Вечният екшън герой

64-годишният Кърт Ръсел изглежда на не повече от 44, обича каубойския живот в ранчото си в Колорадо и изглежда точно толкова внушителен в новия уестърн на Тарантино - Омразната осморка, колкото и в класическия Тумбстоун от 1993.

Съвременни герои като Скалата и Вин Дизел имат да изядат още много хляб, докато достигнат екшън реномето на Ръсел. Макар че дълго време играе в захаросани и днес напълно забравени комедийки на Disney ("10-годишният договор с Disney беше като истинска стигма за мен. Бях ужасяващо не-готин в актьорските среди."), той се прочува именно с филми като Танго и Кеш, Старгейт и Войник. Изключително мъжествената физиономия, усмивката на обигран сваляч и добре поддържаните мускули го правят логичният избор, когато стане дума за постапокалиптичен сай фай или пък трилър с повечко пищови и експлозии (спомни си само ролята му в Текила на разсъмване). 80-те и 90-те са златните години за Ръсел - от време на време му се случва да участва в някоя комедия или романтична драма (или пък да имитира гласа на Елвис във Форест Гъмп), но всъщност в рамките на две десетилетия той бетонира реномето си именно на корав и незаменим екшън герой.

И въпреки че мнозина го помнят най-вече с ролите му в сай-фай продукции като Бягство от Ел Ей и Бягство от Ню Йорк (или пък от хоръра Нещото), звездата на Ръсел блести най-ярко в уестърните. Първата роля на малкия Кърт е в тийн сериала The Travels of Jaimie McPheeters, изпълнен с каравани, каубои, Уинчестъри и един много, много Див Запад. Уестърн кариерата му продължава с участия в сериалите Gunsmoke, The Quest и The Road West, за да се стигне до блестящата му роля в Тумбстоун, където раздава юмручно и огнестрелно правосъдие редом до Вал Килмър и Сам Елиът. С филцова шапка и героичен мустак, Ръсел сякаш е създаден от самия Господ за уестърн роли. И това има лесно обяснение.

"Цял живот съм бил заобиколен от каубои," обяснява 64-годишният, но мъжествен както винаги Ръсел. "От малък се научих да хвърлям ласо. След като баща ми купи кон, се научих да се качвам и слизам от него по много ефектен начин - това само по себе си беше достатъчно за да ми донесе няколко роли. В началото на кариерата ми дори правих каскади в уестърни. Когато бях на 25, се преместих в Колорадо, за да мога да отглеждам коне от породата Апалуза и все още имам своя ферма там."

През 2005 го гледахме в ролята на жокей в Мечтател, но се бяхме затъжили по суровото уестърн очарование, което така добре пасва на Ръсел. Някак се надявахме отново да го видим не просто как обяздва коне, а как скача заедно с тях в сурова, дива битка за справедливост.

Завръщането му в чудесната уестърн вселена се случи през 2015 с Bone Tomahawk - нискобюджетен, но зарибяващо добре направен филм с праволинеен сюжет и мега добър актьорски състав, в който освен Ръсел открихме Патрик Уилсън и Матю Фокс. Тук железният Кърт играе шериф Франклин Хънт, а брадата, мустаците, филцовата шапка и револвера му отиват толкова добре, че се учудваме защо за Bone Tomahawk се говори толкова малко. Ръсел обаче има своя теория по въпроса.

"Много от филмите, в които съм участвал, не се оказаха твърде успешни точно в момента, в който бяха пускани на пазара. Впоследствие обаче започнаха да ги определят като култови класики. Такъв бе случаят и с Бягство от Ню Йорк, и с Тумбстоун, и с Нещото. Мисля, че така ще е и с Bone Tomahawk. Харесва ми да играя във филми, които са изпреварили времето си."

Може би на Bone Tomahawk ще му трябва още малко време да отлежи, преди да достигне култовия статус, който заслужава, но епичната продукция на Тарантино - Омразната осморка вече се сдоби с могъща репутация дори месеци преди своята премиера. Това е втората колаборация между Куентин и Кърт след екшън-хоръра Бибрутално: Разходка смърт, но в случая постройката е значително по-класическа - Ръсел е коравият, раздаващ тупалки и размахващ карабина ловец на глави Джон Рут, останалият актьорски състав чупи глави, сюжетът е хитроумен, а музиката е поверена на грандмайстора на спагети уестърн жанра - самият Енио Мориконе. Ръсел знае колко важно е това.

„Любимият ми уестърн е Имало едно време на Запад на Серджо Леоне. Музиката към него е на Енио Мориконе и фактът, че той направи и саундтрака на Омразната осморка е от огромно значение за мен. Това е истински и неподправен уестърн, в който има елементи както от спагети жанра, така и от онези американски сериали от 60-те и 70-те. Но в крайна сметка, той си остава най-вече филм на Тарантино."

Омразната осморка е в кината от 8 януари

Текст Никола Шахпазов