Виктор Николов

Виктор е от онези хора, при които нещата просто се случват. Среща се отблизо с огъня преди около осем години и въпреки че му се струва трудно, решава да опита. Поемайки към първото си участие, той вече работи в местна верига заведения от 10-на дни. Обажда се на шефа си, че е болен чак, когато вече е на другия край на страната. Дръзка постъпка, която обаче му отваря очите и разбира, че нещата биха могли да се получат. Известно време възприема заниманията си с огън като хоби, но скоро след това решава, че ще ги превърне в професия. Освен с пой (въртене на огън), днес се занимава и с ходене на кокили и с въздушна акробатика. Можеш да го гледаш в спектакълът Булевард, идеята за който се ражда на майтап, както повечето сполучливи неща по света. Преди този спектакъл трупата е имала ангажименти с програми за частни събития, но в един момент се оказва, че има достатъчен капацитет да реализира по-мащабен проект.

Идеята беше да направим програма, в която да съчетаем различните умения на артистите и да се получи пъстър пакет, в който да има възможно най-голяма съвкупосност от сценични жанрове - акробатика, pole dance, магия, жонглиране, балет, музика, хумор и др.
От приказка на приказка нещата се развиваха. Една нощ просто станах и започнах да навързвам всичко, което ми е било в главата и което бяхме дискутирали с партньорката ми Снежи Михова.
Следващата стъпка беше да убедя всички колеги, че това няма да е една загубена кауза.
Слава Богу всички ми се вързаха на акъла и малко по малко започнахме.
В началото много важни бяха декорите. При нас те не са просто нещо, което стои като фон - повечето от тях са действащи. Като пъзел, в който всяко нещо следва другото.
На сцената има един крехък момент, в който имаш няколко неща, които стоят добре (като акцент), но сложиш ли повече, се появява нужда от още. Ние намерихме баланса, като изработихме по-театрални декори, добавихме мултимедия и атмосферата се получи.

Част от екипа на Булевард са сериозни танцьори, солисти в Арабеск и други формации. Певецът ни - Светослав Владимиров, е с дълги години опит в Музикалния театър. Той е и режисьор на спектакъла. С него пее дуетната му половинка Цвети от дует Expose. Важен член на екипа е и Кирил Димитров, създател и хореограф на Балет 11, и Снежи Михова - хореограф на Fire Soul. Фокусника - маг Андреас, пък го открихме едва на 19, но дръпна много бързо.
Хубавото е, че те са един вид универсални артисти и се пречупват през различна атмосфера.
Участвали сме поотделно в различни програми, но работим много в екип. Дори, когато се караме, пак работим. Действаме заедно и няма само едно мнение, което да е меродавно.
Няма малка сцена. Всяко нещо, дори понякога да те накара да се чувстваш зле, ти дава и те учи как да реагираш при различен тип хора и как и как да използваш най-правилно пространството.
Всеки един от нас вече е човек с опит. Най-важното е, че ние много обичаме сцената и много уважаваме и уменията на другите.

Аз съм бил на различни места по света. Например в Испания, Полша, Германия, Черна гора.
Най-много ми хареса в Чехия и Испания. Немците обаче са страшни хора.
Нашите представи за тях се състоят в това, че са роботи. Там обаче всеки прави наистина, каквото си поиска, стига да не пречи на останалите. Можеш да видиш човек с вратовръзка до брутално татуиран тип и до тях растафар. Всички си говорят и са заедно. Другото хубаво е, че Германия е една богата държава и постоянно се случват някакви неща, дори и в малките градчета.

Мотивират ме много неща. На първо място това, че някой уважава труда ми. И това че колегите ми вярват в мен и аз вярвам в тях. Но най-вече лудостта ми.
Обичам сцената. Ние сме първите след прехода, но ми се иска след нас да дойдат дори по-добри артисти. В България нещата хич не са добре - няма училища за цирково изкуство, например. С нашата дейност се надяваме да покажем и на други хора, че все пак може да го бъде.

Събуждам се в последния момент. И докато осъзная, че съм станал, вече съм с четката за зъби в банята.
Не мърдам от вкъщи без скутера ми.
Никога не закъснявам за парти. (смее се)

Все си повтарям, че трябва да пазя името си.
Смятам, че човек трябва да вярва в това което прави и да е наясно с последствията. И че не всичко трябва да се случва на всяка цена

Идеалната вечер е със сигурност с хубава вечеря. Аз обичам да си похапвам.
Обикновено съм в лудницата. (смее се)
Никога не танцувам на хаус и чалга. Не мога да ги схвана тези специфични чупки.

Падам си по красивото.
Беше велико след премиерата на Булевард. Тогава имаше една безкрайна магия.

Дойде ми до гуша от демотивацията на хората около нас и най-вече на по-младите.
Слава Богу срещам и обратното, но ми е кофти, когато виждам хора, които имат талант, но и страх. Работят в местния магазин, продават шунка и мляко и казват „нямам време да спортувам, да рисувам...”.
Това се дължи на много неща, едно от които е фактът, че сме така възпитани. Трябва да имаме едни сигурни 300-500 лв., без значение, че ще гладуваме и с тях, и без тях. Вместо да рискуваме, да помизерстваме малко и да почакаме по-добри времена.

Не казвам на никого, че не мога.
Под леглото ми има приказки за малки и големи.

Майка ми постоянно ми повтаря, че ще си загубя главата.
Няма ден, в който да не се върна вкъщи поне веднъж, защото съм забравил нещо.

Искам да остарея като щастлив човек. Просто да съм едно старче, което се усмихва отвътре.
Правя се на луд всеки ден. Обикновено, за да има мир.
Компромисите за мен са нещо задължително. Все пак живеем в социум.

Скачам на бой, когато усетя безсилие. Но това е изключително рядко.
Убивам за това, което смятам че е правилно.
Бих се сбил с Мики Маус. Абе, всъщност нямам идея.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Живите мъртви. Много обичам зомбита.
Най-големият актьор за мен е Тодор Колев. Той е артист в пълния смисъл на думата.
Харесвам режисьори като Гай Ричи.
Няма по-глупав филм от От глупав по-глупав 2. Излезнах от кинозалата на 20-ата минута.
Много се смях на Последният пенсионерски запой.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам класически рок.
Обичам и джазови изпълнения.
Никога няма да ми омръзнат AC/DC, някои парчета на Metallica. Има неща, които са вечни.
Падам си по AC/DC, Guns and Roses. Старите кучета.
Най-добрият концерт, на който бях, е Prodigy на Spirit of Bourgas.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите е Приказка без край.
Последно четох историята на Ги Лалиберте, създателят на Цирк дю Солей.
Фен съм на Робърт Джордан - Колелото на времето, но в един момент той взе, че умря. Несериозен човек! И не си дописа книгата, някой друг му я довърши.

ТЕАТЪРЪТ
Ходя на театър, защото харесвам енергията на артистите и това, че понякога те ти показват грозната действителност по смешен начин.
Една от пиесите, които много ме впечатлиха, е Господин Ибрахим и цветята на корана.
Последно гледах Горката Франция.
Веднъж се вдъхнових от едно представление, което всъщност не съм гледал. Докато си пиех бира в центъра на Лондон и разглеждах програмата на местните постановки, се вдъхнових.

ИЗЛОЖБИТЕ
Изкефих се на Томек Сетовски. Той рисува много детайлно и в същото време всичките му картини са все едно е ял гъби и след това ги е рисувал.

Булевард ще се играе на 4 декември (четвъртък) в зала Rainbow Plaza,
но тъй като билетите са разпродадени, те съветваме да си запазиш за 5 февруари

Текст Деяна Узунова / Фотография Славея Йорданова