Велислав Павлов

Кого би убил, присмехулнико?
(бавно си свива цигара) Скоростта, с която се движим - твърде висока е и твърде ненужна.
Чий скелет криеш в гардероба?
На един глупав, грозен и груб човек в лошо настроение, който изпълзява оттам понякога. Старая се да живея с него добре.
Къде прокарваш острието на бръснача?
(пуши и мисли) Абе, винаги го поддържам остър - и съм нащрек.

Как би умрял във Венеция?
(смее се) Бях там някъде през лятото на 2007-а с представлението Психоза 4:48 на Деси Шпатова. Непоносима жега - 40 градуса. Изведнъж гледам в далечината някакъв остров с кипариси и събирам останалите: „Отиваме да починем малко." Оказа се, че е гробището на града, където също беше голям пек и нямаше кьораво дърво. Но поне видяхме плочите на Дягилев и Стравински.
С удоволствие бих умрял във Венеция, стига да не е в канал и стига да съм поне на 124 години. По-скоро в голямото легло на някой от луксозните хотели около площад „Сан Марко", с чаша уиски и цигара в ръка.

Къде и как се разбиваш с цялото кралско войнство?
От година ходим в Жадната ламя, където се разбиваме бавно и напоително.
От кого се криеш в червената трева?
(ентусиазира се на секундата) Моята трева е синя и се крия в нея от червените! Нали съм левскарче!

Как се справяш с пяната на дните?
Не й обръщам никакво внимание. Ако имам проблем, сядам и блея в нещо - дали ще е планина или море, няма значение. Така пяната става красива.
Какво слагаш в пилешката супа за душата?
Разговори с приятели и много музика. В колата слушам последния албум на Дъ Руутъс - Undun, както и първите две сидита на Арктик Мънкийс. Това обичам най-много - да карам и да слушам музика. Също и да съм със съпругата ми и 4-месечния ми син, без които не мога да живея.

За кого би надул вечерния тромпет?
За приятелите, само чакам да свършат снимките и ще го надуем заедно. Ще започнем с малко хип-хоп, след това малко алтърнатив и ще завършим с много траш - Слейър, Фиър Фектъри или Корн.
Кой е героят на нашето време?
Млад, красив и свободен, отворен към другите и с идея за живота човек.

Какво закусват шампионите?
Ооо, те закусват изключително рядко, винаги късно и винаги с кафе и цигари.
Кой е шеф на фабриката за Абсолют?
Бог и неговият най-добър приятел Дяволът. Те винаги са заедно, просто са си разделили задачките.

Какво пише в записките на психопата?
На кои фолк концерти е ходил и кои тепърва предстоят. Ама това е много едностранчиво, защото познавам и симпатични психопати.
И ние. Какво напипва лявата ръка на мрака?
Дясната, която току-що е светнала лампите.

Какво чете Кафка на плажа?
Упътването на лосион против изгаряне. И колкото по чете, толкова по се убеждава, че не трябва да се съблича.
Какво пият на улица „Консервна"?
(свива нова цигара и се замисля) Май предимно бирички, а в специални случаи - 12-годишно уиски.

Какво вижда конникът без глава?
Как се отдалечава конят, върху който се поклаща завързаното му тяло.
С кого е най-нежна нощта?
Със съпругата ми Юлиана.

Какво има на юг от никъде?
(отново не бърза с отговора) Гърция! (засмива се) Не, не го мисля сериозно, просто ми звучи смешно.
Дяволът носи Прада, а ти?
Levi's.
Какво си купи от панаира на суетата?
Там нарочно не стъпвам.

Къде беше през 1984-та тогава?
Вървях през едно поле край Берковица, когато ме застигна ужасният звук на сирена. Беше починал някой от генералните секретари на Съветската комунистическа партия, може би Андропов, все тая. Замръзнах на място и се чудех какво да направя, беше наистина страшно. (замисля се) Изпитвам носталгия към 80-те - нямах никакви грижи, карах колело и плувах в басейни. Липсва ми диското, което така и не успях да изживея напълно; също глупавата шарена еуфория и чувството, че всичко ми предстои.

Какво ловуваш в норвежката гора?
Ноти, ама трудно. Свиря на кухарка и свалям от нета табулатури с песни на Нирвана, Пинк Флойд, Ленърд Коен. Не бях хващал китарата отдавна и сега - лека-полека - си връщам чувството, адски е приятно.
Някой, с когото се шляеш?
Най-често сам, но очаквам с нетърпение синът ми да порасне и да се шляем двамата.

Какво ще правиш в остатъка на деня?
(усмихва се бавно) Ще си пусна едноименния филм с Антъни Хопкинс, един от любимите ми актьори.

Текст Мартин Дончев / Фотография Васил Танев