Виктор Маринов

"За мен музиката е смисъл. Човек трябва да прави онова, което му харесва, защото ако прави неща, които не му допадат, то животът му отива напразно", споделя ни Виктор, докато работи в студиото си, разположено в планинската му къща край град Мадан и ние напълно му вярваме. Вече 25 години той упорито работи и не спира да прави онова, за което е роден. Пали се по електронната музика още през далечната 1994 година, като от тогава до ден днешен създава тонове наистина интересна и качествена музика, видяла реализация не само в България, но и в редица големи градове по цял свят - Берлин, Лондон, Йерусалим. Прекарва значителен период от време в немската столица, през който става и активна фигура на берлинската техно сцена и започва да се подвизава и като диджей. Впоследствие обаче решава да смени космополитната какафония на големия град със спокойствието на Родопа планина, където изстрелва новите си албуми един след друг. Но той сам ще ти разкаже...

Къде те откриваме в момента и с какво си се захванал?
В момента съм в студиото си в Родопите, където живея и работя от година и половина. През това време приключих два албума и едно EP, а сега започвам работа по нов албум. Прави ми се нова музика.
Още един нов проект?
Ами, аз имам три основни проекта - Vataff Projcet - микс от от електроника и етно инструменти от цял свят. Още, експерименталният проект Две Купета, който в основата си също е електронна музика, но този път комбинирана с чело, бас, тромпет, китара. Имам и лейбъл за техно и  хаус музика - Port One Records. Албумите, които завърших, са именно на Vataff и Две Купета. Сега е време да поработя малко с клубната музика.

Звучи ужасно продуктивно! От мястото ли е?
О, Родопите са любимото ми място в България и е изключително подходящо за творческия процес, защото тук се чувствам много добре. А когато човек се чувства добре, това неминуемо влияе и на работата му. Иначе, не бих могъл да кажа, че съм се установил в планината, защото пътувам постоянно. В момента обаче студиото и самият аз сме локализирани именно тук.
И именно тук завърши работата по албума на Vataff?
Да, готов е и се очаква да излезе до края на годината. Той е пети поред за проекта и се нарича Сольмен, което на родопски диалект означава “охлюв”. Обичам абстрактните имена. Иначе, съдържа осем парчета, като в някои от тях свирят и гост-музиканти -Веселин Митев на дудук, Антон Карадимчев - китара и вокали и Росен Захариев-Роко на флюгелхорна. Сега ни предстоят и живи участия - първо в страната, а надявам се после и в чужбина. Промоцията на албума ще е през февруари в клуб Maze в София, след това тръгваме на малко турне из България.

Като каза “чужбина” - защо замина за Берлин и какви ги вършеше там? Или може би трябва да попитаме “защо се върна”?
В Берлин отново се занимавах с музика. Пътувах заедно със студиото ми - винаги, когато замина за по-дълъг период от време го взимам със себе си. Всъщност, аз нерядко ходех натам, преди да се пренеса за по-дълго. За пръв път го посетих преди около 13-14 години а поводът бе една реклама, по която работих. Впоследствие започнах да се връщам често, а накрая реших и да поживея там. Основен мотив за мен е богатата електронна сцена на Берлин - знаете, там има адски много клубове, партита, диджеи. Самият аз пусках по разни места. Реших да се върна в България, защото осъзнах, че в Родопите се чувствам много по-добре. Необезпокояван съм, няма такъв стрес, финансово също съм по-стабилен. Но цялостното ми преживяване в Берлин остава ярко - аз имам и много приятели там и съм прекарвал невероятно.
Всъщност, от колко време се занимаваш с музика?
От 1994.
О, имаш сериозен стаж!
Май да, хаха. Запалих се покрай моя колега Борис Лазарков, с когото създадохме Две купета. Та, с него през 90-те издадохме общо три албума на проекта, като след това направихме доста голяма пауза. Сега, след 1 година работа, новият албум на Две купета Lost and found е факт - той излезе съвсем скоро, на 10 ноември. Борис ме въведе в електронната музика - още по онова време той притежаваше машини, на които се програмираше, разполагаше с различни ефекти, процесори, синтезатори и модули. Тогава все още нямаше компютърни програми за правене на електронна музика и процесът беше сравнително сложен. И всъщност от 2000 година до днес правя електронна музика, но наскоро отново се върнах и към класическите, акустични инструменти като бас китара и виолончело, на които първоначално свирих.

В различните си проекти миксираш електроника както с различни етно и народни инструменти, така и с класически - би ли могъл да се определиш стилово?
Трудно ми е. Бих казал, че притежавам собствен стил - генерално може да се каже, че се занимавам с електронна музика, като освен че свиря, пускам и като диджей предимно хаус и техно, но това е само когато съм зад пулта. Авторската ми музика обаче варира - например, Vataff Project е downtempo, Две Купета е експериментален проект. Но генерално, мисля че съм артист, който изразява себе си, без да се съобразява със стилове и канони - просто правя онова, което ми идва от вътре и за радост - то се получава.
Получава се - и фактът, че си издавал музика в чужбина - Израел, Великобритания - също подкрепя това твърдение.
В Израел и Великобритания издадох Vataff Project. По това време пътувах доста по фестивали с този проект, запознах се с много хора - притежатели на лейбъли, артисти, създадох си контакти, предоставих демота, впоследствие се откриха хора, които харесаха продукцията и я издадоха.

А продължаваш ли да имаш амбиции за работа в чужбина и международната сцена?
Да. След като се прибрах от Берлин, последва един период на активна студийна работа и през това време съм ходил на фестивали само в България - Zenith, Artmospheric, Enchanted Forest и други. Сега обаче, след като двата албума на Vataff са готови и ги представим в България, ще направим и няколко международни участия.
Изглеждаш като човек, който отдава 100% на музиката - имаш ли други занимания, хобита, страсти?
Преди за започна да се занимавам с музика рисувах. Колкото до свободното си време - много обичам да пътувам. Къщата ми в Родопите също изисква посвещаване на определено време, защото има доста работа по нея. Обичам също и да спортувам, да ходя сред природата, да прекарвам време с приятели. Бих казал, че съм човек на пътя.

Текст Мартина Панайотова