Ванеса Виденова: Аз съм дете

В измислен герой вадим на показ анимационни, комични, различни и всякакви щури роли, в които никога не си очаквал да видиш нашите герои. Въпреки че за Ванеса ролята на дете е основна. Последвай примера й и изведи напред детето в теб. Хайде, ти гониш!

Здравей, дете, как си?
Добле!
А защо реши да бъдеш дете, а не възрастен?
Защото като си възрастен, умираш.
Къде възрастните грешат?
Като си мислят, че са пораснали, а не са все още деца.
Ти защо обичаш да играеш?
Че какво друго трябва да правя?
На какви игри играеш?
Всякакви! Забавни, логически, приключенски, има най-хиляди видове!

Какво би казала на големите?
Да не се страхуват да правят грешки.
А на малките?
Да продължаваме да припомняме на големите, че въображението е най-важното нещо и че всичко, което си помислиш, вече е реално!
Кога детето е тъжно?
Когато остава неразбрано и му казват как трябва да се държи, какво да мисли, какво да говори, кое е правилно и кое е грешно.
А кога весело?
Когато го приемат такова, каквото е и му дават свободата да бъде.

Кой ще спаси света, дете?
От какво?
А кой би могъл да го разруши?
Никой.

Ти ще пораснеш ли някога?
Не мисля.
Страхува ли се от нещо детето?
От решетки.

Може ли детето да има тревожно разстройство?
Да се тревожи, докато е разстроено? Не.
На кого се доверяваш, дете?
На сърцето си.
Какво за теб е реалността?
Една игра.
А как гледаш на смъртта?
Тя е сън.

Кой е най-добрият ти приятел от всички животи дотук?
Луната.
Дете, къде отиваш сега?
В космоса!
Какво ще правиш там?
Ще пътувам в космически кораб и ще гледам към Земята. Само като съм в космоса мога да се науча да гледам на всичко от по-високо.

На добър час!

Текст Белослава Димитрова / Фотография Славея Йорданова