Ванина Кондова

Рядко успяваме да се видим с Ванина в София, защото нейният живот и кариера отдавна са свързани с Ню Йорк. До голяма степен тя вече е истински жител на Голямата ябълка - космополитен, упорит, готов за всичко ново, хубаво и лошо, с което животът може да го срещне още на следващата пресечка. Може би затова толкова добре е успяла да улови духа на Ню Йорк в режисирания от нея онлайн сериал Lost & Found, NY, който разказва за сантименталните и често смешни сблъсъци на една българска актриса с действителността в огромния американски мегаполис (точно така - самата тя е в главната роля). Буквално часове, след като Епизод 3 бе качен в YouTube канала на Lost & Found, NY, поговорихме с Ванина за кино, музика, автобиографичните моменти в сериала и това колко трудно всъщност е да разсмееш някого.

От доста време живееш в Ню Йорк. Колко по-различен се оказа той от онова, което очакваше?
В Ню Йорк съм от девет години и през това време с града се случиха доста неща. Пристигнах тъкмо в разгара на кризата, а тя се усети силно. Сега ми е адски забавно, но мисля, че наивно очаквах ежедневието ми да е по-бляскаво. Сигурно заради Сексът и градът. Представях си токчета и прочие. А реалността е, че в Ню Йорк се изкачват много стълби и се набляга на гуменките.

В крайна сметка, ти си решила да останеш там. Което означава, че Ню Йорк има голямо очарование. Какво по-точно е то?
Днес съм в Ню Йорк, утре мога да се насоча в друга посока. Това е и благословията, и проклятието на нашето поколение - никой не ни спира, но и трудно си намираме мястото. Но, да, със сигурност Ню Йорк е очарователен. От една страна е шарен град, който предлага много атракции - времето никога не стига, за да видиш и половината от всички пиеси, изложби и събития, които си заслужават. От друга, ако си поживял в Ню Йорк, много малко неща могат да те уплашат. Между които е и скуката. В тази увереност също се крие доста очарование.

Какво намери и какво изгуби в Ню Йорк за тези девет години?
Не знам дали се дължи на града, или просто на факта, че съм пораснала, но познавам себе си доста по-добре. По-смела съм, знам откъде идвам и какво съм преживяла. В този смисъл, намерих повече свобода. В Ню Йорк хората не се впечатляват лесно и това може да бъде много приятно. Например, обличам се само и единствено според това как се чувствам - така или иначе никой не го интересува. Намерих много знание и впечатления. Изгубих известно сценично време в борба за оцеляване, направих и някои компромиси със здравето си. Както обаче често можеш да чуеш из Ню Йорк - “положението е такова, каквото е”. В началото тази приказка ме дразнеше - какво въобще значи това? Но сега ми харесва - означава, че самосъжалението е празна работа.

Имаш ли любим филм или сериал, който улавя очарованието на Ню Йорк?
Любим ми е сериалът Louie на американския комик Луис СиКей. Разказва собствената му история - разведен баща с поделено попечителство, който се изхранва с комедия. През него преминават много от нелепите страни на живота в Ню Йорк. Героят постоянно се дъни и излага, при това без да е глупав, без да е карикатура. Да напишеш нещо толкова откровено и самоиронично е много смело.

Ню Йорк ли е акцентът в Lost & Found, NY? Или по-скоро е българската актриса, търсеща своето място на местната сцена?
И двете. Акцентът в главата на актрисата е Ню Йорк, а в ушите на Ню Йорк кънти нейният акцент. Начинът, по който се разминават и събират двете линии - понякога тъжен, понякога смешен, изгражда стъпките в историята.

Доколко в сериала можем да видим твоя живот в Ню Йорк отпреди няколко години?
Сериалът стъпи върху пътепис, който пиша. Доста е близък до истинския живот - прослушвания, странична работа, която няма общо с изкуството, но плаща сметките, неочаквани срещи, които променят живота ти.

Толкова трудно ли е да пробиеш като актриса в Голямата ябълка?
Да. На всичкото отгоре, в сериала има само отбрани моменти, най-вече комични.

Защо реши да правиш тъкмо уеб сериал?
До голяма степен, защото Интернет е достъпен за всички, навсякъде. Възможно е сериалът да се развие и изпълни с повече детайли, така че да е подходящ за телевизионен екран. В момента сме избрали само определени картини и откъси, които бързината на интернет може да понесе. Имаме още много материал.

Колко трудно е координирането на подобен проект?
Първо трябва да намериш хора, с които искаш да работиш. Трябва да чуваш и чуждото мнение, тъй като не всяка твоя идея е най-добрата. Трябва да имаш волята да не се откажеш. Трудно е от начало до край. Но това, че нещо е трудно, никога не е било проблем за мен, стига да виждам някакъв смисъл.

С колко човека екип го постигаш?
В сърцето на проекта сме четирима - Калин Иванов, Ана Атанасова, сестра ми Дария Кондова и аз. Всичко започна много естествено, от дума на дума. После, разбира се, се присъединиха актьори, асистент оператори, звукари и доста приятели, които помагаха с каквото могат. В крайна сметка, работих с общо 34 актьори и 16 души екип. Всички те от различни места по света - България, САЩ, Канада, Франция, Португалия, Италия, Полша, Сърбия, Гърция, Иран, Южна Корея, Нова Зеландия и Китай. Това му е готиното на Ню Йорк - хора отвсякъде, които обичат едни и същи неща. В нашия случай, това бе киното.

Трудно ли е едновременно да си в главната роля, да режисираш и да пишеш сценария?
Просто е различно от това, с което бях свикнала. Повече отговорност, повече задачи. Но ми доставя и огромно удоволствие, защото ако нещо не се получава, знам каква е причината и аз съм човекът, който взема крайното решение. Не завися от чужди настроения.

Какво още предстои в първи сезон?
Първият сезон ни пренася от прослушване на прослушване и ни въвежда в живота на много актьори в Ню Йорк. Включва общо пет епизода, три вече са на разположение в YouTube.

Различно ли го възприемат българите и американците?
Отзивите са доста добри и от двете страни. За българските ми приятели е интересно да усетят живота ми в Ню Йорк, а това, че и американските ми приятели много го харесват, означава че чисто човешката страна на историята надделява над подробностите. Наскоро композиторът ми Алън Уеър сподели, че се вижда в историята, независимо че главната героиня е имигрант, а той е американец. За него стремежът да постигнеш своя мечта, да правиш това, което обичаш, е нещо, което всеки разбира, без значение откъде е и с какво се занимава.

Несъмнено имаш потенциал като комедиен актьор. А как се справяш с драматичните роли?
Играла съм и в драми, и в комедии. Да развълнуваш някого е трудно, но да го разсмееш - още повече.

И останалото

Събуждам се с три аларми и будилник.
Не мърдам от вкъщи без очила.
Никога не закъснявам за... май за всичко закъснявам.
Идеалната вечер е танци, в които забравяш всичко останало.
Обикновено съм под пара.
Падам си по лоши момчета. Голяма грешка.
Беше велико, когато успяхме да заснемем първия епизод на сериала. Нямахме никакви пари и през цялото време се притеснявах, че някой от екипа няма да се появи, но никой не се отказа. Беше супер.
Искам да остарея като баба ми. С достойнството, акъла и чувството си за хумор.
Не си позволявам да разпитвам за клюки. Да се избягват клюките е много здравословно.
Заспивам с филмова музика. Започвам с Английския пациент и отнасям плувката.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Спасителят в ръжта.
В момента чета Как да спрем цигарите. Много бавно.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Лудия Макс на лятно кино до водата при Бруклинския мост.
Най-големите режисьори са тези, които обичат актьорите си.
Най-глупавият филм е този, който от който нищо не си спомням.
Много се смях на сериала Glow - за актриси, които започват да се занимават с кеч. Най-после много, пълнокръвни и разнообразни женски образи на едно място. Не е филм, но телевизията догони киното.
Смятам да гледам Измамените на София Копола.

МУЗИКАТА
Слушам музика, която ме кара да се усмихвам.
Най-великият концерт беше Джордж Майкъл в България.
Искам да гледам Depeche Mode в Ню Йорк.

Lost & Found, NY можеш да гледаш тук

Текст Никола Шахпазов