Том Йорк

„Знам, че съм параноик и невротик. От това направих кариера." И то каква, бихме казали ние - без значение дали е сам, с Radiohead или с най-пресния си проект Atoms for Peace.

Срамежлив, затворен, мълчалив, често пъти Том Йорк предпочита музиката да говори вместо него. Труден за интервюиране, без да се е взел насериозно, той ловко отбягва въпросите или дава направо непроницаеми отговори.

Но хората се променят. Том също. Отдаваме го на факта, че вдъхновено защитава своите каузи, заради които и започна да звучи точно, ясно и адекватно. Така е, като си решил да защитаваш хората и планетата (Том Йорк е част от Friends of the Earth и Amnesty International).

Но да се върнем в малкия Уелингбъроу, където през октомври 1968-а, се появява Томас. За съжаление се ражда с напълно затворено ляво око (заради парализа), а това води след себе си чести срещи с лекари, продължили цели шест-седем години. Но хлапето се оказва кораво и смело минава през пет операции, оказали се, въпреки всичко, не съвсем успешни. На това отгоре семейството му непрекъснато сменя градове, а с тях идват нови училища и нови съученици, които да му се подиграват.

Малкият Том намира своеобразен отдушник в музиката, а първите индикации за сериозния му интерес са когато седемгодишен, впечатлен от концерт по телевизията на Брайън Мей от Queen, решава, че иска китара. Три години по-късно пише и първата си песен - „Mushroom Clouds". Звучи психеделично, но всъщност в нея става въпрос за атомна експлозия.

Музиката прави годините в училище поносими за Том, както и фактът, че можел да прекарва часове наред в музикалния отдел. Там той среща момчетата, с които заформя култовите Radiohead. Всъщност, тогава се кръщават On a Friday, защото петък бил единственият ден, в който можели да репетират. В бандата Том се пробва като автор на текстове и музика, като китарист и вокалист. Последното - защото не намерили кой друг да го прави.

И така, докато си подрънкват небрежно, Том, Ед, Фил, Колин и Джони завършват училище. Том решава да си почине за година от академичната общност и се хваща на работа като санитар в психиатрия, а също и в магазин за мъжки костюми. Претърпява и катастрофа, която го травмира до живот (чуй „Airbag", „Killer Cars", „Stupid Car" и „Drunkk Machine", или виж видеото на „Karma Police").

След „почивката" Том се връща към ученето (английски и изящни изкуства), приятелчетата му също си налягат парцалите, а On а Friday заглъхва. Започват да свирят пак, когато наближава време за дипломиране. Следва и договор с лейбъл. Оттам обаче настояват групата да се прекръсти. Radioheаd се ражда от едноименната песен на Talking Heads.

През 1993-та с чисто новото си име бандата вади първия си сингъл „Creep", който в началото няма особен успех, но когато се появява като част от дебютния албум Pablo Honey и разни радиоводещи започват да го въртят, хората полудяват. От САЩ до Израел всички искат „Creep" и лейбълът праща Radiohead на турне. То продължава почти две години, в които момчетата изпълняват едни и същи парчета, от които им идва до гуша. Следващия път, като тръгнеш да изтрещяваш на „Creep", имай едно на ум, че на Radiohead им е втръснало до дупка и, напук на всички, отдавна не го изпълняват на лайфове.

Именно заради изтощителния старт бандата е на ръба на раздялата, а Том се сближава с чашката до такава степен, че се случва да не може да се качи на сцената. Настава моментът за смяна на обстановката и момчетата решават да мръднат малко по света, без да се налага да припяват „I don't belong here". Така, свежи като краставички, вадят втория си албум - The Bends, с който от интровертен гръндж минават на многопластов рок и текстове с криптирани послания.

Но Том не се разделя с проблемите, които макар и да допринасят за музиката, го дърпат надолу. За „Fake Plastic Trees" той признава, че е резултат от много самотна и пиянска вечер, а „Street Spirit (Fade Out)" сам нарича една от най-тъжните песни на Radiohead. Дори успехът на OK Computer, обявен повсеместно за епохален, не помага на Йорк. Славата и стресът му идват в повече и той изпада в клинична депресия и творчески блокаж.

Помага му приятелството с Майкъл Стайп от R.E.M. По негов съвет Том лепи бележка на прозореца на хотелската си стая в Манхатън, която гласи: „Аз не съм тук и това не се случва", за да се разграничи от цялата лудница. Същото послание става и основа на „How to Disappear Completely", част от Kid A - албум с по-широк жанров пейзаж, включващ джазови, електронни и авангардни влияния, и чието CD Том чупи на парчета, част от терапията, разбира се.

Amnesiac от 2001-ва също поддържа електронната тенденция. Но в шестия Hail to the Thief Radiohead се завръщат към по-китарния рокаджийски звук, въпреки че запазват и електронните елементи, към които Йорк се привързва. И макар да разправя, че няма нищо политическо, в албума личи ясното отношение към обстановката от началото на новото хилядолетие, войната срещу тероризма, както и към всеобщата глупост, паника и липса на толерантност.

Пет години по късно, през 2006-а, излиза соловият албум на Том - The Eraser, заради който върлите фенове Radiohead го обвиняват в разкол. Той отговаря: „Стига глупости, не съм предател, направих го с тяхната благословия." И го доказва - на следващата година Radiohead излизат с In Rainbows. Пускат го безплатно онлайн, а Том описва траковете като „моя версия на песни за съблазняване". Миналата година пък се появи The King of Limbs, от който не извадиха сингъл, но пуснаха видео към „Lotus Flower", което ние лично смятаме, че трябва да е учебник за всеки начинаещ танцьор.

През 2009-а Том заформя Atoms for Peace със съмишленици, сред които и Флий от Red Hot Chili Peppers. Първоначалният му замисъл бил да изпълнява напред-назад парчетата от The Eraser. Но неизбежното се случва и бандата започва да създава собствена продукция, която съвсем наскоро излезе накуп в Amok. В него отново личи афинитетът на Йорк към електронния звук, достигнал до съвсем нови дълбини. И всичко това от човек, който така и не се научава да чете ноти.

Текст Нели А. Калчева