Тодор Спасов

Макар и единственият български спортист, практикуващ височинни скокове във вода, Тодор Спасов говори за заниманието си без излишна гордост и съвсем спокойно. Спортът го води по целия свят, скачал е от скали и мостове във Франция, Норвегия, Ирландия, Тайланд и където се сетиш още, а в последно време се е установил във Франция. Когато през 1999 се прехвърля от олимпийските скокове във вода към екстремните такива, започва работа в шоу програма, с която обикаля буквално целия свят. И така до днес. Срещаме се в литературен клуб Перото ден преди неговата лекция в третия ден от Дни на предизвикателствата. Сега оставяме думата на него, а ти ако искаш да го питаш още нещо, ще бъде в Зала 3 на НДК на 3 декември в 18:40.

Като дете започнах с плуване. Но още тогава след тренировки постоянно ходехме да скачаме на кулите в басейна и на мен много ми харесваше. В един момент треньорката ме забеляза и ми предложи да се преместя в скоковете.

Адреналинът във височинните спортове определено е по-голям, отколкото в олимпийските. Основата на двата спорта е скоковете във вода и гимнастиката, но има големи разлики. Но при височнните скокове трябва да преодоляваш страха и да не се паникьосваш, като погледнеш надолу.

Страхът присъства винаги. Няма човек, който да стъпва на тази платформа и да каже, че е безстрашен.

Много са интересните места, от които съм скачал. В Акапулко беше доста странно, защото трябваше да прескочим стената от място. Имаше шест метра скала преди водата, която трябваше да прескочим. Ако не успееш да го направиш, падаш върху нея и се почупваш. Разбира се, тренирахме преди да направим скока. На Азорските острови гледката от скалата беше много красива. А една от любимите ми дестинации за скокове е Малта. В Айришмор в Ирландия също беше много красиво. Самата скала е пропаднала във формата на правоъгълник и прилича на отрязан басейн. В Норвегия скачахме във фиордите - беше студено, но пък незабравимо.

Студът пречи много. Тогава самата моторна дейност на тялото не функционира по същия начин. Основната ти мисъл е да се загрееш, вместо да се концентрираш върху това, което трябва да правиш. Бързината и еластичността на мускулите също намаляват. Затова и предпочитаме да скачаме в по-топли локации и време от годината.

С дългогодишните тренировки имам изградена подготовка за скоковете. Ако имам състезание обаче, ми трябва около месец и половина на по-интензивни занимания. Но пък работата ми в шоупрограмите ми помага постоянно да съм във форма. Моята подготовка е по-скоро да се уча на нови скокове или практики.

Тренировките винаги са на открито. Трудно можеш да намериш толкова висока зала, че да сложиш кула на 27 метра.

С колегата му Дейви Култури

През зимата ходя на закрития басейн на Камчия. Принципно тренирам там. Отделно ходя в зала, за да тренирам и гимнастика.

Шоупрограмите изобщо не стигат до България. Така обаче имам възможност да обиколя света.

Тук скачаме на Камен бряг и на Чудните скали. Това беше един от най-хубавите ми проекти.

Аз съм единственият спортист, който практикува тези скокове в България. В целия свят сме 30-40 души. Отнема време да се прехвърлиш от олимпийските скокове във вода в екстремните такива. Освен това няма изградени структури за тренировка на самия спорт. Вероятно, ако има такива локации у нас, тези скокове ще придобият малко повече масовост. Но трябва и самите ние, спортистите, да подготвим млади хора. Трябва задължително да се внимава и хората да не предприемат излишни рискове.

Както при всеки екстремен спорт, при височинните скокове във вода също не си застрахован от травми. Той също е от спортовете, при които човек може да почине. Представи си какво представлява равно падане във водата от двайсет и седем метра. Получават се около 130 джита натоварване. Все едно да караш кола с 90км и да спреш в метър и половина разстояние. Ако паднеш дъска от такава височина, органите вътре се размазват.

Това е страстта в живота ми. Все още имам какво да покажа. А и се надявам на по-високо класиране в състезания.

Има много места, на които не съм скачал. Искам да отида на всяко ново място, което е с интересен релеф и красива гледка. Мечта ми е да отида в Яопиня. Бил съм доста пъти в Азия - в Хонконг, Макао, Тайланд, Китай, но до Япония не съм стигал.

Целите са винаги пред мен, много неща не съм направил още. Винаги се стараеш да постигнеш повече, да преодолееш нови предизвикателства, да си вдигнеш нивото. За догодина имам планове за един или два нови скока. Ако успея да ги направя, ще си кача нивото в този спорт. А едно добро изпълнение на новите скокове ще ме доведе до по-призови места и се надявам някой ден да стигна до челната тройка. Но засега, както обичаме да казваме в нашия спорт, най-важното е да скачаш безопасно.

Ако искаш да практикуваш този спорт, първо трябва да се обърнеш към нормалните скокове. Трябва да имаш и добра гимнастическа база. На мен ми отне 17 години скокове в басейн, преди да стигна до височинните. Най-важното е, като стигнеш до такива скокове, първо да провериш колко дълбока е водата, а след това да скочиш.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Red Bull Cliff Diving