Вихрен Георгиев

Вихрен вярва, че човек винаги се връща към детството си. Въпреки че дълги години не хваща фотоапарата, страстта му към фотографията си казва думата. Днес той е човекът, който движи най-харесваната авторска страница за фотография в България - People of Sofia. Вдъхновена от Humans of New York и други подобни проекти, но със свой собствен почерк, People of Sofia показва хората от града, а от около година и половина - и техните истории. Първоначално Вихрен качва само снимков материал в сайта си, но впоследствие го допълва с кратки интервюта. Съвсем скоро ще пеем „Честит рожден ден", тъй като първата публикация се случва на 29 май 2013. След появата на сайта се раждат и други подобни страници за градове от цяла България. Вихрен пък е щастлив, че успехът на People of Sofia помогна и на други хора да видят и повярват, че има интерес към чисто фотографски български проекти от всякакво естество и тематика.

Днес пред Вихрен стои вълнуващата задача за първи път да бъде жури. Става дума за фотоконкурса Необикновеното в обикновените неща в моя град, който предизвиква всички снимащи хора да представят града си през своя визьор. Нямаме търпение да видим най-добрите фотографии от състезанието, събрани в изложба към края на април, а сега те оставяме да прочетеш какво ни разказа Вихрен за себе си.

Събуждам се с алармата на телефона и с хиляди неща в главата.
Не мърдам от вкъщи без въпросния телефон, дребни пари и ключовете си, които постоянно забравям.
Никога не закъснявам за работа. Мразя да се успивам.

Рядко ме е срам от нещо, но когато се случи ме държи дълго и е страшно - за самия мен.
Все си повтарям, че всичко ще се оправи.

Идеалната вечер е нещо, което се променя с годините. Сега съм в период, в който ми се иска да е спокойна.
Обикновено съм в много настроения.

Падам си по красотата. Нали, уж, ще ни спаси. Ако не ни погуби грозотата дотогава.
Фотографията за мен е усещане.

Беше велико, когато танцувах в един клуб във Виена цяла нощ и едва ме изкараха от там, а аз постоянно се отскубвах от приятелите си и тичах обратно към него, за да продължа. Не исках онази нощ да свършва.

Дойде ми до гуша от тъпанари. Но най-вече от масовата липса на възпитание.
Не казвам на никого, че е грозен.
Под леглото ми няма нищо. До него има книга и телефон, а на него - двама души, които се обичат, и една котка.

Важно е да осъзнаваш, когато се излагаш. И да те е срам. Срамът е важна част от етиката.
Искам да остарея като човек, който има пари за хляб.

Правя се на луд, когато съм гузен. Подобен въпрос издава балканския ни манталитет. Смятам, че колкото и да ни се иска, не можем да избягаме от него.
Скачам на бой, когато съм бесен. Образно казано. Не съм от хората, които се бият. Човек не трябва да потушава емоционалните си изблици чрез физическа разправа.
Убивам за спокойствие, макар че не мога да съществувам в спокойно състояние. Дори не знам какво е.

Разсмива ме човекът до мен и приятелите ми.
Блендата ми към света е на макс.
Не си позволявам да бъда невъзпитан. Вече.
Заспивам на всичко. Вечер се чувствам безкрайно уморен и ми е все едно.

ФОТОГРАФИЯТА
Снимам за удоволствие.
Фотоапаратът е това, което ни дава възможност да запечатаме отминал след една секунда миг. Или начин да излъжем действителността.
Успешният кадър зависи от усета ти и представата ти за "успешен" кадър.
Добър фотограф е този, който изпитва емпатия към хората и света.
Ще ми се да експериментирам със себе си.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам случайно доловена музика. Нямам навик да слушам музика. Градският шум ме задоволява. В него има и музика.
Никога няма да ми омръзнат Queen, Madonna, Бетовен, Моцарт.
Най-добрият лайв, на който бях, е този на Madonna.
В София искам да дойде Melody Gardot.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Wild Tales. Впечатлен съм.
Най-големият актьор за мен е този, който успее да ме накара да му повярвам.
Харесвам режисьори като Алмодовар.
Няма по-глупав филм от една анимация за танцуващи пингвини.
Планирам да видя Левиатан.

КНИГИТЕ
Според мен книга на книгите няма. За мен има книги, от които научавам нещо и ме карат да се замисля.
Сега чета един американски съвременен роман. Купувам много книги, които нямам време да чета. Само ги трупам. Както казва един приятел, който събира филми и също няма време да ги гледа - какво ще правя, когато се пенсионирам? Ще ги гледам тогава! Нетърпението и желанието да имаме или узнаем всичко сега, на момента, е доста пагубно за съвременния свят. Този постоянен стремеж да не пропуснем нещо, като всъщност пропускаме всичко. А утре?

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото е на живо.
Пиесата, която най-много ме впечатли, е Дамата с кученцето на Мариус Куркински.
Последно гледах една глупава постановка в Народния. Пълна боза.

ИЗЛОЖБИТЕ
Последната изложба, на която бях, е на една приятелка - фотограф.
Любимият ми художник е може би Ван Гог, Густав Климт, Клод Моне.

Най-новите софийски герои от People of Sofia
можеш да следиш и на Facebook страницата на сайта

Текст Деяна Узунова / Фотография Ради Георгиев