Торре Флорим от De Staat

Тъжен факт е, че въпреки някои похвални промени, по отношение на съвременната алтернативна музика, България малко или много все още изостава с няколко години. Признак за това е липсата на концерти у нас на повечето водещи нови групи от европейската сцена. Към тях няма особен интерес, защото евентуалната им публика още се вълнува от някога напредничави, но вече мейнстрийм артисти като Arctic Monkeys и The Black Keys, които откри едва след петия и седмия им албум. Все пак промоутърите продължават да опитват - къде от фенщина, къде от надежда, че "този път ще е различно". Е, стискаме палци, защото холандците De Staat определено заслужават вниманието. От музиката им блика енергия, новаторство, оригинално съчетаване на познати и непознати влияния, хумор, ирония и мелодия -винаги има мелодия, която ще те накара да клатиш одобрително глава,  а може би дори да танцуваш като очарователен идиот.

De Staat ще свирят в софийския клуб Terminal 1 този четвъртък и това бе удобен повод да си поприказваме по телефона с техния фронтмен и студиен шаман Торре Флорим.

Здравей Торре, готов ли си за разговор с нас?
Момент да изляза навън. Готово - красота!
Къде всъщност е тази красота?
Ами, аз съм си у нас, в град на име Наймехен.
Значи така се произнася. Ние му викаме Ниймеген, на английски също звучи различно.
Да, така е, никой не го произнася точно, само ние, холандците.

Звучиш така, сякаш се намираш на балкон.
Не, навън в градината съм, гледам как котката ми тича наоколо и се наслаждавам на чистия въздух.
Значи имаш градина - колко британско! Би ли казал, че си добър градинар?
Хахаха, не мисля! Градината ми е пълен хаос, но все пак е красива. Всъщност къщата не е моя и собственикът иска да я продава,но това няма да стане скоро, затова ни е пуснал да си живеем тук. Къщата е голяма, има и голям двор, за който би трябвало да се грижа, но не го правя, защото съм адски зает с други неща.
Е, няма как, в днешно време всичко се движи със светкавични темпове и човек няма време да мигне.
Хахаха, така е, лудница!

Какво според теб е хубавото и съответно - лошото на твоя роден град?
Винаги съм казвал за Наймехен, че е достатъчно голям, за да не ти е скучно и достатъчно малък, за да не се чувстваш задушен от тълпи хора. Всичко е наблизо - независимо дали искаш да отидеш до центъра, или сред природата - всичко е на десетина минути с колело. Така че ако искам да се видя с хора, има къде да отида, както и ако пожелая да се усамотя някъде на тихо и спокойно. Това много ми харесва. Особено когато си в група, която пътува много - не обичам да се прибера вкъщи и да заваря претъпкани улици и шумотевица. Обичам спокойствието, но отвреме-навреме ми се иска да ударя по едно питие с приятели. Нашия град предлага и двата варианта.
Спомена че караш колело. Знаем че в Холандия това е много популярна форма на транспорт. Знаем също и че доста се крадат колела. На теб колко пъти ти се е случвало?
Само веднъж. Но си е шок - в един момент колелото ти е там, а в следващия вече го няма.

De Staat/ Фотография Стефан Лукасен

Открихте годината с нов албум. Слушайки го сега, доволни ли сте как се е получил?
Да, определено, получи се точно както го искахме, защото имахме пълен контрол над създаването му. За пръв път аз направих целия албум от начало до край. Написахме песните, репетирахме ги, след това аз ги записах и миксирах. Отговорен съм за цялата продукция и ми харесва как стана.

Когато свирите на живо, същите ли музиканти ще използваш, както досега?
Да, групата е същата.
Някои хора са с впечатлението, че това е изцяло твой проект, но всъщност вие сте група, макар че ти ръководиш голяма част от творческия процес. Напрегнато ли ти е да отговаряш за толкова аспекти от музиката, или така ти харесва?
Така предпочитам. Иначе сме си група и всеки си знае ролята в нея. Но De Staat определено не е мой солов проект. Много ми харесва да пиша песните и да ги довършваме заедно. Страшно обичам и да продуцирам и миксирам нещата, което се явява продължение на творческия процес.

Правите и много добри видеоклипове. Личи си, че не намирате смисъл в скъпи продукции, а по-скоро в такива с минимален бюджет, но притежаващи вълшебната комбинация "vibe + personality + ideas", която и ние много харесваме.
Да, така е, благодаря ти, че го каза - точно това търсим. Винаги съм бил фен на клиповете на Beastie Boys - не много сериозни, но с готина концепция. Взимат една проста идея и извличат максимума от нея. И аз работя така. В повечето случаи няма нужда от голям бюджет. Гледал съм много скъпи клипове на разни групи, които са тотално лишени от идея - изглеждат добре, но не предизвикват емоция у теб и не би си ги пуснал втори път. Аз не държа нещо да е с висока резолюция, стига идеята да е добра.
Един от последните ви клипове - "Witch Doctor", стана доста популярен. Предполагам, че това се отразява доста добре на кариерата ви?
Да, даже аз го наричам "порта към звездите", защото покрай него спечелихме много нови фенове, които след това се запознаха и с по-старите ни неща.

Музиката на De Staat е много разнообразна, чуват се куп различни влияния, ясно е, че не черпите вдъхновение само от един извор.
Разбира се. Аз намирам вдъхновение къде ли не. Понякога чувам някое techno парче и си казвам - това има интересен звук, интересно е продуцирано. И ползвам подобен подход, но филтриран през нашия маниер на работа и с нашите идеи. Вдъхновяваме се също така и от нещата, които не ни харесват. Обичаме да ги използваме, например да вземем някакъв саунд, който намираме за гаден или тъп и да го употребим по готин начин. Правим такива неща без много да му мислим. Като по-малък бях много впечатлен от Queens Of The Stone Age. Вече не ги слушам толкова много, но когато ги гледах за пръв път, ми отвориха очите, показаха ми един по-различен подход към музиката. Те не бяха като останалите групи и ме накараха да повярвам, че и моята банда може да бъде различна. По принцип обичам хора, които не правят нещата нормално, нито пък изглеждат така.
Какво е първото нещо, което си представяш, когато чуеш думата България?
Представям си място, където времето е топло. Знам, че не е кой знае каква представа, но това ми идва в главата.

Текст Насо Русков/ Фотография на водещата снимка Тим Кнол