Три дни при баба - 30 дни фитнес после. Но си струва

„Баба“ – само произнесете тази дума и ще разберете, че тя няма как да бъде казана с ядосан тон или с гняв. Синоним е на топлота, загриженост, майчинско чувство и искреност.

При баба е най-хубаво. Седиш си вкъщи и баба ти се обажда: „Как си, чеде? Как ти мина денят?“. И дори и той да е минал кофти, веднага ти става едно такова приятно и казваш:“ Супер мина, бабе. Ти какво правиш?“. Баба, разбира се, какво да прави – гледа сапунки. Разговорът няма как да продължи без въпроса: „Яде ли, синко/дъще?“ и разбира се „какво яде?“. Кани те някой път да дойдеш да я видиш. Отивай веднага. Никога не си прекалено зает, за да видиш баба си и да погледаш с нея турски сериали. Някой ден всичкото това ще ти липсва. (по тази тема имам отделна статия).

В баба мирише толкова вкусно, а храната има по-висока стойност от тази в най-хубавия ресторант. Защо ли? Защото е направена от БАБА. С любов и загриженост. Сядаш и гледаш на масата: баници, баклави, салати, питки, гюведжета. Баба винаги се старае. Ако един човек не прави нещо с любов, то няма как да му се получи. При баба е точно обратното. Тя влага много любов и пресолява манджата. А стомахът ми го препълва и измъчва чрез преяждане. Но какво пък, нали съм си при баба. Само там можеш да отидеш от фитнеса нацепен и да се върнеш с огромно шкембе от всевъзможни вкусотии. И да не съжаляваш. Има една жестока аритметика: три дни при баба се избиват с трийсет дни във фитнеса. Но си струва. 

Дали и ние, младите, ще бъдем такива възрастни? Съмнявам се. Баба е израстнала в уникално време без айфони, фейсбуци и загубени ценности. Те са истинските пазители на традициите и мъдростта на времето, на вековете. След тях вече всичко е изгубено. Затова пазете ги. Обичайте ги и ги уважавайте. Няма втори като тях. Няма и да има.

Щастие ли? Попитай ги какво за тях е щастие. Не, не са яхти, ваканции, морета или скъпи дрехи и коли. Градината да е почистена, прекопана, добитъкът да е нахранен, децата също, къщата топла, уютна и подредена. Истинско щастие. Точка.

Знаем, наранявали сме ги немалко пъти. Но те прощават, защото са мъдри хора. Дори когато не им се обаждаш, защото видиш ли си страшно зает и имаш важни работи, които те не разбират. Боли ги, но прощават.

Затова, обичай и ги уважавай, докато ги има. Излез на една разходка с тях, това ще бъде най-големият им подарък.

Автор: Илиана Симеонова