъпки за експресна адаптация в нов квартал. В момента съм изпълнил мечтата на всеки от Надежда 6, защото живея срещу Билката.

Let's talk about sex, baby. Кога се случи първата ти тройка?
По-смешно е къде се случи. В беседката на Дипломатически клуб, Горна Баня. Още учех в Колежа и бяхме тийнейджъри, на някакъв рожден ден се развиваше действието. Не мога обаче да говоря за участниците, защото имат дипломатически имунитет.
Имаш ли опит в порноиндустрията?
Разбира се - имам огромен опит с порноиндустрията. За съжаление като юзър, не като актьор. Ако не броим домашното порно, макар че затрих някъде дисковете, така че и там няма шанс да  блесна. Иначе в книгата има включена история на приятел, който пробва да се снима в порнофилм, само за да открие, че това е доста къртовски и неблагодарен труд. Най-смешното беше, че никой не се трогна от мрънкането и оплакването му, защото в очите на хората при порното ти плащат да си правиш кефа.
Ако беше суперсекси мацка?
Сигурно щях да съм порно звезда - все пак съм доказано мързелив, обичам секс и наркотици и не ми пука какво и пред кого правя, стига да се забавлявам. Често съм си мислел по темата - извадил съм късмет, че не съм момиче, това е сигурно. Но пък достатъчно добре познавам жените, за да мога да пиша от тяхно име - Луиза Григорова го потвърди за разказа ми, който чете на премиерата.

Има ли ситуация, която не би могъл да опишеш?
Мисля, че няма ситуация, неподлежаща на описание. Иначе щяха да го използват в правото. "Г-н съдия, както знаете става дума за така наречената "оборима описателна ситуация" и показанията, снети от свидетеля, са невалидни".
Планове за втора книга?
Всичко зависи от това, как публиката ще възприеме тази. Ако усетя, че има интерес към разказите ми, които с най-голямата любов на света наричам "моите тъпотии", съм обещал още наесен да имаме продължение с хитро сикуел заглавие като например "Завинаги в ситуация".

Текст Мартина Панайотова / Фотография Славея Йорданова