В търсене на софийския принц

Фактът, че София е наша столица и определено има редица плюсове да живееш в нея, не я прави автоматично идеалният свят от приказките пълен с феи, замъци, сладникави песни и принцове. И въпреки това, все още има такива, които я приемат като нещо невероятно, магическо и фантастично и са убедени, че именно в нея нещата се случват като с вълшебна пръчица и всичко се нарежда без грам усилия. Подобни наивни блянове щяха да изглеждат много миловидно, ако ставаше въпрос за 5-годишно дете, а не за 20-годишни, уж съзнателни хора.

На няколко такива персони попаднах и аз онзи ден, докато пътувах с трамвая. Точно зад мен седяха две момичета и разговаряха толкова шумно, че дори да не исках, чух тяхната "философска" дискусия.

Не се обърнах и не видях как изглеждат, но обилното количество тежък парфюм, изразителното дъвчене на дъвка и периодичното пискливо кискане ми бяха напълно достатъчни, да разбера,че може би са от онези девойки, които разчитат повече на "интересно" поведение и "атрактивна визия",отколкото на здравия си разум и обективната преценка.

Струваше ми се,че нарочно говорят толкова високо, за да може всички да чуят диалога им без да имат право на възражение.

-Добре,че се записах да уча тук, в София. Направо не знам какво щях да правя, ако наще ме бяха пратили в друг град. Писнало ми е от селяни.

-И на мен, мила. Ама ти с изпит ли кандидатства или?

-Ха-ха! Да бе! Да не съм луда да се трепя да уча за някакви простотии? Преписах на матурите, изкарах на едната 5.50 и ме приеха веднага само с оценката. Много е тежко в университета, едва издържам, ама какво да се прави?

-Аз пък почти не влизам в лекции, после на изпита сядам при зубърите и готово! А и реших да вляза в университет, само за да си намеря мъж!

-Че то повечето там са пълни бедняци!

-Еее,ти пък...знаеш ли в моя курс колко момчета има, които са си от София? Сто процента имат и апартаменти!

-Ама живеят с техните, нали? Най-добра партия са бизнесмените. Така като се ожените, той вече ще има всичко и ще те носи на ръце! Екстра,нали?

-Ее, да ама аз не искам с по-стари да се занимавам. Повечето са много грозни, а някои даже са женени! Знам,че моят принц е точно в университета, на моите години е, красив е, идва от богато семейство, ще вземе хубаво наследство, а и най-важното...софиянец е.

-Много си капризна, честно! Като е софиянец и е богат-няма значение женен ли е, разведен ли е, учил ли е нещо...птицата каца на рамото само един път!

Наближих спирката, на на която трябваше да слизам и светкавично се изправих отивайки до вратата, с надеждата да не чувам повече от този абсурд.

Когато най-сетне слязох от трамвая въздъхнах и продължих по пътя си.

Ясно е,че софийският принц не съществува в буквалния смисъл, но защо дори след толкова векове и епохи има разни псевдо принцеси, които държат да бъдат постоянно спасявани, обгрижвани и издържани, чакайки някой друг да превърне тиквата в каляска? И макар,че истината винаги излиза наяве още преди часовникът да удари двайнайсет в полунощ, те никога не осъзнават, че в реалността happy end-ът зависи единствено от тях самите.

А тук можеш да прочетеш защо чалгата е новата литература

Как да намериш точния човек

Да сваляш феминистка e пълен кошмар