Тод Тарйе и Ашли Бийдъл

Какво все си повтаряте?
Тод (на черно-бялата снимка): Че всичко ще е наред, защото парашутът винаги се отваря в последния момент.
Ашли: Че всеки нов ден трябва да се гепи за гърлото!
А какво не казвате на никого?
Ашли: Че съм мултимилионер.
Тод: Че аз застрелях шерифа (тананика си „I Shot the Sheriff").

С какво се събуждате?
Тод: С едно епично „динг-донг" - алармата на моя iPhone.
Ашли: С котарака Дензел.
На какво заспивате?
Тод: В тотална тишина.
Ашли: И аз, ако имам тоя късмет.

Я кажете, какво има под леглото ви?
Тод: Само скелета на шерифа (пак тананика „I Shot the Sheriff").
Ашли: (прекъсва го) Чисти чаршафи.
Това сега го измисли. Кога умирате от срам?
Ашли: Когато продуцираният от мен сингъл „Housematic" на Фадър и Дъ Професър получи наградата Обесете диджея от Muzik Magazine (не изглежда съсипан).
Тод: Когато майка ми обсъжда на висок глас съседите ни по маса и си мисли, че въобще не я чуват.

Което ни подсеща - какво чувате най-често от майките си?
Тод: (преправя си гласа) „Пази се от птичи грип, земетресения, цунамита, похитители и свидетели на Йехова".
Ашли: (смее се) „Моли се по-често".
Без какво не мърдате от вкъщи?
Тод: Без слушалки...
Ашли: ...и собственото си тяло.

Къде е идеалната вечер?
Тод: В ресторант Ylajali в Осло (убивам за прясна биволска моцарела и истинско тирамису), след което отивам другаде за по-сериозно разпиване.
Ашли: Навън, с добра храна, добри приятели и добра музика. Но става и вкъщи с някоя добра сапунка.
На какво никога не танцувате?
Ашли: На лоша попмузика.
Тод: Танцувам на всичко, но не се вземам насериозно, направо си се лигавя.

Кога се изложихте като за последно?
Тод: Когато трябваше да отида на работа навръх 60-ия рожден ден на майка ми.
Ашли: Когато се напих и паднах от сцената на феста Bestival.
Къде разпускате?
Тод: Обикновено на малките острови около Осло, но само през лятото. Иначе е адски студ.

По какво си падате?
Тод: По готвене, особено да пека хляб.
Ашли: По хубави книги.

За кого влизате в огъня?
Тод: За племенниците ми.
Ашли: За най-близките ми.

От какво ви дойде до гуша?
Тод: От сънната хрема - кихам цяло лято.
Ашли: От войни.
Кога се правите на луди?
Тод: Когато не нацеля какво иска публиката и пусна „Макарена". Примерно.
Ашли: Когато имам неприятности.

Какво никога не си позволявате?
Тод: Да пускам парчета от лаптоп.
Ашли: (кима в съгласие)
Кога скачате на бой?
Тод: Никога, за да не отнеса боя.

ФИЛМИТЕ
Тод: Последно гледах Норвежка гора на Тран Ан Хунг. Най-големият актьор за мен е Уилям Мейси, а режисьор - Вернер Херцог. Няма по-глупав филм от Светът на Уейн, но това не ми пречи да го обожавам. Много се смях на Смотаняци 2 преди 18 години и планирам да го видя отново.
Ашли: Наскоро видях Непреклонните, защото любимият ми актьор е Джеф Бриджис, а режисьори - братя Коен. Най-много се смях на Големият Лебовски.

МУЗИКАТА
Тод: Обикновено слушам всякакви плочи, особено докато готвя. Никога няма да ми омръзнат Пенгуин Кафе Оркестра, а най-велик е Гуен Гътри. Най-добрият концерт, на който съм бил някога, пък е този на Шик в Дъблин, но искам да видя и Грейс Джоунс.
Ашли: Непрекъснато прослушвам огромната си колекция, в която има по нещо от всеки жанр. За мен Джон Колтрейн е Композиторът, а Концертът - този на Парламент Фънкаделик в Лондон през 1976-а. Искаше ми се да видя и Къртис Мейфийлд, преди да почине, но не успях.

КНИГИТЕ
Тод: Книгата на книгите е Пан на Кнут Хамсун - той е най-добрият! Сега обаче чета един наръчник по приложна електроника, (клати глава) не питайте. Много ми говорят за Min Kamp на Клаус Ове Кнаусгаард.
Ашли: В момента разлиствам Wailing Blues - историята на Боб Марли енд дъ Уейлърс.

Тод Тарйе и Ашли Бийдъл пускаха на 15 април (петък) от 20:00 в Sofia Live Club.