Валентин Ганев

Кого би убил, присмехулнико? Не понасям насилието, но с удоволствие бих поставил някого на място с присмех.
Чий скелет криеш в гардероба? О, имам цяла колекция от разни кошмари и обсесии. Понякога ме е страх да не блокирам - представям си как излизам на сцената и не знам защо съм там, както и какво да кажа.

Какво ще заровиш в гробището за домашни любимци? Преди време зарових каракачанката ми Варвара. Взех я от морето и я кръстих на родното й място, но името ми дойде и покрай един любим цитат от Илф и Петров: „Мръсница си ти, Варвара, и кучка при това."
Къде прокарваш острието на бръснача? Колкото се може по-близо до нерва.
Как би умрял във Венеция? Както и във Варвара (повдига рамене и се усмихва). Какво значение има, нали всички ще умрем?

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство? Всекидневно с останалите в театъра, затова от време на време ми се ще да остана сам или с малка компания да отида някъде в планината. Работата ни иска търпение и самообладание, защото всички актьори сме професионални егоцентрици и е трудно да насочим усилията си в една посока. Не мога да се сетя кой писател казва, че Третата световна война е започнала отдавна и това е войната между индивидите. Както и че никога няма да свърши и е най-унищожителната.

От кого се криеш в червената трева? От себе си.
Твоят лек против спокойствие? Професията. Тя не те оставя на мира и това й е най-хубавото - отпуснеш ли се, с теб е свършено. На хората им писва да те гледат един и същ, а и ти самият трябва да търсиш нови провокации, за да ти е интересно.

Как се справяш с пяната на дните? Не й обръщам внимание.
Какво слагаш в пилешката супа за душата? Патешка супа. Наскоро Руси Чанев ми цитира Граучо Маркс, единия от актьорите във филма (преправя гласа си и става сериозен): „Това са моите принципи и ако не ви харесват, имам и други".

За кого би надул вечерния тромпет? За Борис Христов, както и за някои роднини и артисти, които много ценя, но си отидоха или просто се преселиха в друго измерение - майка ми, Наум Шопов...
Кой е героят на нашето време? Има някакви псевдо герои, които са като мръсна пяна.

Какво пише в записките на психопата? Че „психопат" не е заболяване, а душевно състояние. То е част от театъра и понякога е болезнено - раздвояваш се, изгубваш се и се износваш емоционално.
Какво напипва лявата ръка на мрака? Ключовете от колата ми в джоба. 

Какви пораснаха синовете на великата мечка? В Щатите пораснаха дотам, че днес им викат местни американци. Смешно е.
Какво вижда конникът без глава? Нищо, но има силно развито шесто чувство. 

С кого е нежна нощта? Със Скот Фицджералд и с всеки, с когото може да споделиш интимно чувство или преживяване. А за обстановката (замисля се) - абе това, че е нощ, не е малко (смее се).
Какво си купи от панаира на суетата? Колело на старо и лекарство за контузеното ми коляно. 

Дяволът носи Прада, а ти? Секънд хенд - редовно намирам чисто нови фирмени дрехи във вторите употреби.
Къде беше през 1984-та? Играех в Пернишкия театър, бях само на 28 и всичко беше чудесно. Днес си мисля, че съм помъдрял и пораснал, но по-скоро май съм оглупял, а и тялото ми вече не ме слуша, както тогава.

Какво расте в тайната ти градина? Храсти, дървета и цветя, които отглеждам пред блока. Инкогнито, естествено. Както казва Леон Даниел - ако всеки се грижи за неговата си градинка, накрая ще се получи една по-голяма и в пъти по-хубава от кочината, в която виреем.
Кой изсече дивите палми? Диваците, които, ако сами не се спрат, нищо не може да ги откаже. 

Какво ловуваш в норвежката гора? Парчета на Бийтълс - "Norwegian Wood", "The Fool on the Hill", "While My Guitar Gently Weeps" и още много.
Някой, с когото се шляеш? С Руси Чанев често се мотаем около Народния.

Какво ще правиш в остатъка от деня? Ще репетираме спектакъла Рицар на светия дух от Боян Папазов, поставен от Маргарита Младенова, който е доста бърз и ловък и затова винаги го извъртаме, преди да излезем на сцена. След представлението се прибирам вкъщи да почина, но може и да се поровя в интернет.

Текст Милена Гелева / Фотография Васил Танев