Виктор Тренев

Когато си тригодишен, а баща ти е бивш национал и треньор по волейбол, хващаш чужбината с цялата фамилия и вместо лабрадор щеш не щеш си взимеш компактно четирикилограмово кученце. Защото винаги си пред заминаване. В случая на Виктор обаче си и винаги пред връщане.
Когато в клас ти преподават испанската и френската история, обаче нещо отвътре те бута сам да си наваксаш с българската, явно си „някой с голяма обич към родината".
Когато си суперфен на Person of Interest и то защото главният герой прави добро, едно малко момче изобщо не си е тръгнало от теб.
Когато си спец по онлайн маркетинг, със сигурност владееш разни трикчета, които да изстрелят When You Live in Sofia начело в цялата серия When You Live in... Но не са достатъчни да обяснят защо получаваш съобщения от непознати, които ти пишат, че отварят твоя блог, преди да си отворят фейсбука и ако още не си постнал нищо ново, чак им се реве.
Когато висиш пред Народния или пиеш в Хамбара, може да изглеждаш като обикновен софийски дришльо. Но май си малко необикновен.
Бел. ред.: Когато някои въпроси в микса по-долу ти се сторят странни, виж тук.

Събуждам се със сенки под очите.
Не мърдам от вкъщи без джиесема. В момента той ми е тъй нареченият офис.
Движа се с велосипед. Сега даже основно се занимавам да реставрирам тука три колела, понеже имам свободно време. И на „Хан Аспарух" нали в едно магазинче поправят, печени хора, занимаваме се.

Когато се събудя в София на първата сутрин след морето, бих се усмихнал, бих се радвал и бих станал даже рано, за да съм на разположение на софийския живот. Харесва ми, много ми харесва. Даже навремето ако самолетът ми кацаше късно, си казвах: „Ще направя едно кръгче само на „Витошка", да усетя, че съм тук." Как да го обясня... това е булевардът, по който най-дълго съм минавал през живота си. През Sagrada Familia аз не съм минавал 28 години...

Нямам обяснение защо винаги съм се връщал в България. Може би съм го наследил от майка ми, която примерно 1997-а ни хвана, мен и сестра ми, и айде в самолета за София - да видим какво се случва, в каква държава живеем, дали предстои добро, дали война. Като образование беше... От нея трябва да ми е, но по много по-силен начин.
Когато се кача на самолета за София, съм доста нетърпелив. Даже често се разплаквам.

Идеалната вечер е приятелска.
Все си повтарям, че няма да забравя. След това забравям.
Умирам от срам, когато ме хвалят.

Когато се разхождам по „Витошка", все по-малко ми харесва. Простотията я превзе. Едно време имаше живот, хора пазаруват, минават, сядат да се видят, хващат транспорт. Сега... вие знаете по-добре от мен. Вдигат наемите на бутиците, за да ги гонят и да правят само кафета. Вечер човек не може да мине оттам с колело...

Когато видях новия фонтан, щях да припадна. Сериозно, за мен тези хора са за съд, трябва да им се отнеме лиценз, диплома и каквото и да е. Обичам да следя големите инфраструктурни проекти и бях виждал най-различни рендери за фонтан, имаше наистина хубави. И накрая да се получи това безумие. И с какво темпо напредва ремонтът - три години правят осем улици дължина, което е срамота. Сложно, сложно е тука, най-различни причини има, но фонтанът наистина беше черешката на тортата.

Под леглото ми няма дори прах. Държа да ми е добре. И да е свободно отдолу, че ако мине нещо да го видя (смее се).
Майка ми често ми казва да ям.
Когато ходя в KFC с ваучери... а, не, аз не ходя в тези вериги. Има толкова хубави неща да си вземеш, грехота е.

Когато гледам мача, ми е трагично. Български футбол ми е трудно да гледам. С удоволствие например ще отида на Лудогорец - Базел, защото ще подкрепя български отбор, независимо че не съм от него. Но да гледам дерби или каквото и да е - не, не, то не може, не се получава, вижда се, че все едно случайно са там.
Не си позволявам да обиждам безплатно... (?!? - б. а.) Пардон, безпричинно.
Скачам на бой, когато приятел е застрашен.

Когато съм пил прекалено много ракия, съм още по-щастлив и забавен.
Когато чуя, че Ъпсурт готвят нов албум, го чакам с нетърпение.
Когато група тийнейджърки ме обсъждат, бих се изчервил.
Когато видя бившата си приятелка с по-възрастен мъж в сладкарница Неделя, бих оставил и най-скъпоценната торта и бих си тръгнал. Ами, защото ми е бивша.

Когато приятелите ми пак започнат да заминават за чужбина, ми става неприятно, защото аз съм следващият.
Вярвам безусловно в алтруизма.

Всяка вечер съм пред Народния. Не съм бил във всички градинки, но поне от тези около нас, тя е най-западна. Не само инфраструктурно, а по държание на хората и по броя им също (смее се) - аз нали малко страдам, че София е празна. Но въпросът е, че там е най като на Запад. Чистичко е, зелено е, полива се тревата, хората стават и си хвърлят боклука в кошчето, пейките не се влачат, а се вдигат, защото всички знаят, че ако се счупят, трудно ще има нови. Някакъв оазис е създаден и бих желал и извън границите на градинката да се се случва.

ФИЛМИТЕ
Последно гледах Следващите три дни, пак. Страхотен. Жена му е осъдена за убийство и той остава с детенцето вкъщи и прави всичко, за да я изкара от затвора. И успява. Ама не по легалния начин. Просто отива и си я взима. 
Обичам филми, които са реални. Имам предвид - да можеш да се идентифицираш с героя. И с хубава музика отзад, много е важно фонът да е емоционален. Пистолети, такива работи, не ми допадат.  
Любимите ми актьори със сигурност не са от най-известните. Даже гледам да избягвам суперпродукциите. Непобедимите за мен е най-голямото безумие. Да, афишът е страхотен, всички са там, ама... пффф. По-добре някой да не го знам, ама да изиграе страхотно ролята си. Иначе Мат Деймън, примерно, ми харесва.
Много се смях на Our Idiot Brother. Те са три сестри там и брат им е суперщастлив, наивен... Полицай го пита: „Знаеш ли откъде да си намеря марихуана?" И той: „Ама аз ще ти дам! Моля ти се, заповядай!" Ей такъв. 
Планирам да си избера сериал от новите, като започнат през септември.

МУЗИКАТА
Обикновено слушам транс и прогресив. Март месец хванах тук A State of Trance и страшно ми хареса. 
Никога няма да ми омръзне тази музика. И Moby.
Любимото ми парче на всички времена е „Without You" на Dogzilla.
Последното ми откритие са London Grammar. Лекичка музичка, от новата рок вълна. 
Партито, което никога няма да забравя, е Trance Energy в Холандия. За първи път между 30 хиляди души. Страшно, страшно, страшно...
В София искам да дойдат The Prodigy. Хванах ги на късмет 1999-а, когато отложиха концерта заради войната в Косово, май. Бих повторил с най-голямото удоволствие.

КНИГИТЕ
Книгата на книгите за мен е Империята на задграничните фирми на Христо Христов - за държавните предприятия по соцвреме. Много истини има, много неща, които не съм чул никъде другаде, много точни примери. Обяснява пътя на страната от Втората световна война до съвремието - какво е сега и откъде идва. Все едно ми е като речник за България.  
Последно си купих една стара книга на Ана Политковская, руската журналистка, те я убиха. Взех си я, защото ми стана интересно какви каши правят там с цензурата, сега нали нашумя пак покрай хомофобията. Искам да разбера какво се е случило. Защото на Запад не се учи какво става тук, едва-едва знаеш за Балканите.

ИЗЛОЖБИТЕ
Обичам да гледам документална фотография, портрети или кадри от света. Например World Press Photo Awards много ми харесват - там са 50 или не знам колко снимки и са момиченце от Афганистан, войник от Либия...
Вълнуват ме фотографи като Атакан Узун (смее се). Той ми е близък приятел, снима мода тук, тепърва се разраства. И понеже съм го видял как е тръгнал, как учеше нещо електро и после го остави и започна да следва фотография. Страшен е, просто... евала му казвам.
Последно в София ходих в Археологическия музей. От малък не го бях посещавал, но нали има безплатни турове - Free Sofia Tour ги правят, и веднъж минах, да науча и аз неща, които не знаех. За „Александър Невски", за дядо Добри, или пък за орнаментите на Народния - как пишленцето на бебенцето е позлатено. Има две теории - или е останало повече злато и са решили да си направят шегичка, или е с някаква цел. Но майсторът е бил уволнен после. И за Археологическия пак разказаха история - че някакъв новобоготаш го наел да си празнува рождения ден вътре. И си викам: „Как така?! Толкова ли е зле вътре? Не го помня по този начин." И така отидох и ми хареса. 
На стените вкъщи бих искал да имам снимки от моя живот и хората около мен. Защото аз от малък непрекъснато сменям квартири. Никога не знаеш за постоянно ли си там, за месец ли, за две години ли... Само в София ми е истинският дом, защото той си е тук и не мърда. Ако нещо става, ще остане в него за цял живот.

Виктор Тренев е When You Live in Sofia (където и да е)

Текст Елена Друмева / Фотография Васил Танев