Васил Читанов

Когато се срещнахме с Васил Читанов за пръв път, той импровизираше върху образ в репетиция за новата постановка на Младен Алексиев. Подробностите за нея пазим ревниво в тайна, но Васил ни взе акъла. Както и колегите му в представлението - Ана Табакова и Анна Манолова. Васил в момента се радва на свободната професия на актьор и предпочита да си стои в родния Смолян, вместо да се пренесе в жужащия кошер на София, но пък често е тук за репетиции и представления. Естествено, хванахме го в един слънчев следобед и много приятен и весел разговор.

Събуждам се с благодарност към Бог, че съм жив и здрав - съвсем искрено.
Не мърдам от вкъщи без телефона си,колко банално!

Никога не закъснявам за репетиция... е, случва се понякога.
Все си повтарям, че може  би трябва да замина извън България. Съжалявам, но това е истина.

От малък си знам, че искам да се занимавам с театър. Само че като дете исках да снимам филми. Разбира се, минах през пожарникар и космонавт.
Кандидатствах в НАТФИЗ в класа на Димитрина Гюрова, а завърших английска гимназия в Смолян.

Сега съм фрийленсър, след три сезона във Варненския театър. Общо взето в този случай скачаш от проект на проект. Има си нещо като банка със свободните актьори и различни режисьори и продуценти си ги търсят там. Готино е, но е доста трудно точно така да започнеш да работиш.
Реално няма никакво значение дали си фрийленсър или дори актьор - отиваш, даваш си снимки и някакво базово CV и така те търсят, най-вече за различни филми. За постановки или театрални проекти нещата стават най-вече с контакти и хора, с които вече си работил. Винаги това съм искал да правя и се радвам, че въпреки всички трудности, се занимавам с актьорска дейност.

Тази професия ми дава свобода най-вече, както и право на избор - мога да си избирам проектите, в които да участвам.
Това, което ми отнема, е елементарната сигурност. Понякога се налага да търсиш неща с месеци напред, за да си сигурен, че след някакво определено време, ще продължаваш да имаш конкеретн доход и работа. Понякога се получават големи дупки, след които пък идват периоди на огромна ангажираност. Рядко има баланс (смее се).

Подготовката зависи изцяло от проекта. Сега например подготвяме един спектакъл с режисьора Младен Алексиев - в него участват още Ана Табакова и Анна Манолова. Ако трябва да го сравня с конвенционалния театър, този проект е нещо тотално различно. Той е между пърформанс и акция, а репетициите са изцяло физически, като тренировка е. И е импровизационно, но до степен на поставени рамки и рестрикции. Адски интересно е.
Номинацията за Икар за Хеда Габлер, която направихме с Крис Шарков, е обща. Три момчета и две момичета (Ина Добрева и Биляна Георгиева) сме вътре и номинацията е за мен, Благой Бойчев и Ивайло Драгиев. И това е голям комплимент за целия ни екип. Абе, няма какво да се правя, супер яко е усещането (смее се).

Театърът е всичко за мен. Много повече от сценично изкуство. За да правиш театър, трябва да имаш определена нагласа и много яки топки (смее се). Трябва да си много упорит и да не се отказваш, защото със сигурност, всеки, който се занимава с театър, минава през огромни трудности и сериозни дилеми.
От сцената виждам лица без фокус. И аурата и енергията на публиката понякога като усещане.

Най-хубавото е да се изправиш пред публика, която не познаваш - да видиш за пръв път реакциите на тези хора.
Имам леко притеснение да играя пред приятели и роднини - имам чувството, че ми знаят всички лафове и нямам с какво да ги изненадам (смее се).

Много неща се кефих да играя. Дон Жуан в НАТФИЗ, може би ми е сред фаворитите. Репетициите в момента са много интересни също.
Моят избор е да пътувам за ангажиментите ми в София от Смолян и после да си се прибирам пак там. Предпочитам главата да ми се проветрява на по-спокойно място след интензивни репетиции или представление. Има си моменти, когато леко изкрейзвам, но това съм си избрал и съм щастлив от избора си.

Падам си по това да налагам вкуса си на други хора.
Беше велико, когато направих световен рекорд на Raven’s Dome в Bioshock Infinite: Clash in the Clouds. Да,световен рекорд!

Влизам в огъня заради Славяна.
Дойде ми до гуша от софийски псевдоснобизъм, липса на елементарно човешко самочувствие на хора от всички поколения в България, майндсет, че не можеш да надскочиш определена летва защото “ние сме си такива”. И от малоумната чалга култура (“култура”, хаха!).

Под леглото ми има чорапи май.
Майка ми често ми казва: “обличай се и си пази кръста, не стой гол така!”

Искам да остарея като човек, който не казва, че неговото поколение е по-добро от настоящето.
Правя се на луд, когато ми скимне.

Понякога бързо избухвам, но никога не скачам на бой. Страх ме е,че може,без да искам,много да нараня някого или направо да го убия. И ме е страх някой да не ми деформира лицето,защото тогава е “чао театър“.
Идеалната вечер е видео игри, секс, видео игри, добра храна, лигавене - в този ред (смее се).

Убивам за… абе, аз спасявам охлювите И червеите след дъжд по улиците,ти ме питаш за какво убивам! (смее се)
Заспивам на Youtube и 9gag напоследък.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах доста неща, не помня точно, но Helldriver е един от най-великите филми, на които съм попадал! Tokyo Gore Police, Cold Fish и Visitor Q също са жестоки.
Най-големият актьор за мен е Владо Пенев! Страхотна лигня и аристократизъм в едно, най-добрият е!
Харесвам режисьори като Joon-ho Bong, Sion Sono,Takashi Miike.
Няма по-глупав филм от... абе, сложи 95% от Холивудските филми, които ни заливат и ни казват как трябва да се живее.
Много се смях на едно меме в 9gag.Планирам да видя Япония. Държавата, де (смее се).

МУЗИКАТА
Обикновено слушам експериментална електронна музика или инди групи.
Никога няма да ми омръзнат Aphex Twin, Julian Casablancas, Grimes, Radiohead (въпреки,че ги отказах преди години) или 16-битова музика от видеоигри.
Любимата ми група/ изпълнител/ композитор в момента са Julian Casablancas и Grimes.
Най-добрият концерт, на които бях, е този на Plaid.
В София искам да дойдат Aphex Twin.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото има нещо в него (смее се).
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Психоза 4:48 на Деси Шпатова, с Иво Димчев и Снежина Петрова. Едно от най-великите неща, които съм гледал е, а и съм голям фен на Иво Димчев. Постановката е по текст на Сара Кейн, който е с много разпилян сюжет, много е несвързан, но показва хипотетично какво ти минава в съзнанието непосредствено преди да се самоубиеш. Беше нещо средно между пърформънс и театрално представление.
Друго представление, което съм гледал много пъти, е Арт с Владо Пенев, Иван Петрушинов и Атанас Атанасов в МГТ “Зад канала“. Истинско удоволствие е да гледаш тези хора.
Обичам текстовете за театър на Пинтер, но наистина не знам дали е доказуем на сцена. Чехов също, разбира се.
Последно гледах Фест на Иво Димчев на видео.

Текст Ивайло Александров/ Фотография Венета Паунова