Веганът Никола Донев: Възможно е човек да бъде реалист и идеалист едновременно

icon
Sofialive.bg
Източник: личен архив

Всеки от нас се бори за някаква кауза - било то лична или обществена. Но има каузи, които трудно бихме могли да подминем и да сложим в определена рамка, защото казусът, който е заложен в тях, е твърде противоречив. За някои - шумен вик за промяна, за други - съмнителен, твърде скандален, натискащ ефектно клавишите на медийното внимание и прекалено вменяващ чувство за вина на всички, които имат право да избират как да се хранят.

На първото, поне по думите му, разчита най-популярният веган в България - Никола Донев. Той е създател на Българския Вегански съюз, като основната идея на организацията е да популяризира веганизма.

Начинът, по който се реализира това начинание, основно се изразява в мащабни протести/агитации/, в които се участват много вегани активисти. Протестите са необичайни, скандални и повечето от демонстрациите включват изкуствена кръв, огромни тарелки и доброволци играещи ролята на убити животни. Обичайният ефект е, че попадат в медийното поле, гладно за зрелища, без от това да последва задълбочена дискусия. Ето какво каза пред нас Никола Донев.

В кой момент реши, че искаш да си веган и колко време ти отне да се откажеш окончателно от месото? 

Не помня точно кога реших, но много години по-късно успях. Решението взех, когато бях някъде на 13-14 г., слушах много стрейт едж музика, и една банда - EARTH CRISIS напълно ме убеди. Отне ми години да се реша да направя първата крачка, бях пристрастен към всякакви животинки продукти и ми бе трудно да намеря кураж. На 17 г. отказах месото и прочие продукти от убити животни като коприна, желатин, продукти с козина. Това се случи през 2006г. и тук може би трябва да уточня, че рибата също е месо. На 18 (2007 г.) направих още една крачка като отказах млечни продукти. Имах дилема, кое да откажа първо млечни или яйчени, но прецених, че проблема с млечните е по-голям. На 19 (2006г.) отказах яйчените продукти, като пчелните си оставих за последно (мислейки, че при тях проблемът е най-малък). Оказа се неочаквано по-трудно отколкото предполагах и ми отне повече време отколкото си бях поставил за цел. През 2010г. (на 21г.) успях да откажа най-накрая пчелни продукти и през същата година – вълна. От 2010г. съм веган и се гордея с това. Това е едно от най-големите ми лични постижения.

Понякога твърдиш, че имаш за цел да създадеш равенство между хората и животните, но всички сме наясно, че това звучи доста утопично. Не противоречи ли това на законите на природата по един или друг начин? 

Не, не противоречи. А и ние отдавна сме се отдалечили от природата. Отдавна не живеем в пещери, а в нещо, което сме нарекли цивилизация и развиваме едно друго нещо, наречено морал, с който се опитваме да не живеем като себични задници, а да зачитаме и чуждата воля и права. Отдавна сме заклеймили канибализма, дали сме права на жените в обществото ни и осъждаме дискриминацията във всичките ѝ форми - било тя хомофобия, расизъм, сексизъм и прочие. Антропоцентризмът е патология и идва от религията, от която обществото ни все още не се е излекувало напълно.


Навярно да си веган не е особено лесно, особено, когато в обкръжението ти има много почитатели на месото. Но толерантното отношение е двустранен процес. Смяташ ли себе си за достатъчно толерантен към своите близки и приятели, които не са вегани? Промениха ли се отношенията ви по някакъв?

Всеки сам си определя обкръжението. В моето няма почитатели на мръвката и всичките ми близки са вегани. А относно толерантността, това е бичът на съвременното ни общество. Не смятам, че търпението е добродетел или нещо добро. Проповядва се защото държи обществото в подчинение. Ако погледнем в исторически план, а и в днешно време, народите с най-малка търпимост имат развит най-висок стандарт и култура. Френската революция например, е била нещо изключително кърваво. Гърците палят банки и улиците горят. А какво сме постигнали ние с нашето търпение? 5 века окупация. Няма друг народ като нашия с такова робско мислене. Показателни са народните поговорки: "Преклонена главица, сабя не я сече"; Да би мирно седяло, не би чудо видяло". Не, никаква толерантност! Искам веганите да се ядосат и да спрат да толерират убийците. Нулева толерантност!

Изборът ти да бъдеш веган, както ти самия твърдиш е морален, на базата на идеологията, която следваш, т.е. противник си на жестокостта и начина на отглеждане и убиване на животните с цел превръщането им в храна за човека. Но не се ли крие в цялата тази мащабна идея един откровен зов за внимание към самия теб?

Грешно поставяте фокуса над жестокостта. От значение за животните е не как ги третират докато са поробени, а самият акт на робство и убийство. Шумът, който вдигам, е единствено заради поробените и обречени на смърт. Действията ми неколкократно са доказали, че не ми пука особено за реномето ми. Важно е посланията ми да достигат ефективно до хората и това оправдава средствата, които ползвам. Това, което продължава да се случва с животните трябва да спре. И това не е въпрос на мнение.

Кога и как се роди идеята да създадеш Българския Вегански съюз? Какви бяха очакванията ти по този повод? 

Ами просто желаех в страната ми да се появи веган организация, която да сплоти и организира веганите. За съжаление такава не съществуваше и се наложи сам да я създам. Четвърта година я развивам и година преди това се борих да създам. Очаквах нещата да не са толкова екстремно трудни. Поддържането на една такава организация коства много лишения от сън. А това са 5 години системна преумора. Много бих се радвал да бъдат създадени и други веган организации. Както казва художествения герой на онази мъдра мечка – Колкото повече, толкова повече. 

Имало ли е момент, в който ти се е искало да се откажеш от каузата и сегашния си начин на живот и да се върнеш към старото си Аз? 

Не. Имало е моменти в които не издържам на напрежението, даже доста често, но никога, никога, ама никога не съм искал да се откажа. Има много работа и задачи, които бих искал да сваля от плещите си и друг да ги поеме, затова търсим непрекъснато хора за да се разрастваме. За съжаление процесът с намирането на способни хора, на които имам доверие върви доста бавно. Но все пак върви. Което пък е обнадеждаващо. 

Например искам да намеря друг да председателства сдружението, а аз да си почина за няколко години, но трябва да е задължително човек с моята политика. Тоест безкомпромисен аболиционист. Не искам сдружението да залитне в уелфаризъм или веган апологетщина.

В каузата ти на преден план са убийствата на животни с цел храна. Но убийствата и насилието над тях просто за удоволствие - да кажем лова, или садизма срещу кучета и котки - далеч не са за пренебрегване. Мислел ли си някога да сътрудничиш на организации, които разискват и се борят с този проблем? 

Нормално е да поставяме най-голям фокус над убийствата на животни за храна. Животинският Холокост е най-големият геноцид в историята на човечеството. Иначе имаме много кампании и акции против лова, цирка, зоопарка, ездата, кучетата водачи и т.н.

С организации фокусиращи над бездомни кучета и котки можем да си сътрудничим срещу развъдниците. Развъдниците просто трябва да бъдат криминализирани. 

Някои хора смятат, че начинът, по който представяш проекта и идеологията си пред обществото е прекалено агресивен (плашещ) и чрез него се налагат тенденции като омраза към човечествто за сметка на любовта към животните. Как би опровергал подобни твърдения?

Честно казано изобщо не ме интересуват подобни твърдения. Досадни са и ги пренебрегвам с пренебрежение. Веганизмът не се продава и не е маркетингов продукт за да има значение как бива представян. Хората стават вегани единствено заради съвестта си. 

Къде всъщност според теб е границата между следването на идеалите и изразяването им пред мнозинството с потенциално налагане? 

Не знам, но веганизмът трябва да бъде наложен. Така както е наложена забрана за робството на хора, така трябва да бъде наложена и забрана за робството на животни. 

Можеш ли да бъдеш реалист и идеалист едновременно и има ли истински баланс между двете? 

Да възможно е човек да бъде реалист и идеалист едновременно. Има много идеи, които са реалистични за постигане. А веганизацията на света е все по-реалистична и видна. Човек трябва да е сляп и глух за да не го забележи.

Между другото, поне на мен ми прави впечатлението, че веганските неща все повече избиват не само към грижа за животните, но и към убежищата на хипстърията, при която определени магазини залагат високи и разглезени цени на определени продукти и нещото заприличва на тежко хипстър консуматорство, което всъщност не всеки може да си позволи. Сякаш проблемът за животните остава на зад план - по-важно е да си "чил", да имаш "веган вайб" и подобни маркери за различност. Как ще коментираш тази тенденция? 

Ами има го и това, трендът е факт, но времето отсява истинските от тези, които просто следват модата. Тези хора едва ли ще останат вегани за дълго. Ще дойде момент в който ще им омръзне и ще блесне лицемерието им. Ако хората станат вегани заради съвест, тогава е устойчиво и за цял живот. 

Какво мислиш за явлението Грета Тунберг? 

Харесвам я. И не само защото споделям позицията ѝ по отношение на екологията, но и защото е веган, и е убедила родителите си да станат вегани.

С какво друго се занимаваш? Каква е твоята професия и какво обичаш да правиш през свободното си време?

Свободно време нямам. Преди, когато имах катерих планини, обикалях света на автостоп и се снимах. Разни бойни изкуства. Шах. Актова фотография. Музикални и филмови проекти... неща, които се надявам някой ден да видят свят. Сега в свободното си време готвя и спя.

Трябва ли човекът до теб да бъде веган, за да е на лице нужното разбирателство? 

Да. Но е абсолютно недостатъчно.