Виктор Мъжлеков

Писа ни в края на ноември. Правел конкурс за есе по негови картини, наградите били страхотни, а, и между другото, в момента работел по анимационен филм с (помниш ли го онзи маниак) Симо Сокеров. Тук някъде ни светна една червена лампичка на име 5 пъти, а ето тук вече зениците ни засвяткаха като психеделичен калейдоскоп. Беше единствено въпрос на време да се озовем в подземието на Слънце Луна очи в очи с Виктор Мъжлеков (с ударение на ъ).

Преди да ни разкаже за своите Портали, той първо настоя чаят му да е от българска билка. След това заразмахва дългите си ръце, а по някое време обсеби и всичките Малки пет кьошета с гръмкия си глас на хлапак, който току-що е открил, че този вълшебен-вълшебен свят му принадлежи. Но да ти кажем все пак и за Порталите.

Те са 13 маслени платна, рисувани в продължение на повече от две години и замислени да преминават едно в друго във фантасмагорично пътешествие. По тях в момента Студио Сокеров композира пищна, нетипично високобюджетна и технически предизвикателна 3D късометражка, която ще завърши така: „... и в този момент тя разбира какъв е Смисълът. Разбира, че никога не е била сама и че всъщност Вселената през цялото време я е подкрепяла."

Коя е тя, оставяме на теб да си разузнаеш и така стигаме до третия етап на проекта - конкурса със страхотните награди. Условията за участие са тук, а за победителя има картина от Мъжлеков и 400 лева под формата на ваучер за книги, предоставени лично от автора. Защото е такъв - ако не дава и не обменя енергия на всеки възможен ъгъл, просто няма да е той.

Събуждам се с желание за творчество.
Да си буден е да осъзнаваш напълно какво се случва с теб и да си в резонанс с останалия свят. Оттам нататък всичко се подрежда.

Не мърдам от вкъщи без доброто си настроение.
Придвижвам се с колело. Иначе в съзнанието си постоянно пътувам, постоянно създавам светове.
Пътят не е толкова важен. Важното е да е със сърце, както казва дон Хуан Матус от книгите на Кастанеда.

Въпросът е какъв опит придобиваме и с какво допринасяме на Вселената. Защото ние не сме се пръкнали просто ей така. Някой е имал някаква идея.
Ние съществуваме, за да създаваме.

Всичко на този свят вече е измислено. Но ние сме уникалната възможност да го пречупим през нашия мироглед и евентуално да създадем нови разклонения, нови интерпретации. Ето това е най-ценното в изкуството. И то не се учи в Академията.

Талантът не се придобива в един човешки живот, убеден съм. Той се натрупва и рафинира в десетки или стотици животи.
Когато съм бил малък, баща ми е казал: „Той трябва да се развива сам. Не може да му се намесваме!" И са ми хвърлили моливите, боите, яка музика - Deep Purple, Uriah Heep. Нашите са били малко хипи (смее се). Суперотворени към света.

За да станеш голям, трябва да се родиш сред големи. Потенциалът просто трябва да попадне в необходимата среда. Не е задължително, но помага (смее се).
Майка ми често ми казва, че ме обича.

Нищо на този свят не е случайно. Има предопределеност с кои хора се срещаме. Сродните ни души са пръснати из целия свят и когато настъпи правилният момент, пътищата ни се събират. Ние взаимодействаме и така стават разни работи.
Много пъти ми се е случвало да срещна някой и да имам чувството, че сто години сме били рамо до рамо и не е нужно нищо да му обяснявям. Просто като го погледна, той знае.

Беше велико, когато... (озадачено) Защо „беше"? Е! И ще бъде.

Вярвам в добротата у хората, в изначалната творческа искра. Минавайки много животи, тя се замърсява, тежките преживявания се наслагват като люспи от лук и ако човек е натрупал лоша карма, в един момент може толкова да се затлачи, че да се превърне в диктатор. Но вътре в него ще има добра частица. Сигурен съм.

Не понасям насилието. Намесвам се само за да омиротворявам.
Истинската сила е да направиш опонента си приятел, вместо да го пребиеш.

Нищо не е в състояние да ме изнерви. Или поне досега нищо не е успяло (смее се). Хубаво или лошо, всичко се случва, за да научим своя урок и да се отворим към света. Затова не се дразня от лошите неща. Приемам ги като опитност.

Идеалната вечер е легнал на поляна, гледайки звездите, някъде далеч от шума на цивилизацията.
Любимият ми град е Пловдив, преди няколко години се преместих. Той хармонира най-добре с мен.

София е градът на моето детство. Баба ми и дядо ми са оттук и от ей такова пишлеме всяка ваканция лудувах по Подуяне, Слатина, Плиска, цяла София обикалях. Супермного лудории съм правил.
Сега, като дойда, едни чувства ме заливат отвсякъде (смее се). Страшно го обичам този град, но не е място, където бих живял за постоянно. Енергийните потоци тук са прекалено интензивни, разбиват моя ритъм.

Слушам вътрешния си глас. Във всяко действие се старая да се ръководя от интуицията си, а не от това какво искам и какво очакват хората от мен. Досега не съм грешил.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Облакът Атлас. Умрях от кеф. Точно тези философски неща, за които аз постоянно говоря и сигурно вече съм им омръзнал на мойте хора - всичко това беше вътре, синтезирано. Просто се размазах.
Най-големите режисьори за мен са М. Найт Шамалан и Ридли Скот. 
Харесвам актьори като Самюъл Джаксън, Брус Уилис, Джак Никълсън, Морган Фрийман.
С нетърпение чакам Хобит.

МУЗИКАТА
Когато работя, слушам ембиънт и чил аут. 
Иначе харесвам The Chemical Brothers, UNKLE, Thievery Corporation.
Концертът, който никога няма да забравя, е Prodigy в Берлин. Беше много интимна зала, за не повече от 1500 души, и хората бяха удавени на сто процента от звука. Ей така, на вълни. И като ги знаете Prodigy как дивеят... Такова нещо аз не съм преживявал друг път.

КНИГИTE
Книгата на книгите е Отворено сърце от лекциите на Далай Лама. Винаги, когато я препрочитам, влизам на все по-дълбоки нива.
Най-сериозен отпечатък върху мен е оставил Карлос Кастанеда. Преди 15 години прочетох всичките му книги и имаше някакъв взрив. Много рисувах след това и много сънувах.
Харесвам също Хелге Кауц. Той е немски фантаст, също с изключително силно въображение. 
Книгите си ги избирам не аз. Те просто се появяват, когато трябва да бъдат прочетени. От мен.

ИЗЛОЖБИТЕ
Искам да видя нещо, което не е правено. 
Следя артисти като Felideus Bubastis, Sergey Dergun, Kentaro Kanamoto, Michal Dziekan, Kilian Eng. Това са хора, които създават нови вселени по суперинтересен начин. 
Като стил ми допадат по-абстрактни и сюрреалистични работи. С много цвят, с много живот в тях. 
Не харесвам драматизма в голяма част от българските автори. Всички искат да има нещо, което да те шашне, да те стресира, да си кажеш „Ех, каква гадост!" Не ми допада този подход. 
Последно бях на изложбата на Мая Бочева на Компютърно пространство. Тя е илюстратор, рисува дигитални неща. За детски книги илюстрациите й са страхотни. Всъщност отдавна не бях посещавал изложба.

Порталите на Виктор Мъжлеков засега са онлайн, а от 13 януари 2013 и в галерия Арте.
Премиерата на филма се очаква напролет. Конкурсът за есе продължава до 31 декември.

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев