Юхан Теорин

Срещаме се във фоайето на хотела, в който са настанени гостите на Международния литературен фестивал. Спокоен, любезен мъж и изключително приятен събеседник, Юхан Теорин е писател и журналист, вече предимно автор на мистерии, който умело вплита свръхестественото в криминалните сюжети, вихрещи се на остров Йоланд. Като истински фен на хубавата книга, надрасква по листа пред себе си имена на книги и автори, които взаимно си препоръчваме, пита дали в българския фолклор има истории за вампири и превръща интервюто в хубава беседа.

Първият ти роман В смутните часове по здрач излезе през 2007, когато си бил на  44. Колко време ти отне, докато се обърнеш към писането?
Тогава бях като теб - журналист. Работех в медии, а пишех в свободното си време - първо кратки разкази, а след това започнах роман, който в един момент видя и бял свят.

Тези разкази излизали ли са като сборник?
Да, имам един сборник с 15 разказа в Швеция.

Доста често журналисти стават писатели. На какво се дължи това?
Като журналист се научаваш на някои неща. Основно на дисциплината на писането - да пишеш всеки ден, независимо дали ти се занимава или не. Говориш с различни хора, срещаш се с всякакви образи и те те вдъхновяват. Това са основните причини. Събираш и разказваш факти от живота. Горе-долу това правиш и като пишеш роман.

А твоята работа като журналист повлия ли на писането ти?
Категорично. Идеята за първия ми роман се роди от история, която ми разказа един старец, когото интервюирах. Правехме материал за туризма, а той цял живот е работил по бреговете. По време на интервюто той ми разказа една странна история от детството си. Имало някакъв човек в селото му, от когото всички се бояли, понеже бил побойник и много неприятен тип, но в каквото и да се забъркал, винаги получавал помощ и закрила от родителите си. Една вечер на пазара се сбил с друг младеж и го убил. Ритал го и го блъскал толкова силно, че човекът умрял. Тогава положението му станало сложно, понеже вече бил и убиец. Но дори в този момент родителите му отново застанали зад него и му помогнали да избяга от закона. Качили го на кораб за Лондон, а оттам заминал за Южна Америка, за да не го хване шведската полиция. Хората знаели, че е в Южна Америка, тъй като оттам пристигали картички за родителите му - по две годишно. На пликовете нямало подател, само адресът на семейството му. И това продължило дълго време, десетина години. Един ден обаче пристигнал кораб с натоварен ковчег на него. Ковчегът бил запечатан и адресиран до родителите му. Те обяснили в полицията, че синът им е починал - бил се удавил в Южна Америка. Те го погребали, а полицията прекратила случая. Странното било, че пощенските картички продължили да идват и след погребението. И така свършва историята, която старецът ми разказа. Тази мистерия ми се загнезди в главата и реших, че е страхотна за роман и трябва да напиша нещо. Това и направих - предложих моето решение на случая. И така се започна.

Как развиваш характерите в книгите си и как построяваш историята?
Първо трябваше да помисля за този убиец - кой е той, какъв е и защо е такъв. Историята идва от континенталната част на страната, а аз я пренесох на Йоланд - островът, от който идва семейството на майка ми и където прекарвах много време в детството си. Поставих убиеца на острова и нататък просто наблюдавах какво се случва във въображението ми.

Често вплиташ свръхестествена нотка в книгите ти - какво те кара да посягаш към мистерията и какво намираш там?
В Йоланд дядо ми ми разказваше много истории за призраци, когато бях малък. И наистина дълбоко свързвам Йоланд с тези предания и исках да ги предам нататък. Не са много шведските писатели, които се обръщат към фолклора - те обикновено обвързват полицията и всичко лежи на факти от реалния свят. Аз пък исках да добавя нещо различно и се обърнах към свръхестественото.

Как се ражда една страховита история за Юхан Теорин?
Обикновено започва с мистерия, за която научавам, или когато се сблъскам със странен човек.

А когато дойде идеята, какво правиш, за да я уловиш и развиеш в роман?
Имам си тефтер, в който записвам основните идеи, а след това сядам пред компютъра и историята започва да расте.

Колко време ти отнема, за да завършиш една книга?
Поне година. Понякога и повече. Първата книга ми отне пет години, но работех и като журналист в същото време. Освен това бях и треньор по футбол на дъщеря ми - тя беше в отбор с още момиченца и им трябваха тренировки.

Повечето ти истории са ситуирани в Йоланд. Това ми напомня на градчето Дери на Стивън Кинг. Харесваш ли творбите му и намираш ли същата връзка?
О, да - четях го много, като по-млад. А и другите му измислени градове - Касъл Рок и Джерусалем’с Лот, където бяха вампирите - може би са ме вдъхновили до някаква степен за представянето на живота в малкия град. Само че при мен не са малки градове, а села. Но е горе-долу същото - взимам острова, сменям имената на селата и ги размествам леко, така че създавам собствен пейзаж. Като Стивън Кинг.

Кои други автори мислиш, че са ти повлияли и кои препоръчваш на приятели?
Със сигурност мога да кажа Стивън Кинг. Ако не си чел хубави страшни романи, неговите са страхотно начало. След това можеш да хванеш и Питър Строб, друг мой любимец. Има една норвежка писателка, Карин Фосум. Патриша Хайсмит също е много добра.

Коя книга четеш в момента?
Чета един хорър, The Harrowing от Александра Солокоф. Запознах се с нея в Исландия преди две седмици.

Като говорим за четене - използваш ли електронни четци като Kindle или предпочиташ физическите копия?
Може би е защото така съм свикнал, но се концентрирам повече с книги на хартия. На електронните устройства можеш да се заиграеш с различни функции и бутони и да се разсееш от историята. Вероятно младите хора са свикнали с тях и успяват да се концентрират по-лесно.

В смутните часове по здрач излезе и като филм миналата година. Хареса ли ти и би ли искал и други твои книги да бъдат филмирани?
Трудно е да събереш книга от 400 страници във филм от 100 минути - налага се доста да адаптираш и изрязваш, така че излиза като съкратена версия. Предпочитам книгата, но и филмът е добър. Освен това има страхотни кадри и пейзажи, снимаха го в Йоланд. И определено бих искал да видя повече филми върху мои книги, но е доста скъпо.

В едно скорошно интервю казваш, че работиш върху фентъзи роман. Кога ще излезе и можеш ли да кажеш нещо повече за историята?
Завършил съм към 150 страници, а вероятно ще бъдат поне 300 или 400, когато е готова, така че още пиша. Дори тази сутрин работих върху нея. Действието се развива в Скандинавия в Средновековието, но съм вкарал и троли вътре. Разказва се за Черната смърт през 14 век. Носят се слухове, че от север се задава нова раса, това са тролите. Никой няма представа какви са, но осъзнават, че трябва да ги спрат. Историята е за трима млади братя, които заминават на север с армия, за да се сблъскат с тролите.

Мислиш ли, че ще се разгърне в серия от книги?
Натам върви, като гледам как расте историята. (смее се)

Текст Ивайло Александров