Васил Тучков

Васил използва всичко, изброено по-горе, за да бачка в шотландско рекламно студио, а от четири месеца - за да подготвя LivingWEB.
Да материализира интернет чрез платформа за състезания, инсталации, мултимедия, роботи, акробати, актьори и прочее преживявания за ума и сетивата му хрумва преди две години. По-рано с екипа си прави мултижанровите събития Living Museum и (Х)амстердам. Дебютът на Living Web е в София, но плановете са за Лондон догодина.

За свое призвание Васил смята не друго, а писането - по-старомодния метод за преплитане на реалности. Като ученик изпълва хиляди страници с фентъзи трилогия, първата й част издават от Бард, останалите изтрива. Сега на компа му отлежава нов роман.

В последно време се събуждам в стрес.
Не мърдам от вкъщи без гащи.
Винаги закъснявам.
Все си повтарям, че има смисъл.
Идеалната вечер е след добре свършена работа вкъщи с жена ми.

Обикновено съм в хаос.
В момента съм Смийгъл - нямам никакъв културен и социален живот, от 8 сутринта до 5 през нощта всеки ден от четири месеца работя по Living Web и съм се препарирал тотално.
Никога не танцувам полка.
Падам си по бъркани яйца.

Живял съм на различни места, но от година и половина-две съм си тук. Бях в Щатите три години, в Украйна бях, в Холандия, в Шотландия. Всеки път, когато отида някъде, нещо ме дърпа тук, липсва ми природата.
В България има супер хора, просто няма много база и изкуството не е на почит. Как да развиваш култура и такива неща, като гледаш правителството какво прави - явно е, че цялата държава не те иска. Не съм фен на насилието, но революции без кръв и огън не знам дали се получават.

В този век прогресира технологията, случват все повече магии (очила от Google, които ти обясняват какво виждаш) и ние вече чакаме всичко наготово. Човек не се стимулира да се развива като индивидуална личност.
Living Web е една обективна камера. Да, седим в интернет - и работата, и забавленията са там, но го осъзнаваме и правим усилия да повторим същото навън или сред природата. И обратното.
Трябва да има осъзнаване, да се търси баланс и да си осъзнат къде се намираш.
Керуак има една мисъл, че промяната е единствената константа. За мен това е формулата: да гориш, да действаш, да пътуваш, да живееш тук три месеца, там една година, и да си имаш някакъв пристан, какъвто е България. Няма идеално място, поне аз не мога да си намеря. Но смисълът е в движението.

Имам два режима - create и destroy. Гледам да се занимавам с create през цялото време, защото ако не си я чеша тая жлеза, почвам да правя глупости, да си губя времето.
Страшно се изложих, когато споделих с човек, с когото току-що се бях запознал, какво готино момиче има долу и какво бих й причинил. Оказа се, че са гаджета...
Не казвам на никого, че нямам идея какво идва.

Майка ми често ми казва, че съм дебил.
Никога няма да ми омръзне да се променям.
Правя се на луд, когато не ми изнася.

Скачам на бой, ако приятел е в опасност.
И бих се сбил с Волен Сидеров. Мисля, че ще е добър спаринг партньор.
Убивам за природа. Малко ми е гадно, че тази година не успяхме да отидем на море. На Карадере ми се ходеше, по принцип гледам да прекарвам по един месец там. Доколкото разбирам, този може да му е последният сезон.

Пиша на английски, защото се оказа, че с по-малко думи мога да кажа повече, на български бях доста некадърен. Имах нещо като ментор - Майкъл Коен, писател и професор по творческо писане в Американския в Благоевград, един от най-близките ми приятели. Новият ми роман Cyan трябва да излезе в Шотландия. Писането е много трудна и неблагодарна работа, мастурбаторно занимание, то си е за тебе - не за да постигнеш нещо или да се наложиш, а за удоволствие.
Най-ужасното е, че не може да прочетеш всички книги. Те нещо не са на мода напоследък и като чуя, че някой чете, се учудвам. Все едно сме станали някакво апокрифно общество. Имам приятели, които не четат никаква художествена литература или книги за удоволствие.
Обичам книгата да ми мирише на хартия, да мога да я пипна.

Много се смях, когато пред Народното събрание бяха направили кукла на Волен Сидеров от тоалетна хартия. Не знам защо го споменавам повторно, но мисля, че е интересен национален фентъзи герой.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Мястото отвъд дърветата с Райън Гослинг, доста ми допадна.
Най-големият актьор е Филип Сиймур Хофман - изглежда доста тежък. Сега съм на вълна него и Райън Гослинг.
Режисьорите като хора в повечето случаи са пълни лайна - знам, тъй като ми се е налагало да работя с такива. Иначе са магьосници. Харесвам Гаспар Ное, Дейвид Финчър, София Копола, особено Непорочните самоубийства - фен съм на книгата и на Джефри Юдженидис. Иначе са много - Фелини, Тарковски, Алън Бол. Като почнеш да изреждаш разни имена, става малко претенциозно.
Няма по-глупав филм от последния Умирай трудно.
Планирам да гледам един нов с Райън Гослинг и Зверовете на дивия Юг.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам музика през цялото време. Тя ми е катализатор за създаване на неща.
Напоследък съм на Pearl Jam вълна.
Любимата ми група е Red Elvises.
Най-добрият концерт, на който съм бил, трябва да е или на Боб Дилън, или на The Prodigy.
В София искам да дойдат John Butler Trio.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е тази, която те е погълнала в момента. Сега съм сираче откъм книга, защото нямам време.
Любимите ми автори са много. В списъка със сигурност влизат Борхес и Достоевски, от по-съвременните харесвам Пол Остър, Дон деЛило, Джонатан Франзен, Джефри Юдженидис, Иън Макюън. Циментовата градина беше последното, което прочетох.

ТЕАТЪРА
Постановката, която ми направи страшно впечатление, е българска, но е на световно ниво - Нощна пеперуда на Явор Гърдев. Заради малкото пространство, но така добре разиграно, идеите, смелостта. В интернет гледах един спектакъл, адаптиран за кино и телевизия, на Бенедикт Къмбърбач, пиесата е на Дани Бойл и се казва Франкенщайн, страшна сценография.
Последно гледах в Благоевград една пиеса на Карл Джераси на английски. Не ми хареса.

ИЗЛОЖБИТЕ
Харесвам всичко, ако е умно направено, с идея и с талант. От по-ърбън и стрийт нещата много ми харесват Creative Destruction. Това й липсва на София - цвят и чар. В другите страни уличните артисти се подкрепят, предоставят им се локации, субсидиране, за да дадат душа на градовете.
Постоянно виждам жестоки неща като кинетичните инсталации на Роботев, тези момчетата са наистина магьосници.

Текст Ани Василева / Фотография Васил Танев