Трима актьори от ново поколение и нещо за тях

Виттория Николова, 24. Родена е в Северна Италия, но корените я връщат обратно, за да се влюби в кирилицата. Класната и в пети клас често я кара да чете на глас пред другите, за да научи азбуката. В началото много се срамува и срича, но един ден толкова и харесва, че четенето не може да я спре. Тя се влюбва в литературата и същата година участва в училищно представление. Тя е непоколебима, когато излиза на сцената. След края има толкова адреналин, че може да изтича София. На 16 години започва да ходи на школа, а на 18 я притемат в НАТФИЗ. И тогава започва да се живее така, както е мечтала. През 2015 завършва академията. Няколко дни след дипломирането започва репетиции в ролята на Роксана в постановката Сирано Дьо Бержерак (Едмон Ростан), режисьор Бина Харалампиева. След няколко месеца я канят в Театър Възраждане, където играе в постановките Къщата на гнева (Федерико Гарсия Лорка) с режисьор Диана Добрева, Идиот (Рихард Шуберт) - режисьор Лиза Шопова, Вуйчо Ваньо (Чехов) - режисьор Григор Антонов. През ноември 2016 Иван Добчев я приветства в неговото ателие Светлото бъдеще на битака по романа на Светлана Алексиевич Време Секънд Хенд - то стана представление и сега можеш да го гледаш в Сфумато. В момента работи с Маргарита Младенова по Достоевски и Идиот ще излезе на бял свят през ноември - от известно време живее с Аглая Епанчина и това й вдъхва много смисъл.

Костадинка Арътлъкова. Kолкото и да е странно всички я наричат Коце. Родена е в Гоце Делчев - между Рила, Пирин и Родопите и на моменти трудно понася живота в столицата. Винаги е мечтала за дървена къща в гората, където двете и кучета ще се гонят по цял ден. По актьорското я запалва баба и, която за всеки празник е подготвяла програма и често я е ползвала като реквизит. Като малка е минала през тежките роли на дърво, храст и дори войник. Не се е осмелявала да си помисли за Жулиета. Професионалните помисли идват малко по- късно, когато трябва да вземе решение какво иска от живота. По това време завършва биология и химия в ПМГ в Благоевград и има амбиции да стане ветеринар, но в последствие приема актьорската мисия. Някъде в отговорността и предаността към тази професия се крие и безкрайната обич. За нея в актьорството трябва да си готов да даваш много повече и много по-малко да вземаш. Нейният подарък е познанието, а богатството на това да играе някой друг е информация за сетивата и. Другото, естествено е публиката - в техните очи се осмисля всяко едно нейно усилие. Представленията, в които може да я гледаш в момента са Къща на гнева (Федерико Гарсия Лорка) - по режисурата на Диана Добрева. Това е първата среща на Костадинка с нея, но се влюбва в дълбочината на нейния драматизъм и очите, с които тя е способна да вижда света. Благодарна е, че след това е поканена да играе ролята на Ягода в представлението Вълци на Пловдивския театър по текстове на Петър Делчев. Друго представление, в което участва е Човек от земята (Джеръми Биксби) - превод и режисура на Георги Михалков в театър Възраждане, а в момента репетира ново представление с проф. Пламен Марков, което се очаква да излезе началото на октомври.



Симеон Дамянов, 24 годишен. Прекарва първите си 18 години във Варна, където при всяка възможност се връща и сега. Свързва времето прекарано там с безгрижие и любопитство. Кога е направил първите си стъпки в актьорската професия, не може да определи, но си спомня, че родителите му сякаш са усещали увлечението му към нея от много малък и са го побутнали в тази посока, дали са му смелост. Със сигурност може да каже, че тогава е пробвал доста неща, повечето от които са приключили в тих апокалипсис, но когато е стъпил на сцената - сякаш се е отворила врата, водеща право към въпросите, които го вълнуват.

Кандидатства веднага щом навършва пълнолетие и е приет в НАТФИЗ (2011), където прекарва най-прекрасните 4 години. През 2015, след дипломирането, с неговите колеги, качени на бързия влак към Русе, имат удоволствието да работят върху пиесата Сирано дьо Бержерак (реж. Б. Харалампиева). Последвалите няколко месеца, които прекарават на река Дунав, нарича възпитателни. Научава се да проявява разбиране, когато то е нужно и важно, но също така - безкомпромисност, когато става дума за работна хигиена. Практики, които се опитва да пренесе със себе си и когато работи върху Идеалният съпруг (Ямбол, реж. Т. Димитров). Лорд Горинг е най-тежката задача, поверявана му досега (без съмнение), но също така признава, че е персонажа, от когото открадва най-много. Надява се бъдещето да му е подготвило именно такъв тип срещи - с персонажи, които да го изградят като актьор, но и като човек.

Тест Лиляна Гелев 
Редакция Ралица Котопанова