Веселият план за завръщане на емигрантите

Когато 30 години след голямото преселение на народите държавата реши да връща емигранти, сериозността на намерението изглежда твърде забавно. Принципът е: обещават се определени социални пакети, които включват - помощ при наема, безплатен градски транспорт и детегледачки за семействата. Стотина лева за това и стотина лева за онова, в първите важни месеци, в които българите в чужбина да се порадват на козметична социална грижа, която окончателно да ги убеди, че, както гласи една реклама, има много хубави неща по света, но по-хубаво от нашето няма. 

Трудно може да се обходи големия чертеж на абсурда, на който тази геометрична фигура изпъква и впечатлява с гротескната си наивност. Но да пробваме да прегледаме всичките й тъпи ъгли.

1) Действително ли някой мисли, че разминаванията между възможностите за кариера (тъй като тъкмо този тип хора са целта на "завръщането" - млади, талантливи, получили образование в чужди университети) би могло да се компенсира с 2-3 социални бонусчета? Нека си представим тъкмо завършил магистратура студент в Западна Европа, вложил 4-5 години в не евтино образование, в който семейството, а и самият той, са инвестирали немалко. В един момент този студент, чудейки се накъде да продължи, внезапно разбира, че ще се вози в метрото безплатно и ще му додадат някакви пари за наема за някой друг месец. Изведнъж, въпреки, че е прекарал 4-5 години навън, достатъчно обигран е в чужд език, преминал е първите нива на интеграцията, които са и без това най-трудните и вече е твърде добре запознат със сериозните разлики в кариерни възможности, заплати, социална система: та изведнъж този студент се плясва по челото, две-три бонусчета от социалното министерство препрограмират съзнанието му и той просто хваща първият самолет, за да се завърне доволен, че ще пипне въпросните бонусчета. Процесът по изтичането на мозъци изглежда, мисли се в социалното министерство, може да приласкае мозъците на изтеклите с подобна мярка и те, веднъж изтекли, да потекат обратно към родината, която яката се е погрижила за тях.

2) След 30 годишна сеч и два милиона и половина българи зад граница на държавните институции най-сетне това започна да им прави впечатление, когато вече се раждат второ, че и трето поколение българи в чужбина при това доста добре интегрирани. Черната емиграция от 90'те и къртовското гастербайтерство започна да дава плодове и онези, които Прехода помете в чужбина, както и децата им, имат достатъчно натрупан капитал - както икономически, както и капитал на недоверието към собствената им държава, за да зачеркнат собствените си биографии, придобити шансове и да се върнат обратно. 

3) Да не говорим, че е възможно, въпреки бонусите, хората зад граница случайно все пак да се информирали за синхронното плуване между асоциацията на индустриалния капитал и министерствата, която в натиска си изглежда доста по-солидна от синдикатите и охотно манифестира глада си за евтина работна ръка, която на всичкото отгоре постепенно да губи различни безспорни социални, хм, дори не могат да се нарекат привилегии, като да кажем простата нужда да излезеш в болнични. 

4) Интересно е как държавата пък може да реши проблема със преквалифицираните кадри - тоест, обичайната ситуация, в която немалко български фирми всъщност не искат да назначат наш студент от скъп чуждестранен университет, защото "те ще искат много" и е много по-добре за тях да се лепне растящото в Студентски град мнозинство, което да тръгне на малко пари и след много години труд да стигне до средни пари, които да счете за много пари, понеже все пак в началото са били малко, а сега - средни. 

5) Най-големият абсурд обаче е в когнитивния дисонанс на разбирането, че емиграцията и евентуалното завръщане могат да имат нещо общо с кратки, повърхностни бонуси. Скапването на икономиката и общото положение за повечето млади хора, което накратко гласи "ИТ или умри" (някъде по средата на бинарната ситуация е вездесъщият кол център, в който ако имаш особена издръжливост към фабрично монотонна и убедителна безсмислена работа може и да попрокопсваш) - докато не се счупи това общо положение и действително не се изгради силна икономика, всяка козметична помощ изглеждат комично. Всички, впрочем, които се върнат заради въпросния социален пакет (и тримата), са поканени на интервю при нас - за подобни интервюта специално ще открием рубриката "Куриози", която ще попълваме старателно и ще завършваме всеки текст с извинение към социалното министерство, че всъщност не сме разбрали дълбочинната психологическа мощ на идеята им.

Автор: Райко Байчев

Не може ли Грета Тунберг да е повече като Тита и Сузанита?

Прабаба Илинка към новите поколения: Лично пространство е да си с любимия човек, а не сам