Уил Смит

Сещаме се за доста лоши примери за музиканти, решили да се пробват в Холивуд. Окей, Шер имаше успех, дори Джон Бон Джоуви имаше добри роли; Джъстин Тимбърлейк все още се напъва в киното, а пред провалите на Марая Кери и Мадона просто ще замълчим. Рап гилдията като че ли ражда по-добри актьори - 2Pac не беше лош, преди да умре, Eminem и той се справя добре, Queen Latifah - също. Уил Смит обаче, познат преди и като The Fresh Prince, е най-успешната кросоувър звезда на нашето време.

Роден е на 25 октомври 1968 във Филаделфия, Пенсилвания. Израства в работническо семейство, има трима братя и сестри и още в училище си спечелва прякора Принс - заради умението му да очарова всички. Като малък се скъсва да слуша Grandmaster Flash, любимият му актьор е Еди Мърфи и едва на 12 започва да рапира с небрежен полукомичен собствен стил.

Принцът от Бел Еър

На 16 Уил среща музикалния си партньор Джеф Таунис, който се занимава с музика от 10-годишен, и двамата създават хитовото дуо DJ Jazzy Jeff & The Fresh Prince. Свежото им звучене ги отличава от гангста рапа, който тогава залива ефира, и бързо ги превръща в мейнстрийм звезди с хитове („Girls Ain't Nothing But Trouble", „Summertime"), албуми (He's The DJ и I'm The Rapper - първият хип хоп албум с двойно платинени продажби в историята) и награди Грами (първата през 1989-а, а втората - през 1991-ва). DJ Jazzy Jeff & The Fresh Prince се разделят през 1993-а, а четири години по-късно Уил се завръща със солов албум и масовия хит „Gettin' Jiggy Wit It".

Докато музикалните хитове вървят, Уил става и телевизионна звезда. Той участва в сериала Принцът от Бел Еър в ролята на ироничен тийнейджър, който се справя с живота в най-богатия квартал на Ел Ей. Шоуто е в ефира шест години, което дава на Уил добър отскок към голямото кино.

Преди големия пробив Уил минава през мелодраматичния Where The Day Takes You (1991), комедията Произведено в Америка (1993) и първата му драматична роля в номинираната за Оскар мистерия Шест степени на разделение (1993). За да се качи през 1995-а на борда на Лоши момчета - модерен, високобюджетен трилър, в който Уил си партнира с Мартин Лоурънс и който отнася боксофиса. След което Смит отказва 11 млн. долара, за да участва в блокбъстър, продуциран от Брайън Грейжър, защото смята, че трябва да гради кариерата си камък по камък, без да прескача нито една стъпка.

Денят на независимостта

В следващия си филм - Денят на независимостта (1996), в който персонажът му, морският капитан Стийв Хилър, е базиран на любимия детски герой на Смит, Хан Соло - той даде най-доброто от себе си (имайки предвид жанра) и спечели публиката, нокаутирайки грозен извънземен с репликата „Добре дошли на Земята!".

Оттук нататък следват хит след хит. С Томи Лий Джоунс си партнират в Мъже в черно (1997) с приходи от 589,4 млн. долара, после Уил участва в конспиративния трилър Враг на държавата (1998). През 1999-а обаче излиза Този див, див Запад, който въпреки рап хита на Уил, не се прие добре заради странния микс от каубойски екшън и готическа научна фантастика. Може би, ако Джордж Клуни не се беше отказал от ролята на Кевин Клайн, нещата щяха да са различни.

И Уил поема в друга посока - към спортните филми. Първи опит - голф драмата Легендата за Багър Ванс (2000) на режисьора Робърт Редфорд - не много успешен. Втори опит - биографичния Али (2001) на режисьора Майкъл Ман - му носи номинация за Оскар, въпреки че Уил Смит осем пъти отказва ролята, докато не му се обажда самият Мухамед Али, за да го убеди.

Али

Следва доста очакваният Мъже в черно 2 (2002), в който Уил отново трепе извънземни гадини като мухи с тупалка и отново среща екранната си партньорка от първата част Лара Флин Бойл. Идва и Лоши момчета 2 (2003), в който престрелките, преследванията и ефектите са повече от шегите между Смит и Лоурънс. За сметка на това двата филма печелят близо 720 млн. долара.

Следващите му роли са също доста успешни и показват различни страни от актьорския талант на Уил. Във фантастиката Аз, роботът (2004) той е ченгето, което разследва убийство на човек от робот. В анимационния История с акули (2004) озвучава млада риба, а в Хич (2005) е професионален консултант, който събира двойки. С последния Уил влиза в Книгата на рекордите „Гинес", защото се появява на три премиери в рамките на 12 часа - в Манчестър, в Бирмингам и в Лондон. Хич е с приходи от 368,1 млн. долара, което позиционира Смит като един от най-доходоносните актьори.

И тъкмо когато всички са готови да го метнат в клишето, Уил получава втората си номинация за Оскар за затрогващия Преследване на щастието (2006, приходи от 307,1 млн. долара), където играе самотен баща, който се грижи за малкия си син. Следващият му проект отново е различен - римейка на The Omega Man (1971) с Чарлтън Хестън, наречен Аз съм легенда (2007). За никого не е изненада, че и този филм разбива боксофиса и събира 585,3 млн. долара.

Преследване на щастието

Удивителна е способността на Уил Смит и екипа му да избират точните роли. Следващият пример е Ханкок (2008), в който Уил е в ролята на алкохолизиран супергерой; приходи - 624,4 млн. долара. И макар Седем души (2008), в който нашият човек работи с режисьора на Преследване на щастието Габриеле Мучино, да не е боксофис хит, филмът е приятна история за съдбата.

Следва четиригодишна пауза, в които Смит и жена му - Джейда Пинкет Смит, влизат в ролята на амбициозни родители, но за това - след малко, защото идва дългоочакваният Мъже в черно 3 (2012), който прибавя към двойката Смит-Джоунс и Джош Бролин (Josh Brolin) в ролята на младия Кей. Резултатът - 624 млн. долара приходи.

И тук дойде неприятната изненада, макар че от филм на Ем Найт Шаямалан какво друго да очакваме. Земята: Ново начало, който в момента е по кината, разказва за баща и син, „катастрофирали" на Земята, хилядолетие след като хората са я напуснали. С бюджет от 130 милиона филмът изкара едва 27,5 млн. долара за премиерната си седмица. Последва интервю на Уил Смит, в което той заяви, че за в бъдеще ще се отдръпне от блокбъстърите.

Мъже в черно 3

Тъкмо да има време да обърне внимание на отрочетата си, за които заедно с жена си полагат неистови усилия да ги вкарат в шоубизнеса. Синът Джейдън Смит е на почти 15, а вече е участвал в няколко големи продукции - Карате Кид (2010), Денят, в който Земята спря (2008), Преследване на щастието, където, както и в последния Земята: Ново начало, играе с баща си. Отделно от това малкият се изявява като онлайн диджей и има собствена марка дрехи.

Щерката - Уилоу Смит, макар едва на 13, е дори по-напред с материала от батко си. Тя също участва в киното - първо редом до баща си в Аз съм легенда, после в комедийката Кит Китридж: Едно американско момиче, дава гласа си и за Мадагаскар 2: Бягство към Африка. Музикалната й кариера обаче е далеч по-успешна. Веднага след като издава първите си сингли „Whip My Hair", „21st Century Girl", Уилоу подписва с компанията на своя ментор Jay Z - Roc Nation, и се превръща в най-младия артист на фирмата.

Между другото, Уил запълва и без това малкото си свободно време с продуцентската си компания Overbrook Entertainment, като в момента подготвя римейк на филма на Клинт Йистуд Play Misty For Me от 1971-ва. Има си и строителна компания, от която припечелва доста добре. Е, може би единственото, за което съжалява, е, че е отказал ролята на Колин Фарел в Телефонна клопка, и още по-зле - отрязал е и предложението за ролята на Нео в Матрицата.

Превземайки киното и музиката, някой би казал, че Уил Смит е постигнал всичко, но според него най-хубавото предстои. Даже заяви, че след десетина години планира да се кандидатира за президент. След това се отрече от твърдението си, но ти само си помисли - Уил Смит начело на Америка. Кой не би гласувал за него!

Текст Тодор Пеев